Наричат Шон Бейкър "бунтарят на Холивуд". И не напразно - във филмите си често показва маргиналите, бедните, очуканите от живота, разказва истории от съвременната реалност - на мигранти, на самотни майки, принудени да живеят в мотел, на транссексуални, на порнозвезди...
Големите студия в Холивуд често му отправят покани, но той не се блазни много от тях, защото, както сам казва, все още може да си позволи свободата да прави такова кино, каквото той самият иска да гледа.
Бейкър е познат като автор на различни независими филмови проекти, между които уникалната нискобюджетна творба "Мандарина" ("Tangerine", 2015), чиято премиера предизвика бум в Сънданс през 2015 година. Основната причина - режисьорът изумява всички, като споделя, че филмът е заснет изцяло с iPhone 5S.
Последният му филм се превърна в емблема на независимото американско кино. Сега с 45 награди и над 70 номинации, сред които номинация за "Оскар" на Уилям Дефо, филмът "Проектът Флорида" пристигна и у нас, благодарение на София Филм Фест, само няколко месеца след представянето си в Кан. И не само - самият Шон Бейкър посети България, за да представи лично проекта си, а Actualno.com имаше честта да е сред малцината, разговаряли с него. Вижте какво ни сподели!
Какво знаехте за България преди да дойдете и какво научихте за краткия си престой тук?
Знаех малко за София, че е столицата. Столицата е, нали? Но също и за филмовия фестивал (София Филм Фест), чувал съм за него от години насам и имам приятели, които са били на фестивала и са ми го препоръчвали, но да бъда честен, това е първият ми път тук и всъщност научавам много дори само от престоя си.
Научихте ли нещо интересно от кратката си визита?
Да. Не е точно научаване на факти, но виждайки руските църкви, невероятната архитектура...
Социалното кино по принцип е лишено от хумор. Как успяхте в "Проектът Флорида" с такава лекота да пресъздадете един от важните социални проблеми в съвременното американско общество?
Ако представях живота без хумор, нямаше да бъде достоверно. Ние всички използваме хумор като техника, начин да се справяме с трудностите. Хуморът е част от нашия живот, той присъства във всичко. Животът е баланс между комедия и патос. Затова филми на такава тематика или подобна, където хората са представени в затруднение и хуморът е отнет изцяло, за мен не са достоверни и не презентират този свят по правилен начин. За мен винаги трябва да има 50% баланс. Разбира се, балансът е от сцена на сцена, защото ако залитнеш твърде много в дадена посока, може да се получи обидно. Затова зависи от типа хумор - ако е поведенчески хумор, тогава гледаме един човек и се разпознаваме в него по начина, по който действа и това е забавно. Защото хората могат да бъдат забавни, независимо в каква ситуация са. Но има и друг вид хумор, подигравателен. Той би бил неуместен във филм като този, така че зависи от типа хумор и баланса.
Снимка: СФФ
Открили сте главната актриса във филма Бриа Винайте чрез Instagram. Случайно ли стана или умишлено търсихте там?
Ползвам Instagram, но не съм търсил умишлено актриса там, просто бях отворен към такава опция, защото научих от предишния си проект "Мандарина", че мога да използвам социалните мрежи, за да откривам хора. Обикновено ползвам YouTube и Vine - разбира се, вече няма Vine, но тогава беше известно приложение. В този случай обмисляхме някои холивудски актриси за ролята на Хейли, но имаше нещо в Брия, което ме жегна, когато я видях в Instagram. Тя е много интересна, по много начини, на много нива. Не просто само заради нейната външност – татуировките или косата, отвъд това бе нейната личност. Това е забавната част, защото знам, че някои от режисьорите избират да се доверят на кастинг асистенти, напълно пропускат тази част с подбора. При мен обаче нещата не стоят така. Всъщност правя филм, който аз искам да видя, избирам хора, които аз искам да видя във филма и го намирам за интересно.
И пишете ролята за тези хора?
Да, да, може да се каже. Ние изграждаме характерите на героите, но има елементи от самите актьори, които просто завършват образа.
В едно свое интервю казвате, че хората те подценяват и съдят, когато нямаш звезда във филма. В тази връзка – мислите ли, че "Проектът Флорида" щеше да има същия успех без Уилям Дефо в него?
Това просто е в природата на публиката навсякъде по света. Това е природата на хората, те искат да виждат някой, който разпознават, искат да виждат звезди. Тази система със звездите си има причина, тя привлича вниманието. Не мисля, че щеше да се говори толкова за филма без Уилям. Мисля, че Уилям направи така, че да има по-голям интерес. Ако имах още звезди, сигурно интересът щеше да е по-голям, толкова е просто. Но това е моята битка като режисьор, моето желание е да представя нови лица пред камерата, на големия екран. Наричат го "напрежението от невярването" - колкото по-бързо аудиторията е запленена от историята и забрави, че гледа на екрана знаменитост, толкова по-добре. И аз искам да се случи точно това.
Когато отида да гледам филм с Мат Деймън, Дженифър Лоурънс, Самюъл Джаксън – да, аз обичам всички тях, те са страхотни, но не искам просто да гледам знаменитости, това изглежда като голям пакет от знаменитости. Искам моите филми да говорят отвъд знаменитостите в тях. Един филм не трябва да е просто наблюдаване на звезди. Понякога може да е това, като например "Бандата на Оушън", където има 11 звезди, които да гледаш, но това не е типът филми, които аз правя. Опитвам се във филмите, които правя, да накарам хората да бъдат съпричастни с героите, да открият нещо, което не са виждали преди и да бъдат толкова запленени от историята, че да забравят за звездите. Колкото по-малко знаменитости, толкова по-добре за мен.
