Честването на 151 г. от рождението на Гоце Делчев породи напрежение между България и Северна Македония. На честването не бяха допуснати дори и медии, има задържани граждани и свидетелства за оказано насилие от граничните органи на РСМ. В Студио Actualno ни гостува Милена Милотинова водещ на публицистичното предаване "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR, автор на филмите "Само защото бяха българи" - филм за събитията, станали известни като Македонската Кървава Коледа и "Хроника на едно национално предателство" за насилствената македонизация на Пиринския край. Народен представител в 39-тото НС, член на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Как се почуства когато разбра за ситуацията на границата, какви мисли нахлуха в главата ти?
Недоумявам и смятам, че България трябва да сигнализира включително и Европейския съюз за това, че не са били допуснати в Северна Македония, защото когато не сигнализираме, когато нямаме писмени сигнали, виждате какво какво става. Има едно говорене от страна на Скопие и до скоро имаше и известно неразбиране на българската позиция. Това, което се случи на границата, показва институционалната немощ на Северна Македония да се справи с едно честване, което би трябвало да общо. По договора за добросъседство и приятелство между двете страни имат ангажимент за това. Двете страни се ангажират да правят общи чествания на своите общи герои. Гоце Делчев е безспорно такъв общ герой. Член 8, ал.3 на договора между двете страни го казва, но ние видяхме, че такова общо честване нямаше, въпреки че вицепремиерът Демерджиев го предложи, но не беше прието от Скопие.
Когато беше пребит Християн Пендиков правителството на РС Македония поиска министърът на външните работи Буяр Османи да дойде в София и заедно да направят посещение във болницата, за да видят пребитото момче. България тогава можеше да откаже това съвместно посещение във Военномедицинска академия. Реномето на Македония се беше сринало не само в нашия район, а и в Европа. България обаче подаде ръка на Скопие и двамата външни министри отидоха заедно да посетят пребитото момче.
Ние трябва да запознаем всички европейски партньори в прав текст за какво става дума. Защото сега чета позиция на македонското правителство, което се оправдава, че видите ли, трябвало да историческата комисия да даде насоки как да стане това общо честване на Гоце Делчев. Ама моля ви, господа от Скопие, извинявам се, но вие блокирате тази историческа комисия.
Колко пъти се договарят учените от двете страни за нещо? Протоколите не могат да бъдат придвижени по цяла година. Колко пъти заседания се отлагат, колко пъти се заседава? Веднъж годишно? Нима така могат да се сменят учебните програми, които насаждат омраза срещу българите в Северна Македония? Където ние сме описвани като фашисти, окупатори, като татари, като какви ли не. Представете си, това са поколения, които са облъчвани по този начин, поколения наред, които сега се осъзнават.
Може ли Северна Македония да бъде част от Европа?
За да започне преговори трябва да изпълни това предварително условие, което е заложено в преговорната рамка, а именно включването на българите в Конституцията. Само че ние не виждаме да се търси някакво конституционно мнозинство, за да може да се съберат тези 80 гласа и да се случи това. Защо и как успява да се събере конституционно мнозинство за един репресивен закон спрямо българската общност, но не може да се събере за включване на българите в Конституцията, за да може Република Северна Македония да започне преговори?
Има ли България правилен ход, има ли самочувствието да го направи?
Мисля, че България трябва след всичките тези събития да алармира на всички нива европейските институции. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съветът на Европа, които също изготвят своите доклади, включително за Северна Македония. Дали имаме самочувствие за това - ще си проличи. Аз смятам, че ние трябва да имаме национално самочувствие за това, защото ние сме страната член на Европейския съюз. Ние сме страната, която е вътре в този клуб на 27-те. Имаме всички основания, защото ние изпълняваме своите договорености. Виждаме, че от страна на РС Македония не се изпълняват, нито се спазва принципът за свободно движение на хора, нито се спазва договорът за приятелство и добросъседство с клаузата му за общите чествания, нито по промяна на учебните програми, нито по отваряне на архивите, нито по реабилитация на жертвите на комунизма. Мисля, че сега е моментът да поправим някои пропуски от миналото и в прав текст да обясним на евроинституциите за какво всъщност става въпрос без излишна дипломатичност, без излишна деликатност, без да премълчаваме някой неща.
Вижте пълния разговор с Милена Милотинова във видеото:
