Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

От чифлик на турски управител до царско имение - историята на двореца Врана (ВИДЕО)

26 юли 2021, 15:15 часа • 26197 прочитания

Дворецът „Врана“ е построен като извънградска лятна резиденция, предназначена за царското семейство. Преди Освобождението на България на това място се е намирал чифликът на турския управител на София – Осман паша.

През 1879 г. хаджи Боне Петров, съратник на Васил Левски, първоначално го наема от наследниците на пашата, а впоследствие го откупува за 500 лири. Поради финансови затруднения обаче го ипотекира пред БНБ, която го обявява на публичен търг.

На него се явяват двамата най-богати за времето си софийски банкери - Ешкенази и Леви. В търга участва и д-р Никола Странски, придворен аптекар на Княз Фердинанд I, който плаща 56 000 златни лева за имота. Само седмица по-късно Князът го откупува от Странски.

Фердинанд I е известен със страстта си към орнитологията и решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива му птица. Сградата била обградена от цяло ято врани, тогава типични за Софийското поле, така бъдещият дворец с парк получават името „Врана".

Към изграждането на парка се пристъпва през 1900-ната година, 22 години след Освобождението на България от турско робство. В продължение на 40 години създателите му го обогатяват, следвайки тенденциите на европейските пейзажни паркове.

"Когато идва в България, княз Фердинанд започва да търси място, където да построи собствен дом за семейството си. Към този момент Софийският дворец нито е красив, нито е развит, а е една доста грозна, скучна и студена сграда. Около София е имало различни места като варианти, но той избира именно чифлика на бай Боне, който е основната сграда останала тук още от турски времена", разказва Явор Кирилов, който е политолог, пчелар и личен секретар на Симеон Сакскобургготски и допълва:

"Постепенно започва купуване и окрупняване на имотите – парче по парче, те са над 300 крепостни акта – ниви, купувани от местните хора от Лозен, Герман и Горубляне. Мисля, че 1899 година започва строителството на първата сграда, тази ловна хижа, която тогава е била много далеч от центъра на София. Все пак тогава София е свършвала на Орлов мост и се е пътувало доста бавно и трудно до тук.

С времето паркът се развива все повече и повече, като има един 10-годишен период, в който интензивно се засаждат растения от почти цял свят. Мисля, че общо са около 900 растителни вида.

В последствие, дори след абдикацията си, цар Фердинанд продължава да обогатява парка, изпращайки растения от всички континенти. Той пътува в Южна Америка, по Амазонка, в Африка, Египет, Близкия Изток. Той е човек, който много обича да пътува и изучава. Тук се отглежда и лилия регалия, това е водната лилия с най-голямото листо в Амазонка и една от първите, която в изкуствени условия, тук в оранжерията на цар Фердинанд, е дала своя цвят.

Царят изгражда и филиал на софийския зоопарк. Тук в парка е имало 2 слона, първите 2 индийски слона в България, които отрастват тук. Имало е и камили, пауни, фазани, блатни птици и волове. След това, когато се построява Софийският зоопарк, цар Борис III транспортира повечето животните там."

Днес паркът се простира на площ от около 960 декара. По времето на Царство България, парковата част е включвала обработваеми земи на север и „блатни ливади“ на изток, но те не са били възстановени след смяната на режима през 1989 година.

"Още с влизането във владение на Царя и княгиня Мария Луиза през 2001 година, те решават да дарят парка на Столична община, за да може да бъде отворен за хората. Тъй като по време на целия комунистически период паркът не е бил достъпен за хората. Царят е запазил около 10 дка около къщата и сградите на територията на парка, като дори безвъзмездно е дал така известните конюшни да се използват от общината като административна сграда", споделя Явор.

"За съжаление от 1988-1890 до към 2000-ната година той не се поддържа много добре, затова има няколко огромни части от парка, които са се превърнали в джунгли. Днес тези части много трудно се поддържат и само 1/3-та от парка е отворена за посетители. Има страхотни други части, но те са недостъпни. Дано Столична община най-накрая започне по-активно да се грижи за парка, който в момента се води тяхна собственост, след дарението на Царя", надява се личният секретар на Сакскобургготски.

"Паркът реално има 4 степени на своето развитие. Първият период е на цар Фердинанд, който от нулата създава едно прекрасно бижу. След обявяването на Независимостта на България, започва и строежът на големия дворец, който в момента се трансформира в музей на Третото българско царство.