И все пак - не мога да не ви попитам – как попадна Уилям Дефо в проекта и какво е да работиш с него?
Страхотно и лесно е да се работи с него. Много е мил и търпелив. Не би трябвало да ме изненадва, но той е и много отдаден актьор. Това е неговият живот и професия, която взима много насериозно. Личи си, че си е написал домашното и аз много харесвам такива актьори, които разбират не само техния персонаж, но и политиката на филма, контекста, обстоятелствата. Как пристигна в проекта? Той просто беше предложен от агенция. За съжаление, не го намерих на рафта (смее се). Имаше списък с актьори и аз просто реших, че много го харесвам, така че нямаше причина да не го избера.
Казвате, че искате постепенно да се изкачвате към върха, бавно. Това кариерно изкачване пречи ли на личния ви живот?
О, този път е дълъг. Но виж, аз нямам деца, това е голяма разлика, ако имах щеше да е по-различна история. Ако имах деца, те щяха да са всичко за мен и щеше да ми се налага да взимам повече проекти само заради парите. Но сега съм само аз и не трябва да го правя. Не казвам, че това трябва да е така, за мен е добре, но никой не е длъжен да прави тази жертва. Трудно е да жертваш личния си живот. Но има толкова много предимства, които идват с това, че си сам - например пътуването за мен е като компенсация. Пътувам навсякъде и дойдох до тук безплатно, ям вкусна храна и имам шанса да видя София и други режисьори, получавам правото да промотирам своите филми, така че има много предимства.
Винаги съм се чудила как режисьорите работят с децата актьори? В "Проектът Флорида" те са около 5, 6-годишни!
Всичко се свежда до избора на правилните деца, трябва да избереш децата с правилната енергия. Трябва да са екстроверти, не интроверти, които се засрамват, когато трябва да направят нещо отново. Не искам да си казват "о, защо не направих нещата както трябва първия път", на тях не им пука. Те ще ти разкажат шега без да се срамуват. Освен това имах треньор за тях по време на снимките, което е много важно. Защото аз не можех да прекарвам много време с децата, трябваше да правя други неща, да снимам с Уилям, да оглеждам места за снимки, да работя по подготовката. А децата трябваше да бъдат забавлявани през това време, защото ако си мислят, че са на работа, изключват. Моята треньорка успя да ги забавлява и направи така че да изглежда за тях все едно са на летен лагер, което беше невероятно.
Защо решихте отново да използвате телефона си като камера? Този път снимате с него само финалната сцена.
Това е защото... странно е как работят нещата, трябваше да го направя по този начин заради практически причини, за да мога да снимам кадъра. Единственият начин да влезем в "Дисниленд" с децата беше да снимам с телефона. Но след това се замислих, че има и друго измерение, не просто практично. Какво се случва с аудиторията, когато вижда промяната между камера и телефон? Освен това снимах предишния си филм изцяло с телефон ("Мандарина"), така че се получи нещо като препратка към него. Така хората, които ме познават като режисьор, си казват "о, ето го телефона". От друга страна беше и въпрос на това да приемеш ограниченията на работата, ние не можехме да вземем 35-милиметрова камера в "Дисниленд", затова трябваше да е телефон. Така че какво означава телефонът? Винаги трябва да анализираш препятствията и да виждаш плюсовете в тях.
Четох, че новият ви проект е посветен на опиоидната епидемия в САЩ. На какъв етап сте от осъществяването му?
Не. Това е само възможност. Дадох едно интервю, когато не се чувствах добре и все още се справях с часовата разлика и умората от полета, затова нещата, които казах, не бяха много точни. Но определено искам да остана на същия път, да разглеждам проблемите на днешното общество, но все още не знам какво точно ще е. Знам, че споменах тази криза, върху която е важно да се фокусираме, но може следващият ми филм да не е за социален проблем, а по-скоро изследване на даден персонаж.
Снимки: Getty Images/Guliver
Искате ли да кажете нещо на младите режисьори?
Разбира се. Аз винаги казвам - не чакайте, никой няма да дойде да ви даде пари, освен ако нямате богат чичо или идвате от богато семейство, трябва да намерите начин да се справите или ще чакате завинаги. Докато не намериш нещо, което да покажеш на хората, няма никакво доказателство, че ще бъдеш режисьор, това е само в главата ти. Но можеш да ползваш вярата и решителността си и да покажеш това нещо. Има начини, по които да стане, ако решиш да идеш в студиата, може да го направиш да изглежда като холивудски филм, или може да искаш да опиташ да направиш нещо, което носи твоя собствен привкус. Tова обаче може да отнеме повече време.
Отне ми 6 филма, за да стигна където съм. Отнема дълго време, но ако това е страстта ти, любовта ти и животът ти, виждаш, че това е част от пътешествието, начин да се научиш, да израснеш и евентуално трябва да имаш вярата. Не искам да го казвам, защото сякаш говоря за моите проекти, но ако правиш добре нещата, това ще бъде забелязано, може да не е тази или следващата година, но ще бъде забелязано. Сметаната (елитът) излиза на върха, ако вършиш добра работа, ще бъдеш признат, просто трябва да си търпелив.
Интервю на Милена Славкова
