Повече от 60 000 продадени броя. Така изглежда в числа равносметката след първата година от живота на "Живот в скалите". Десетки срещи с читатели у нас и по света, интервюта, представяния, любов. И искреност в думите. Това обеща писателят, поет, сценарист и продуцент Мария Лалева на публиката. Това и стори. Защото вярва, че "...или казваш истината, такава каквато я чувстваш, или мълчиш. Но не лъжеш. Не играеш. Не имитираш. Читателите нямат нужда от фалшиви понятия, нито от отвлечени умозрения. Те искат истина и красота".
Пред Actualno.com Мария обясни и защо не приема етикета "феномен" за романа си. „Живот в скалите“ е само една книга. Каквито се пишат и излизат от печат у нас всяка година. Не мога да я нарека "феномен", но и не мога да отрека, че към книгата има огромен читателски интерес, че се харесва, обсъжда, вълнува. Толкова рядко се радваме заедно на нещо, че наричаме това „феномен“. Да, задържа се в тройката на всички класации за продажба цяла година, което аз бих нарекла просто „успех“.
Мария Лалева е убедена, че темите в книгата са близки до читателите. "Човек се отъждествява с героите, с болките, с размислите им. Книгата е емоционална и честна, въвежда те в свят хем познат, хем непознат, буди въпроси към самия читател, дава различна гледна точка, на моменти е провокативна и разбива стереотипи. „Живот в скалите“ запълва един огромен емоционален вакуум на човека, който всекидневно е изтикван в ъгъла на битието ни и е превърнат в публика, но не и в главен герой на изкуството и литературата. А книгата го направи главно действащо лице, превърна вътрешния му свят в център на внимание, върна му онази значимост, която всяко човешко същество заслужава. И има".
Мария отговаря така на въпросите: сякаш е излишно да бъдат задавани, тъй като пред тях стои страхът на питащия дали няма да прозвучат тривиално, клиширано. Празно дори. И все пак се осмелявам и продължавам: "Мария, настъпва ли умора у автора след подобен успех? Възможно ли е изобщо това?"
"Да, огромна умора от огромната отговорност, която авторът носи, когато осъзнае, че читателят му вярва", казва тя. И все едно ми размахва пръст: "Нямаш право на грешна пауза дори [...] Да носиш такава отговорност върху плещите си, би натежало на всеки. Още не съм толкова уморена, за да продължа със срещите, но усетя ли, че вече всичко съм казала на този етап за тази книга, ще замълча. Авторът наистина е добре да усети точното време за тишина. Приближавам към тишината си. Вече ми е нужна".
И си мисля, че в тишина се прави най-пълноценната равносметка. Но този път не с числата. А с думите. "Любов, благодарност, взаимност, разбиране", изрича Мария. Това всъщност е и пътят, през който премина досега животът ни в скалите. И отвъд тях.
Румен Скрински
