Президентът Румен Радев е голямото разочарование на 2022 година. Това каза в предаването „Отговорите“ Любомир Аламанов, експерт по комуникации и съосновател на Центъра за анализ и кризисни комуникации: „За мен лично разочарованието на годината беше президентът Радев, който успя за една година да се скара с абсолютно всички, които го подкрепяха, успя да се обърне на 180 градуса, успя да промени мнението си, това, което казва, ориентацията, към която иска да заведе страната. Все пак само преди две години той излезе с юмрук срещу, както той ги нарече, „мафия“ и много демократично настроени хора го подкрепиха. След което той просто предаде тези хора. Така че ако трябва да определям разочарование на годината, то за цялата година, от самото ѝ начало, бих определил президента Радев.“
Можем ли да наречем 2022-а година на пропагандата?
„Да, за съжаление през 2022 година видяхме крайна фаза на пропаганда или както ние вече я наричаме, на открита комуникационна война, която се водеше предимно от фенове на руския диктатор към умовете и съзнанията на българите. За съжаление видяхме, че постигна доста успехи. На моменти сякаш хората се разделиха. На моменти сякаш даже лидери на мнение взеха много странни позиции. Видяхме например през лятото как много общественици, лидери на мнение, лидери на най-различни формации, асоциации и т.н., дружно искаха в някаква истерия веднага и незабавно да се подпише нов, едва ли не стогодишен договор с „Газпром“, без който ние ще умрем, земята ще загине, слънцето ще угасне и ще се разтворим в звездната пустош. Което, както виждаме в момента, избобщо не се случва, не е и вярно. За съжаление тези хора продължават да шестват насам-натам и общественото пространство и да дават следващите си неверни прогнози“.
Устояха ли медиите в България на този пропаганден натиск?
„За съжаление част от медиите не много. С концепцията за даване на всички мнения, което малко странно и превратно се тълкува в България. Те даваха мнението едновременно на агресора и жертвата. Все едно се дава право на мнение на изнасилвач например, защо той смята, че жертвата си го е търсила и това е типично българския синдром. Даже в момента виждаме, президентът на Украйна Зеленски беше в Щатите, изнесе прекрасна реч пред Конгреса, получи овации, получи огромна помощ и това сякаш мина много незабелязано. В същия момент ние гледахме кадри с Шойгу, кадри с кремълския диктатор Путин, кадри с руската власт какво прави. Което на фона на всичко друго, което се случва по света, е донякъде срамно.“
Още – във видеоматериала.
