Инж. Васил Иванов е бивш служител на Областното пътно управление в Плевен. Преди да се пенсионира, е бил началник отдел "Текущ ремонт и поддържане" в Пътното. За кратко е бил и негов директор. Има висше строително образование и е заемал различни ръководни длъжности в сферата на строителството в страната и чужбина. И като пенсионер продължава да следи внимателно как се развива секторът, в който е работил. От няколко месеца се опитва да предизвика широка обществена дискусия за причините, които правят войната по пътищата у нас все по-кървава. Според него от десетилетия насам решенията на проблема се търсят в грешни посоки. Търсил е съдействие от плевенските депутати и от институциите, които имат отношение към безопасността на движението. Изслушват го любезно, обещават, че ще съдействат за такава дискусия и... до там свършва всичко.
Инж. Иванов, с какви аргументи твърдите, че решенията на проблемите с войната по пътищата се търсят в грешни посоки?
Същността на проблема е в самата система, която трябва да гарантира безопасността на движението по пътищата у нас. След тежката катастрофа край Своге, при която загинаха 17 души, бяха сменени трима министри. В тези министерства влязоха нови лица, но положителен резултат няма. Новото ръководство на министерството на регионалното развитие декларира, че безопасността на движението ще бъде негова основна задача. Практически обаче нищо не се прави в тази насока.
Безопасността на движението има два основни фактора. Първият е организацията на движението. Пътищата у нас са републикански, общински и улична мрежа. Те трябва да имат проект за организация на движението или генерален план за движение в населените места. Тези проекти трябва да бъдат изготвени, изпълнени и след това ежедневно да се поддържат. Такова нещо сега няма. Над 60 на сто от пътищата у нас нямат такъв план. Тези, които имат, са изградени по стара нормативна база, а и не се поддържат.
Ако погледнете Закона за пътищата, Закона за движение по пътищата и правилниците за тяхното прилагане, ще установите, че за елементите на пътната инфраструктура никой не отговаря.
Не са ли те задължение на Агенция „Пътна инфраструктура”?
Законът не е вменил такова задължение на Пътната агенция и тя не е обезпечена финансово за тази дейност. Има осигурени средства за поддържане на републиканската и общинската пътна мрежа, но те не се използват по предназначение.
Пътната агенция не е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Работещите в нея правят това, което им кажат политиците. За да има реална промяна, първото, което трябва да се направи, е тя да излезе от състава на Строителното министерство и да стане Изпълнителна агенция към Министерския съвет. Никакви хора не трябва да се месят в работата й – както беше някога. Обществените поръчки трябва да се забранят – да останат само тези, които са за поддръжка и почистване. Да се въведе немската система – дейностите да се изпълняват по стопански начин. Всяко Пътно управление в страната да си изпълнява поддържането. Ако това се въведе, с парите, които се събират от винетки, ще се върши седем пъти повече работа. И за 5-6 години пътищата в България ще бъдат в прилично състояние.
Много експерти се произнесоха по темата за безопасността на движението. Много приказки се изприказваха. Никой обаче не засяга дълбочината на проблема - от къде трябва да се започне, за да постигнем необходимата промяна в тази област.
От къде според вас трябва да се започне?
От изготвянето на проекти за организация на движението, изпълняване на проектите и ежедневното им поддържане и контрол. Някой ще каже – ама, то има договори, обществени поръчки и т.н. Това да го разправят на хора, които не разбират за какво става въпрос. През последните месеци станаха няколко тежки пътни произшествия с много жертви, в това число и катастрофата край Своге. Кой е отговорен? Никой. Когото и да посочат, като отиде делото в съда, той ще намери един опитен адвокат, ще извади Закона и ще каже: аз не съм отговорен, защото не съм упълномощено лице. Нито директорите на областните пътни управления, нито техните служители носят такава отговорност, защото тази дейност не им е вменена. Затова пътното поддържане трябва да се върне при тях. Сегашната система трябва да бъде сменена, иначе няма оправия.
На базата на ситуацията на пътя се обозначават хоризонталната пътна маркировка, вертикална сигнализация – пътни знаци, направляващи табели и т.н. Трябва ежедневно да се следи състоянието им и да се поддържат, но това не се прави.
Особено нощем е изключително важно крайните и осевите линии да ги има. Боята за тях трябва да е наситена със светлоотразителни перли, за да виждате къде пътувате. Това при нас го няма. Начинът, по който тези линии се поддържат, не е ефективен. За да пестят пари, на доста места в боята за пътната маркировка не се слагат перли. Не се спазва технологията за нанасяне на боята. За Плевенска област годишно е необходимо да бъдат положени около 260 000 кв. метра хоризонтална маркировка. А се полагат около 20 000 кв. метра – само по главни пътища, и то по осевите линии, без крайните линии. На кръстовищата почти не се прави цялостното изписване на хоризонталната сигнализация. Причината е, че средствата, които се отделят, не покриват нуждите. Трябва да има регистър на пътните знаци и тяхното състояние, но те на практика не се наблюдават.
Кой е вторият фактор, който определяте като особено важен?
Вторият фактор е контролът, който трябва да осъществяват Пътна полиция и КАТ. Този контрол е недостатъчен и неефективен. Вероятно и за това шофьорите нямат респект от закона. Пътна полиция и КАТ са с ограничен ресурс и с малка численост на служителите. Половината от ресурса, с който разполагат, отива за регистрация на автомобили и други административни услуги. За контрол на пътя остават 15-тина души за цял регион като Плевен, например, в който общата дължина на пътната мрежа е над 700 км.
От друга страна, Законът за административните наказания и нарушения и правилниците за приложението му са изключително тромави. Санкцията е ефективна, когато я събереш веднага.
Интервю на Ангел Атанасов