Вторият период е на цар Борис III, той доразвива и обогатява парковото пространство. Този период завършва на 9-ти септември 1944 година, тогава по време на войната кралските военно-въздушни сили бомбардират парка и за съжаление големият дворец изгаря в по-голямата си част. Той е реновиран, реставриран и възстановен по времето на комунизма, но не в оригиналния си вид. Това, което се вижда в момента се приближава до 80% към оригиналния вид, но не изцяло.

Tретият период е по времето на социализма. Тогава паркът се поддържа, не толкова професионално, колкото преди това, но все пак се поддържа. Сградата в началото се ползва от новата власт. Георги Димитров се настанява в двореца, живее тук, но по-късно се мести в София. След като царското семейство е изгонено, новата власт се настанява."

Последният период, четвъртият, започва през 1989-1990 година, когато паркът се връща на царското семейство с решение на Конституционния съд от 1996 или 1998 година по искане на тогавашния главен прокурор.

Царското семейство се връща в България през 2000 година и царят възстановява тази сграда, където живеят и до ден днешен. Това е неговият дом, това е сградата, в която е живял и преди да напусне България, тъй като другият дворец изгаря. Тук се връща 2000-та година, след 50 години в изгнание. Дворецът е възстановен почти в оригиналния си вид, разбира се вътрешно има някои осъвременени части. А другият дворец в момента се реставрира, за да бъде направен музей на Третото българско царство.

Първият етаж на двореца ще бъде прекрасен музей, там е прословутата „Карелска трапезария“, която е подарък от император Николай Втори за Цар Борис III, и която е запазена почти изцяло. Слава Богу при бомбардировката, пожарът, погасяването му и социалистическия период, не е претърпяла сериозни поражения, въпреки многото сложени петолъчки, навсякъде в двореца. Липсата на грижи от 1989 до 2000 година е нанесла доста тежки поражения на сградата, което отне много време и пари да се възстанови."

"Червеният салон е превърнат в зала за ордени. Скоро ще видите и православният параклис, който се възстановява изцяло, тъй като е бил напълно унищожен от комунистическата власт. За щастие части от самия иконостас са запазени. В много лошо състояние бяха, но благодарение на много добри майстори сега вече е в що-годе автентичен си вид. Много бавно, скъпо и трудоемко става, но живот и здраве на есен музеят ще бъде осветен и отворен за посетители, така както трябва да бъде.

Вероятно малко хора знаят, че от няколко години на територията на парк Врана има и 2 царски кошера. За меда в тях се грижи Явор.

"Тези кошери са с друг статут. Царското семейство още от времето на княз Фердинанд има огромна любов и афинитет към природното и здравословното, това им е като запазена марка. Една от дъщерите на цар Фердинанд е отглеждала пчели, основно в Кричим, в техния дворец там – ловната хижа, но и тук във Врана. Намирали сме снимки на княгиня Евдокия.

Двата кошера са личен подарък за Симеон Сакскобургготски.

"Когато наближи 80-тият юбилей на Негово Величество, трябваше да измисля оригинален подарък за него и много естествено дойде това, което липсва в парка – един кошер с пчели. Много се радвам, че мястото, което цар Фердинанд е създал тук, в това поле, е един рай, където тези вече 2 кошера се развиват чудесно. Медоносната растителност е толкова богата, че има постоянен цъфтеж – от ранна пролет до късна есен", признава Явор и продължава разказа си:

"Любовта на Царя към пчелите, започна покрай мен донякъде. Той винаги е харесвал да консумира здравословен мед, нейно Величество също, както и всички членове на царското семейство. Те непрекъснато получават мед като подарък от различни части на България, но най-голямата гордост сега за тях е, че си имат собствен мед от Врана, както техният баща и техният дядо, които също са имали кошери."

"Царят много се интересува от пчелите, любопитно му е. Вече е на 84 години, но продължава да проявява много жив интерес към нови неща, които не е знаел досега.

Средно в България се смята, че количеството мед от 1 кошер е между 12 и 20 килограма. Вторият кошер е нов и още не сме вадили мед от него, но за миналата година от по-големия кошер сме извадили към 48 килограма", обобщава Кирилов.

И така освен за държавните дела на царя, Явор се грижи и за добива на истински, царски мед. А дворецът Врана очаква своите посетители, жадни за история и красива природа.

Автор: Габриела Андреева

Габриела Андреева
Габриела Андреева Отговорен редактор
Новините днес