Социалната изолация далеч не е нов метод за спиране на разпространението на заразни болести. В различни периоди от историята на нашите земи хората са прибягвали до редица начини за ограничаване на заразите. В интервю за агенция БГНЕС повече по темата разказва проф. Вера Бонева, български историк и университетски преподавател.
Още: Жълт код за значителни валежи в девет области
Още: Кой има имен ден днес, 23 декември 2024 г. Честито!
Проф. Бонева, наложеният карантинен режим заради разпространението на коронавируса съвсем не е непознато явление по нашите земи. Какви исторически примери познаваме, които ни показват как са използвали нашите предци тази форма на превенция?
Карантината е била възприета като форма за ограничаване на заразните болести в Европа още през XIV-XV век. Дори името на думата е вариация на словосъчетанието 40 дни, тоест поне четиридесетдневно прекъсване на контактите с околния свят и отдалечаване от огнищата на заразата. В българското общество през вековете на османското владичество също се практикува подобен вид превенция. Тя е регистрирана по време на „голямото чумаво“ – епидемията от 1813-1814 г. Запазени са летописни бележки, свидетелстващи за отдалечаване на семействата от големите градове, където заразата е била най-силна. Например, българинът от Дупница Никола Кранта е записал в стара книга следното: "В лето 1813, кога[то] се започна морията у Дупница, месец септември - 8-ми ден; и беше велика мор по турците и по християните. Тогава аз, Никола Кранта, бегах у чифлику на [село] Пиперево и седех тамо вседомовно; излезнахме на Света Варвара [4 декември], месеца декемврия 1814".
Ясно е, че Никола е напуснал Дупница и се е усамотил със семейството си в продължение на три месеца в селското си имение. Съществуват данни за напускане на големите градове и при епидемията от 1831 г., която в Габрово е донесена от бягащи от заразата българи от Търново, а габровци, по думите на местния историк Петър Цончев „се разбягват из околните колиби“.
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
Освен социалната изолация, какви други методи са прилагали хората по нашите земи срещу заразните болести?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Основните методи са били свързани с поддържането на личната хигиена. Имаме обаче данни, че за дезинфекция се е ползвал силен оцет. Например, при размяна на пари в период на епидемия, те се потапят известно време в оцет. С цел избягване разпространението на зарази, през 19-ти век, по разпоредба на официалната власт, гробищата се изнасят извън населените места. Разбира се, има и много религиозни вярвания и ритуали, които тогавашните българи са отправяли молитви към свети Харалампий, който се счита за господар на всички болести, а специално чумата я държи вързана за верига. В една народна песен от Котел са отправени молитви до светеца да спре върлуването на чумата: „Стига ѝ толкоз морила, морила, още трошила тез млади булки хубави и млади моми гиздави, най-много вакли овчери. Майки им жално плачат и жалното им ихтене до небето ми са чува”.
Следял ли е някой за спазването на ограниченията за разпространението на заразните болести?
Проф. Бонева: Традиционното общество е като Фейсбук – всеки следи останалите и същевременно е отворен за наблюдение. В малките общности редът се следи от неформалните ръководители, а в семейството – от най-възрастния мъж. От средата на XIX век османската администрация прилага ограничителни мерки, но в част от селищата като Елена, Копривщица, Трявна, Габрово те нямат съответната тежест, защото цялото население е българско и се подчинява на избраните от общността чорбаджии или еснафи първомайстори. След Освобождението с противоепидемични мерки се ангажират здравните власти в България.
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Още: Очерняне на продукт или нередности: БАБХ трябва да се произнесе за шоколадови изделия*
Какво казват историческите извори за хигиенните навици на хората?
Не може да се отговори еднозначно. Трудно е да се поддържа стриктна хигиена без течаща вода и без канализация. Специални мерки в това отношение е имало спрямо бебетата и малките деца. За възрастните е прието правилото, че могат да се къпят във водоемите само през летните месеци. Градските бани до Освобождението са били част от бита на мюсюлманите – и то предимно в населени места с минерална вода като София и Кюстендил. Възрожденското училище обаче прави много добри стъпки за подобряване на личната хигиена. В правилниците на училищата са записани задължения на учителя да следи за чистотата на децата и за неизмити уши, мръсни ръце и кални крака, както и да ги връща на родителите им. Така, макар и бавно, личната хигиена става част от нормата за качествен живот, но радикалната промяна на бита към съвременния модел се осъществява през първата половина на ХХ век с навлизането на течащата вода и канализацията.
Какви медицински практики за лечение познаваме от миналото?
През Възраждането нашите прадеди са разчитали основно на традиционната медицина, практикувана от познавачи на билки и стари лечителски практики – знахари. През XIX век по нашите земи се появяват първите аптеки – ахтарници, в които се продавали някои лекарствени форми, внесени от чужбина, както и продукти на традиционната медицина. Имаме данни за ахтарници в Търново, София, Русе. Първите болници се създават през 60-те години на XIX век в Русе, Плевен, Варна. Част от православните манастири също са поддържали своеобразни лечебници. В десетилетията преди Освобождението се появява и фигурата на градския лекар, който обаче не е получавал заплащане не от османската администрация, а от местните общини и от пациентите си.
Например, в Търново с голяма известност се е ползвал градският лекар д-р Васил Берон – племенник на друг лекар и просветен деец д-р Петър Берон. Лекарска практика в Пловдив е имал авторитетният общественик д-р Стоян Чомаков, чиято къща е запазена и до наши дни в Стария град. Както тогава, така и в наши дни хуманният лекар е една от най-уважаваните фигури в българските градове и села. В това отношение българският народ е показвал, а и в настоящия момент показва своята житейска мъдрост и респекта си пред професионалистите, които са пряко ангажирани с опазването здравето и живота на другите хора.
