Вчера (16 февруари) представихме първата част от разговора ни с професор Ади-Мария Симою относно евентуалното изграждане на седми блок на АЕЦ Козлодуй. В него тя ни разказа за инициативата за референдум в Крайова заради седми блок в българската атомна централа. Ето и втората част от разговора, в която проф. Симою посочва защо смята, че стоежът на седми блок може и да не се състои, както и каква ще е заложената сума за гражданско обезщетение, включително на трети страни, при евентуална бъдеща авария на мощността. Очаквайте и официалното писмо от румънското министерство на околната среда с исканията на румънското правителство към България заради разширяването на Козлодуй.
Възможно ли е, ако на референдума в Крайова хората решат, че са против ОВОС на седми блок на Козлодуй и против разширяването на българската атомна централа, румънското правителство да поиска спиране на проекта, дори и България да реши да изгражда новата мощност?
Мисля, че да. Ако хората решат така на референдум, румънското правителство трябва да вземе отношение. Проверих на сайта на румънското министерство на околната среда и има писмо от нашия министър на околната среда до вашия, с което се иска изясняване на някои аспекти на проекта. Това е важно, но не решава проблема.
Тук отварям скоба – сериозен проблем в цялата история е липсата на информация, както трябва да е според Конвенцията от Орхус. Тя касае правата на гражданите относно достъпа до информация, участието на обществеността и достъпа до правосъдие по отношение на проекти, в чиято основа стои защитата на околната среда. Хората в Румъния въобще не знаят какво представлява Орхуската конвенция, а властите не ги осведомяват. Затова и в Крайова, а и другите региони в Румъния, които са застрашени от ядрена опасност. Ако и в България положението е същото, трябва да се обединим и да потърсим гражданските си права. Орхуската конвенция е призната и от ЕС, което е база, на която можем да стъпим, за да защитим правата на всички, които биха били засегнати от катастрофа в Козлодуй!
Иначе възможен вариант да бъде спряно изграждането на седми блок на Козлодуй е румънското правителство да предяви искане към българското за неограничено по размер обезщетение, ако се случи инцидент в Козлодуй, който да засегне и румънска територия. Знам, че България иска гаранция за граждански обезщетения при инцидент от около 50 млн. евро от компаниите, които ще строят седми блок на „Козлодуй” (бел. ред. – засега официално по проекта има акционерно споразумение с Westinghouse), докато в Германия при такива проекти искането е за неограничена компенсация! И е честно България също да поиска неограничена компенсация заради нашата атомна централа в Черна вода. Сигурна съм, че нито българското, нито румънското правителство ще са готови да поемат ангажимента на такива компенсации.
От румънска страна може да се използва и аргумент „терористичен риск” – заради американската база в Девеселу, която е съвсем близо до Козлодуй. Тя е потенциална мишена и Румъния може да получи дори международна подкрепа, ако повдигне въпроса.
Според мен е най-добре между България и Румъния да бъде направено търговско споразумение за износ на електроенергия и за двете страни на принципа за „най-облагодетелстваната държава”. У нас произвеждаме повече ток, отколкото консумираме и тъй като нямаме пазар за износ, просто съсипваме произведеното. Освен това Румъния и България могат заедно да разработят научни програми за използване на алтернативни източници на енергия.
Говорите за 50 млн. евро граждански обезщетения в случай на авария, които ще трябва да плати операторът на седми блок?
Да, тази цифра ми беше предоставена от Петко Ковачев от Института за зелена политика. Освен това същата цифра намерих в доклада на юридическата кантора Hunton & Williams. (бел. ред. – докладът на юридическата кантора е базиран на изследване на Парижката конвенция за обезщетения на трета страна в сферата на ядрената енергетика, подписана на 29 юли, 1960 година и на Виенската конвенция за граждански обезщетения при ядрен инцидент, подписана на 21 май, 1963 година. След инцидента в Чернобил двете конвенции са свързани, като по различните им точки се дава избор на подписалите и ратифициралите ги страни да избират как да действат в случай на ядрен инцидент. България е страна по Виенската конвенция, като според цифрите на Hunton & William нашата страна е заложила финансов минимум на сигурност при ядрен инцидент от 49,1 млн. евро! Същата е заложената сума като обем на граждански обезщетения в случай на инцидент в АЕЦ! За сравнение Кристиано Роналдо премина в Реал Мадрид за 93,3 млн. евро! Към Виенската конвенция има допълнителен протокол от 1997 година и в него се посочва, че "отговорността на оператора е неограничена, но всяка държава, инсталираща ядрена мощност, може да посочи лимит на финансова отговорност от оператора на стойност не по-малко от грубо 400 млн. долара" - чл. 9, т.1, поправка на чл. 7 от 1963 година. Възможно е сумата да е по-малка според вида на ядрената инсталация, но в такъв случай страната, инсталираща мощността, трябва да осигури средства в случай на авария, ако щетите не са покрити от размера на застраховката и в съотвествие с границата от поне 400 млн. долара). Според проучване на ЕК ако в Европа стане инцидент с размерите на Фукушима, щетите ще са за 187 млрд. евро. Ако пък се повтори Чернобил, сумата ще е 450 млрд. евро.
Един страничен въпрос – какво е отношението в Румъния към проучването и добив на шистов газ? В България има мораториум за тези дейности, дали е възможно такова нещо да се случи и в Румъния?
Вече гласът на обществото е все по-силно против шистовия газ. Поздравявам България, че не позволи този вид експлоатация. Отново говорим за важна тема и за начина на поднасяне на информация. Нашият нов президент – Клаус Йоханис, все повече застъпва мнението, че фракингът като метод за проучване и добив става все по-малко привлекателна технология – особено предвид поевтиняването на газа.
Убедена съм, че в бъдеще водата за човечеството ще е по-ценна от злато и трябва да пазим ресурсите си.
И за финал – за или против ядрената енергетика?
Против ядрената енергетика съм и то на база научни факти. Не съм ѝ враг, но трябва да продължим напред, не може да стоим в миналото. Разбирам носталгията на хората, посветили живота си на ядрената енергетика, но е редно да се адаптираме към новите политически, научни и икономически измерения на опазването на околната среда.
Пропагандата „ядрена енергия” няма аргументи, това отдавна се превърна в алчен бизнес. Ядрената енергия не може да е безопасна, особено в сегашните крайно неспокойни времена. Да вземем за пример климатичните промени – те променят облика на планетата и то не само като природни дадености, но и като промени на ландшафта. Ядрената пропаганда трябва да забрави, че може да се дават дългосрочни точни прогнози къде може да стане земетресение или цунами например. В това отношение включвам и Румъния, и България!
Интервю на Ивайло Ачев
* Заглавието е на редакцията
