Когато и да направим разговор за Македония, винаги е навреме - никога не е рано, никога не е късно. Последните цитати от интервю на Жозеп Борел ( бел.ред.: върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи), че от страна на ЕС няма пречка за присъединяването на Северна Македония, съвпаднаха с много остро в официално писмо към европейските лидери на президента Румен Радев. В подобни остри реплики премина последната година, откакто България прие т.нар. Френско предложение. Какво изпълнява от него Република Северна Македония? Този и други въпроси задаваме на Милена Милотинова, журналист, автор на няколко документални филма за македонските българи, бивш депутат.
"Преговорната рамка за РСМ беше приета от парламентите в София и Скопие, а след това – одобрена от Съвета на ЕС – т. е от всички страни-членки. Договорът за добросъседство от 2017-та година вече не е просто двустранен документ между Скопие и София. Той е изведен на европейско равнище, защото е част от тази преговорна рамка. Двата протокола към този договор също са част от тази преговорна рамка. В тези протоколи са записани доста неща, които трябва да се изпълнят от Скопие във хода на преговорите, включително промяна на учебниците в Северна Македония, които описват българите като окупатори, като фашисти, като татари", заяви Милотинова.
Тя припомни, че част от условията са реабилитация на жертвите на комунизма, промяна на учебниците по история на базата на факти и документи, както и отваряне на архивите на УДБА.
Още: Андрей Ковачев: Борел е позабравил, че Френското предложение е европейско (ВИДЕО)
Според нея е важно е да се отговори на въпроса как така в Северна Македония се намира конституционно мнозинство за намиране на бърз път към такова репресивно законодателство спрямо българите, за заличаване на техните клубове, а не се намира такова за вписване на българите в тяхната конституция.
"България през цялото времето е подавала ръка на Република Северна Македония, включително по време на гръцкото ембарго, когато ние отворихме пристанище Бургас за техни стоки. Подкрепихме ги за НАТО, въпреки гръцкото вето тогава", категорична е Милена Милотинова.
Тя обясни, че в Албания българите са записани в закона за националните малцинства, защото устройството на държават е различно. "В Македония българите трябва да бъдат записани в конституцията като равни с другите народи, които живеят там. Брюксел съди за всяка държава по собствените ѝ заслуги. В момента двете държави са в пакет, но все повече се допуска дебат, който води към заключението, че Албания изпреварва Република СевернаМакедония по пътя към преговорите. Пътят е един - Северна Македония час по-скоро да извърши необходимите промени. Трябва да се изпълнят редица условия, по които има срокове", уточни тя като даде за пример учебниците по история, където срокът е 2024 г.
Още: Андрей Ковачев: Албания може да започне преговори за членство в ЕС и без Северна Македония
Цялото интервю с Милена Милотинова вижте във ВИДЕОТО:
