САЩ преследват свои бизнес-интереси, а Путин им даде повод за това. В интервю за журналиста Бенямин Биддер от Der Spiegel Михаил Ходорковски критикува остро Кремъл и предупреждава Германия за възможни атаки по време на изборите. Бившият най-богат човек на Русия беше помилван през 2013 година от Владимир Путин, който го пусна на свобода. На него обаче му е забранено да се връща в Русия – там го заплашва арест. Руските власти събират материали за ново дело срещу него. И все пак Ходорковски присъства в Москва.
„Открытая Россия“, обществена организация на Ходорковски в подкрепа на образователни и благотворителни проекти, поддържа контакти с други опозиционни кръгове. По време на парламентарните избори през 2016 година Ходорсковски подкрепи кандидати от редиците на противниците на Кремъл. Интелигенция го уважава, може би дори повече от Алексей Навални.
През пролетта Ходорковски се застъпи за Навални, макар понякога да е скептичен към него. Той счита, че мостовете към някои части от апарата на властта трябва да останат отворени, опозицията има нужда от съюзници ако иска да постигне успех след Путин и да възстанови разделението на властите.
САЩ въведоха санкции срещу Москва заради предполагаемо вмешателство в американските избори. Федералното правителство говори за „търговска война“, тъй като засегнат може да се окаже „Северен поток- 2. Как гледате на тези санкции?
От гледна точка на САЩ това е разбираема и неизбежна крачка. Американският закон има бизнес-проекция. Американците са твърдо убедени в това, че имат перспективен продукт в лицето на природния газ и искат да подготвят европейските пазари за него.
До колко санкциите влияят върху Русия?
Със забраната за експорт на технологии за руските добивни проекти те блокират за Русия рентабилното усвояване на арктическия континентален шелф за поне десет години. Не може за една нощ да се научим самостоятелно да сторим платформи.
Руското ръководство се провали?
То даде на американците повод за тази крачка. Колко глупав трябва да си, за да се намесиш в американските избори? В XXI век технологичните санкции могат да доведат нацията към десетилетия на стагнация. Невероятни идиоти!
Популярността на Путин за момента не е пострадала от санкциите, въведени през 2014 година заради украинската криза. Различно ли ще е с американските санкции?
За руското общество наказанията са бъдещ повод да се сплотят около лидера, срещу „вечния враг – американския империализъм“.
Предстоят избори в Германия, трябва ли страната да се готви за хакерска атака от страна на Русия?
Рязката реакция от страна на американците би трябвало да понижи готовността на обкръжението на Путин към подобни маневри. От друга страна в подобни операции са въвлечени много хора. Те са се приготвили и разчитат на това да спечелят пари с подобни поръчки. Вероятността от такива атаки остава висока.
Много руснаци се отнасят критично към вас. През 90-те спечелихте от пролетаризацията, имахте милиарди и голямо политическо влияние. Не трябваше ли да направите повече, за да примирите руснаците с демокрацията и пазарната икономика?
Когато в страната ни, СССР започнаха реформите, аз бях на 24 години. Не мислех, че мога да отговарям за това да науча хора, които бяха много по-опитни и възрастни от мен, на нещо. Правех това, което правеха много от младите на моята възраст. Опитах се да прокарам път в бъдещето – за мен, приятелите ми. Отдаваше ни се неочаквано лесно.
Много от руснаците смятат Вас и останалите предприемачи за онези, които спечелиха от кризата.
По-възрастно поколение в Русия тогава много се различаваше от връстниците си в другите страни на източния блок, като ГДР. Хората там, все още помнеха какъв е бил пазарът. В Русия, след 70 години комунизъм две-три поколения не разбираха какво се случва. Ние, момчетата, не разбирахме, че използваме тяхното незнание.
Кога разбрахте това?
Когато през 1998 година Русия бе обхваната от тежка икономическа криза. Тогава взех решение да основа фонда „Открытая Россия“, който от тогава провежда обществена дейност.
В съветско време сте бил член на комсомола. Как от ляв подрастващ се превръщаш в авангард на капиталистите?
Комсомолът не беше идеологизирана организация. През 80те години на миналия век това бяха по-скоро скаути. Той даваше възможност на младите да се самоутвърдят. Партията, заводите и властта използваха комсомола като резервоар, за да намерят хора с организаторски талант. Изобщо, СССР в съветските години беше много по-малко идеологизиран в сравнение с Източна Германия. Повтарянето на комунистическите устои – тогава това бяха по-скоро ритуали, които трябваше да се изпълняват. При това във всекидневието те често предизвикваха насмешка.
След разпада на СССР президентът Борис Елцин и съветниците му избраха пътя на радикалната приватизация. Огромните държавни предприятия бързо се разпродадоха на ниска цена. Нефтения концерн ЮКОС беше продаден за 300 млн. долара.
При пазарната икономика пазарът определя кое е уместно и кое – не. Тогава разговарях с Егор Гайдар и Анатолий Чубайс, които отговаряха за приватизацията. Те казаха, че има малко време, в което приватизацията да се проведе. Освен това в политически план беше невъзможно да се продадат важните държавни концерни на чуждестранни инвеститори.
