Как един кмет, който не е подкрепен от нито една партия в парламента, се справя добре на своя пост два поредни мандата? Един от най-младите кметове на областен град ни гостува в "Студио Actualno". Насочваме вниманието ви към него, защото не обвързан с голяма политическа сила, а като лични качества буди адмирации. Това е Йордан Йорданов - кмет на Добрич.
Образование: Schiller International University, САЩ специалност MBA-International Business; УНСС, специалност "Икономика"
Кариера: Финансов анализатор в JPMorgan & Chase, САЩ; Бизнес и инвестиционен специалист в MID-Atlantic Finance и Bank of Americа, САЩ; Кредитен специалист в Хипо-Лизинг; Заместник-областен управител на област Добрич.
Женен, с две деца.
Защо изобщо се върнахте в България след такава кариера в чужбина?
Първо благодаря за представянето. Като слушам отстрани, все едно говорите за някой друг. Изборът взехме заедно със семейството ми, дали защото "Камъкът си тежи на мястото". Роден съм в Добрич, така взехме решение, че трябва да се върнем. Останахме и не сме планували повече да живеем на други места.
Кой Ви даде идеята, че може да сте полезен като кмет на Добрич?
Не знаех дали мога да съм полезен като кмет. Знаех, че като човек, участващ в политиката, мога поне малко да променя нещо за добро. Истината е, че откакто съм напуснал града, докато се върна нищо не беше се променило. Блокът, в който съм израснал, районът, в който съм живял, дори боята, с която чертаехме игрища на асфалта, беше още там. Нямаше нови улици, нито нови пространства. Както бях оставил града като дете, така го намерих. Идеята ми беше, че със съмишленици можем да променим града поне малко, поне да се обърне внимание на кварталите. Бях подкрепен в началото от Реформаторския блок, но знаете историята - той после се разпадна. Ние останахме верни на града и вторият мандат се явихме като местна коалиция на изборите през 2019. Най-интересното е, че нашата коалиция се казва "Продължаваме промяната на Добрич". Водим спорове в Патентно ведомство , бяхме много нападани заради партия "Продължаваме промяната", но истината е че ние през 2019 г. като екип създадохме "Продължаваме промяната на Добрич".
Какво Ви беше в главата през първият ден като кмет? Какво е сега?
Ентусиазмът, хъсът за работа все още е същият, не съм го изгубил. Това ми е една добра индикация, че мога да продължавам да си върша работата. Мотивацията да промениш нещо малко в кварталите, малко в центъра… това "малко", капка по капка прави вир. Виждам, че усилията ми дават резултат в крайна сметка и затова продължаваме да работим неуморно всеки ден. Другото важно е, че сме честни към хората, защото политиците много обичат да обещават, особено на предизборни кампании. Ние си казваме какво можем да изпълним. В момента на втория мандат смятам сме изпълнили към 80% от обещанията си, но има и още една година.
Как се управлява без да сте подкрепени от нито една парламентарна партия? Нямате подкрепа от ГЕРБ (сменяте кмет от ГЕРБ), едва ли Ви симпатизират от "Продължаваме промяната" заради спора с името, освобождавате Костадин Костадинов от поста му на директор на историческия музей в Добрич, т.е. едва ли имате добър диалог и с "Възраждане".
Ние работим с хората, с хората на Добрич и чуваме техните желания. Макар и трудно в общински съвет да се вземат решения, подкрепата на хората е най-важната.
Можете ли да дадете на парламента съвет? Как се управлява с толкова различни партии?
Управлява се с търпение, с много търпение. Моето вярване е, че трябва да изслушваш дори и опонентите си и да ги чуеш. В момента има един безобразен хаос в Народното събрание. Имам чувството, че няма нужната политическа култура и възпитание в политиците.
Можем да гледаме и да се учим от западния модел. Най-важното нещо, което можем да вземем от западните страни и демокрацията, която са изградили, е взаимното уважение помежду ни. Както казваше Радой Ралин: "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Кои са най-важните проекти, включени в Плана за интегрирано развитие на общината?
На първо място индустриалната зона, знаем и виждаме всички какво води след себе си изграждането на една индустриална зона. Това ни е цел номер едно. На следващо място е да оправим центъра на Добрич, който беше ремонтиран 2011 г. - откакто е направен този ремонт, той всеки ден се чупи. Всяка една плочка на центъра вече е счупена.
Как се стигна до идеята архитектурно-етнографският комплекс "Старият Добрич" да стане общинско предприятие?
Това е една идея на група общински съветници, които виждат развитието му по този начин. Аз не съм на същото мнение, защото създаването на една структура със съответното финансиране означава един допълнителен разход в ситуация на криза. Разбирам стремежа за това "Старият Добрич" да има статут, а той няма за момента, но мисля че трябва да се действа с Министерство на културата, за да се установи някакъв вид регистрация и статут. Важният въпрос тук е каква ще е бъдещата политика в "Старият Добрич" и ще има ли той статут?
За наградата Европейски етикет за иновации и добро управление на местно ниво, за това как обина Добрич комуникира със своите граждани, вижте целият разговор с Йордан Йорданов
