Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Планът за възстановяване и влизането в еврозоната са път към пълна зависимост, смята Григор Сарийски (ВИДЕО)

06 януари 2022, 14:00 часа • 47314 прочитания

Тласкането на България към еврозоната е проект, който се движи от доста години. Идеята, е че когато вкарате страна от ЕС в еврозоната, оттам насетне заключвате възможностите за излизане на тази страна. Все още такъв вариант не се обсъжда, но не е изключено след 5 или 10 години в ЕС нещата да станат толкова нетърпими, че да се наложи да се обсъди такъв вариант.

Това заяви в предаването Студио Actualno Григор Сарийски, доцент от Института за икономически изследвания на БАН.

Примерът Гърция за Сарийски

Вероятно си спомняте какво се случи, когато гърците направиха референдума за т.нар. "омразен дълг" - отпускани от западните банки средства, с ясното съзнание, че те няма как да бъдат върнати. И когато кредитите станаха необслужвани, кредиторите започнаха да натискат за разпродажбата на активи, включително плажове, острови и т.н.

После дълговете бяха преструктурирани и голяма част бяха поети от Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ) и др. Гърците не бяха съгласни с цялата тази финансова машинация, но техният глас на референдума не беше чут. Поради простата причина, че техните пари са заключени в ЕЦБ. Когато влезете в еврозоната вие нямате независима валута и не може да вземате никакви независими решения.

Какво ни носи Плана за възстановяване и устойчивост според Сарийски?

Целта му е по-голяма европейска интеграция, която да стане необратима. В момента има конфликти именно със страните извън еврозоната. Това са страни като Полша, Чехия, Унгария. Все по линия на неща, с които техните граждани не могат да се съгласят. Налагането на тези правила се маскира като "върховенство на закона" и т.н., но всички знаем за какво става дума.

Съвсем естествено е, че когато имате финансовите лостове да принудите тези държави да приемат въпросните решения, става много по-лесно. Затова и натискът върху тях е доста голям, макар и не в явна форма, да влязат в еврозоната. Тъй като не са в еврозоната върху тях се упражнява и друг натиск - на Унгария и Полша спряха първия транш от парите по плановете за възстановяване. Реалното възстановяване е само в името на плана. Там не става дума за възстановяване на стандарт на живот, на потреблението във вида, в който сме го имали досега и т.н.

Дори напротив. Естествено е, че когато увеличите дела на възобновяемите източници, ще имате по-скъпа енергия и доста по-ограничено производство. Ще има и по-високи цени и по-ограничено потребление. Когато кранчето ви стои в Брюксел, а ЕК може да решава кога да получите транш или пък не, този финансов лост да бъде използван с повод и без повод. Достатъчно е да видите бележките, които ни изпрати преди месеци ЕК. Там има такива неща от типа, че в Плана за възстановяване не е предвидено ясно стъпките, които ще бъдат насочени към гарантиране на джендър правата, тези на малцинствата и каквото още се сетите.

На второ място като говорим за "колосалната сума", която ще получим. Ами само направете сметка, че за догодина бюджетът ни ще бъде от порядъка на 50 млрд.лв. А по Плана за възстановяване ще получим 13 млрд.лв. и то до 2025г. Като го разпределите по отделните години, ще видите, че сумата е нищожна. Пада се грубо по 2.5 млрд.-3 млрд.лв. на година. Но проблема е, че срещу тези пари, Брюксел ще може да ни налага каквито си иска изисквания.

Другото неприятно е, че в този план виждаме запазването на онзи принцип - проектното начало. Да вземем едни пари и да ги похарчим за каквото си искаме. Ако тези пари от Брюксел вършеха някаква работа, България щеше да има най-доброто земеделие в региона. В Програмата за развитие на селските региони финансирането е много сериозно. Става обаче точно обратното. Просто заради този принцип - да вземем парите и да става каквото ще. Подпомагането е на единица площ, засява се с рапица, царевица и други неща, които почти сами се гледат. Оттам насетне когато получим парите от Брюксел не ни интересува какво става с останалите неща, които българина трябва да сложи на трапезата. Какво става с ябълки, круши, репички? Само 2% от репичките са местно производство, а останалото е внос. Когато се разходите по магазините, можете да видите щетите от това финансиране по земеделските програми. Същото нещо ще стане и с Плана за възстановяване, просто ефектите ще ги виждаме с известно закъснение. Поради тази причина в момента може да върви тази рекламна кампания, че ние ще вземем едни пари от Брюксел и ще се възстановим. Няма нищо такова, завърши той.

Тодор Беленски
Тодор Беленски Отговорен редактор
Новините днес