За мнозина изборът на БСП след управлението на кабинета "Орешарски" вероятно изглежда лудост. Но нека не забравяме, че не само социалистите бяха виновни за краткото, бурно и недотам успешно управление в последната година. За вината, за големите проблеми, за решенията - разговаряме с водача в листата на БСП в 23 МИР-София Жельо Бойчев. Той е завършил аграрна икономика и финансово-счетоводна дейност на фирмите в УНСС (София), народен представител в 42-рото Народно събрание.
Защо да гласуваме с №22 на тези избори, г-н Бойчев?
Трагични събитя в страната се случиха в началото и края на предизборната кампания. Моите съболезнования, съпричастен съм с болката на всички пострадали и засегнати. Отменихме всички планирани по-големи мероприятия по откриване и закриване на кампанията. Опитахме се да направим скромна, открита и честна кампания в София. Стремихме се да покажем каква промяна е небходима. Какво започнахме за тази една година и как искаме да го продължим. Изключително съм доволен от нашите доброволци. За техния младежки ентусиазъм, емоция и сърце, с което участваха в кампанията.
Тази трагедия в село Горни Лом показва каква е сегашната действителност. В началото на миналия век българските социалисти са се борили за 8-часов работен ден, права и условия на труд за трудещите се. Един век по-късно ние сме изправени отново пред такъв проблем. Натиск върху работниците, злоупотреба с условията и безопасността на труд и то за унизително заплащане. Затова искам да кажа на вашите читатели, че гласът за БСП с бюлетина №22 е глас за една по-справедлива България.
В последните дни се появиха много информации за възможна голяма коалиция между БСП и ГЕРБ. Възможно ли е това и не обезсмисля ли провеждането на избори?
БСП е много ясна и категорична алтернатива на ГЕРБ, единствената бих казал! На каква основа да се съюзим с тях? Ние защитаваме интересите на обикновените хора, на работещите, на малкия и среден бизнес - те на едрия капитал и монополите. Ние сме убедени противници на задушаването на демокрацията, на полицейщината, на вождисткия уклон, на мачкането и рекета над бизнеса, медиите и цели съсловия, толкова характерни за управлението на ГЕРБ. Много бързо като че ли забравихме за тоталното подчиняване на държавата на прищевките на един човек! Така че нека всеки помисли и реши какъв е неговият избор на 5-и октомври, защото този избор е съдбоносен!
Да преминем и на един много наболял въпрос, който пряко касае бъдещето на България - случаят "КТБ". Какво е решението според БСП?
Поставянето на КТБ под особен надзор и събитията след това извадиха наяве безконтролното срастване на бизнес, политически елит и държавно управление. Безгранична алчност и опит през държавата да се уреждат конкретни бизнес отношения. Стремеж да се контролират цели сектори от нашата икономика. Решенията за изход от тази ситуация не трябва да се дават от БСП и която и да е политическа партия. Трябва да спазваме правилата и законите в банковия сектор. Компетентната институция в конкретния случай е БНБ. Ако са необходими други действия, то те също трябва да бъдат предложени от УС на БНБ и след това правителство и парламент да се произнесат. Смятам, че е изключително несериозно да се дават каквито и да е предложения, без да се знае истинското състояние на банката. Първата предпоставка за вземането на вярно решение е наличието на точен анализ на финансовото състояние, капитала и кредитния портфейл на банката.
Смятате ли, че държавата мери с един и същи аршин спрямо КТБ и спрямо ПИБ? Има ли в крайна сметка опасност от нестабилност за цялата ни банкова система?
Очевидно за всички е, че подходите бяха различни. Реакцията на БНБ относно КТБ закъсня. Допусна се за една седмица от нея да бъдат изтеглени над 1,2 милиарда лева, което по същество беше цялата ликвидност на банката. Това изключително много ще затрудни намирането на решение сега. Докато при ПИБ се постъпи така, както трябва – бърза и категорична подкрепа, за да се спре паниката и спекулациите.
Относно стабилноста на банковата система, категорично смятам, че няма опасност. Нашата банкова система е доста консервативна. Показателите са добри и няма наличие на големи рискови деривати в балансите на банките. Ние, от БСП, подкрепяме присъединяването на страната ни към единия европейски банков надзор. Положителното е, че такова е мнението и на останалите основни политически партии. Това ще бъде една допълнителна гаранция за стабилността на целия сектор.
Според Мартин Димитров никой досега не е обявил точният размер на гарантираните депозити в КТБ, защото не се знае колко депозита имат преференциални условия – например привилегировани лихви. Защо се бави тази статистика и кога ще се вземе решение какво да се прави?
За това говоря. Банката се намира под особен надзор и информацията трябва да я има в доклада на назначените квестори и одитори. Притеснителен е прекалено дълго проточилият се особен надзор. Колкото по-дълъг е този срок, толкова повече се ограничават възможните решения. Нашето законодателство много ясно описва стъпките и процедурите, които могат и трябва да се предприемат. Възможните решения могат да се сведат до три варианта. Първо – канят се акционерите сами да предложат решение. Второ – държавата осигурява нужния капитал и ликвидност на банката, за да заработи отново. Трето - преминава се към процедура по несъстоятелност и отнемане на лиценза. Възможна е и комбинация от тези възможности. Но оценката кой от тези подходи е възможен и каква е цената е работа на натоварените с тази отговорност институции. Не мисля, че това трябва да бъде елемент от предизборната кампания.
За нас като социалисти е неприемливо да бъде ползван ресурс на българските данъкоплатци за решение на този проблем. Това би довело до много тежък морален срив на доверието на хората в държавата. Не може да искаме обикновените хора, всички ние да платим цената на безхаберието, липсата на контрол и извършените финансови злоупотреби.
Говорите за нарушения и злоупотреби. Кой ги е извършвал?
Да. Ние ще настояваме да се разкрие как и защо се стигна до това положение. Трябва да бъде потърсена конкретна отговорност на виновните. Оповестената досега информация е изключително притеснителна. Показва редица сериозни нарушения в банковата дейност на КТБ. Кредитен портфейл за няколко милиарда, ограничен в около 150-170 компании. Нарушен принцип за недопускане на свързаност между акционери и кредитополучатели. Допускане на увеличение на капитала по същество със заемни средства. Това повдига много въпроси къде е била БНБ и по-специално - банков надзор. Банков надзор има изключителни правомощия и отговорности и единственото обяснение е, че той или не е работил въобще, или го е правил избирателно, според банката. Общо взето се оказва, че вместо БНБ да е носител на решение, с това ръководство, тя е част от проблема.
Затова ли поискахте смяната на г-н Искров?
Това е най-малкото, което е необходимо да се направи. Трябва да бъде подменен целият състав на УС на БНБ. Тук големият въпрос е как се предлагат и избират членовете на такива важни независми регулаторни органи. Спомням си, че в първите седмици от мандата на последното Народно събрание избрахме подуправителя на БНБ и то точно за дейността „Банков надзор“. Няколко месеца след това той беше арестуван и прокуратурата му повдигна обвинение. Нуждаем се от правила и механизъм при подбора и определянето на състава на регулаторните органи. Да се гарантира водеща роля на професионалните качества и лична репутация на съответния кандидат. Персоналният състав на тези органи се оказва много важен. Затова една от първите задачи на новоизбраното народно събране ще бъде именно избор на ново ръководство на БНБ.
След като ЕК официално стартира първи етап от наказателна процедура, ще стане ли така, че накрая българските граждани да плащат два пъти за КТБ – веднъж, за да я спасят и втори път – за да покрият европейските глоби? Колко още време хората няма да могат да си пипнат гарантираните депозити?
Тези наказателни процедури са продължителни и имат различни фази. Те позволяват, когато намерим решението на въпроса, да бъдат прекратени. Много повече ме притеснява това, че десетки хиляди български граждани нямат достъп до средствата си вече четвърти месец и това им създава редица затруднения и неудобства.
Има упреци и към БСП по случая с КТБ - носи ли партията вина?
Отказвам да приемам упреци и вина по принцип. Отговорността и вината е конкретна и всеки трябва да бъде оценяван по своите действия. С днешна дата е ясно, че подкрепата на нашата парламентарна група за г-н Искров и г-н Гунев е грешка. Това означава, че трябва да променим подхода си на кадрови подбор. Даването на политическа подкрепа за една или друга личност трябва да бъде предхождано от много сериозно обсъждане в нашите колективни органи. Искам да припомня обаче, че по време на управлението на ГЕРБ тази банка растеше като гъба. Тогава е пикът на концентрацията на държавните пари в нея. По данни на БНБ, в периода 2010-2013 година активите на банката са нараснали от 2 на 6 милиарда лева. Феноменален растеж от над 300%. Нека не се забравя как тогава бе приватизиран "Булгартабак". Редица други стртегически предприятия от българската икономика преминаха под контрола на КТБ. Не ние сме бизнес съдружници със собствениците на КТБ. Това е истината, която някои се опитват удобно да прикрият.
В края на миналото народно събрание говорихте за "Коалиция КТБ". Какво точно имахте предвид?
Това стана, когато много странно за мен ГЕРБ и ДПС подкрепиха на първо четене актуализациата на бюджет 2014. Там се предвиждаше увеличение на дълга с 3,4 милиарда лева с един-единствен мотив – поставянето на КТБ под особен надзор. Преди това се искаше въвеждане на банкова ваканция, специален закон за КТБ, бърза смяна на управителя на БНБ. Подреждайки логично тези събития, за мен ставаше очевидно как един бизнес-политически кръг за пореден път искаше да се обогати на наш гръб. Това са същите хора, които с държавни средства създадоха тази банка и сега се опитаха да заметат следите си и да разпределят и придобият активи и конретни бизнеси, свързани с банката. Мисля, че тази ми реплика изигра ролята си, защото буквално на следващия ден Борисов изтегли ГЕРБ от парламента и отказа да подкрепи на второ четене вече гласувания от тях закон за актуализация на бюджета.
Трябва ли да има България промяна в Конституцията или пък нова Конституция, за да излезем от омагьосания кръг на Прехода?
Непрекъснато се опитваме да намерим някаква причина за неуспеха си като общество. Проблемът не е в Конституцията, а в това, че не я спазваме. Има, разбира се, проблеми като този за мястото и ролята на съдебнта система. Мисля, че това е тема, по която може да се започне обсъждане за конституционни промени, които могат да бъдат извършени от обикновено Народно събрание. Но нова Конституция, при това разделено общество и тежко политическо противопоставяне струва ли ви се възможна? Не е и необходимо, страната иска бързи действия по реалните проблеми на хората, не поредните химери и приказки как с промени в държавното устрйство ще се оправим. Ако не спазваме правилата и не възстановим върховенство на закона за всички, колкото и конституции да приемем, няма да има промяна към по-добро.
Какво е мнението Ви за присъствието на ДС агенти в кандидат-листите на партиите? Трябва ли на бивши агенти да се дава възможност да заемат избираеми постове в държавата? Необходим ли е Закон за пълна лустрация?
Трудно ми е да приема, че такъв въпрос стои пред нас 25 години след началото на прехода. Аз съм част от едно ново поколение в политиката и ми се ще да гледаме напред, вместо постоянно да вадим скелетите от гардероба. Не видях и не разбрах да има и един положителен факт след приемането на закона. Аз, а и, сигурен съм, повечето хора са убедени, че изваждането на имената става избирателно. Отново има хора, които по една или друга причина не се оповестяват и това поражда поредните зависимости. Дори тези, които бяха оповестени, виждате, че продължават да ни бъдат публични ментори за морал. На други пък действието на закона съсипа живота им. Отделно не приемам всички хора да бъдат поставяни под един знаменател. Работата за службите за сигурност и разузнаване навсякъде в света се счита за въпрос на дълг към страна си и е обект на изключителен престиж и уважение. Убеден съм, че и у нас повечето хора, работили в тази сфера, са защитавали нашите национални интереси, а не една и друга партия и идеология.
Какво е Вашето мнение за преференцията?
Нямаме опасения от преференциите, това е един от поредните ангажименти, които БСП изпълни – обещахме промени в изборното законодателство и дадохме възможност хората да бъдат по-пряко ангажирани и да изразяват мнението си чрез възможността да посочат и конкретен кандидат от листата, която подкрепят. За мен като водач на листата в 23-и МИР е важен крайният резултат на цялата листа. Надявам се в тази кампанията преференцията да бъде и възможност за БСП да подобри резултата си. Иначе правим срещи и разясняваме на хората – за нас важното е те да гласуват с бюлетина №22, а след това имат достатъчно възможности да изберат и конкретна личност – нашата листа е дълга и е една от най-интересните.
Интервю на Ивайло Ачев