Т.е. всичко е било правилно?
Тогава се пазех да не допусна две радикални грешки. От една страна, много промишлени конгломерати бяха раздробени и продадени поотделно. Така отделно те не успяха да оцелеят. Това доведе до огромни загуби за руската икономика. Втората грешка беше в това да се предоставят акции на предприятия на граждани – в момент, в който една много малка част от хората разбираха ценността на тези книжа. Дори в днешна Германия мнозина се страхуват от това да инвестират в акции. В Русия през 90-те години на миналия век нямаше институти, които да разрешат на хората да търгуват с тези акции.
Каква беше алтернативата?
Тогава се касаеше за това голяма част от тези акции да се прикрепят към фондове. Това решение по неизвестни на мен причини, не беше реализирано. Всички тези акции бързо се оказаха на пазара и бяха изкупени от неголяма група хора. Това беше една от грешките на правителството, от които аз се възползвах.
Сега съжалявате ли това?
И да, и не. Ние разрушихме вярата на хората в справедливостта на пазара. Но и производствените мрежи вече не съществуваха. Добивът на нефт рязко се съкрати. През 1995 година се обсъждаше, че на Русия ще се наложи да внася нефт за собствените си нужди.
Една от причините беше в това, че старите съветски ръководители на компаниите бяха управленци, но нямаха предприемачески талант. Най-важните решения в съветските времена се взимаха на по-високо ниво. На пазара тези директори бяха „смачкани“. Как можеше те да бъдат заменени с предприемачи? Освен приватизацията правителството не намери друг начин.
Вашият концерт ЮКОС след ареста ви през 2003 година беше национализиран, днес държавните концерни представляват 60% от руското икономическо производство. Такива експерти като бившия министър на финансите Алексей Кудрин искат втора вълна на приватизация.
Ако трябваше днес да организирам продажбата на държавни концерни бих предал част на пенсионните фондове, които след това да ги запишат на индивидуалните сметки на гражданите. В случая с ЮКОС направих този експеримент и преведох 10% от акциите в собствен пенсионен фонд на сътрудниците. Сигурен съм, че ако такава система функционираше в продължение на десет години, отношението на населението към частната собственост щеше да се промени.
Как бихте описали икономическата политика на Путин?
Путин е по-скоро либерален в бюджетната си политика и заедно с това е абсолютно антилиберален в това, което се отнася до формирането на структурата на руската икономика.
Какво имате предвид?
Ниското ниво на инфлация и колкото се може по-ниския дефицит на бюджета – тези два принципа на Путин, които се харесват на много западни икономисти. Заедно с това нараства влиянието на държавните концерни. Путин смята това за добра крачка, защото в неговите очи това повишава управляемостта на икономиката, влиянието на Кремъл. Той не разбира, че така настрани остават ефективността и иновациите.
Защо Путин действа по този начин?
В представите на Путин за свободата са хаосът, мръсните пътища и срутените къщи. В неговите представи нещо може да се получи само тогава, когато хората маршируват под строй. Това е особеност на военно мислене и на съветски човек. При това е важно да се разбере, че Путин не натрапва нищо на руснаците. Той по-скоро е отражение на представата на масата от граждани. Или поне така беше до скоро.
Какво имате предвид?
Младите в Русия днес значително се отличават от поколението на техните родители. Те имат много повече свобода. Изобщо не са свикнали с това държавата да им забранява да четат или гледат нещо.
Преди три години ви освободиха неочаквано чрез посредничеството на бившия външен министър Ханс Дитрих Геншер, който вече не е сред живите. Как използвате свободата си?
Опитвам се да помогна на страната си да преодолее настоящия етап на контра реформи, които провежда президентът Владимир Путин.
Как искате да завършите ерата на Путин?
Не бих я нарекъл ерата на Путин. Това е по-скоро време, в което заради стремителните промени от 90-те години измореното общество търси подобрения по един агресивен начин. Руското общество, което се чувства унижено, се опитва да си възвърне самоуважението – често с чужди методи – по пътя на конфронтацията с други страни. За да се сложи край на това има два пътя. Може да се помогне на хората да приемат реалността, истинското положение на нещата.
А вторият вариант?
Естественият процес на смяната на поколения. Младите руснаци вече гледат на света по друг, различен от този на родителите им, начин. Но и с младите трябва да се работи. Затова правителството започна да „храни“ младежта с митове – че Русия е обкръжена от врагове, че историята ни е блестяща, без тъмните страни. В училище са забранени всички учебници с изключение на един. Това е нашата задача – да водим борба срещу митовете и да се опитаме да обясним на хората, че има алтернатива.
Какво разбират по-голямата част от руснаците под „свобода“?
Много понятия имат преиначен смисъл у нас. Демокрацията е мръсна дума. А „либерален“ е особено мръсна дума. По тази логика свободата е нещо подозрително. Тя се разбира като възможност да правиш всичко без да се съобразяваш с другите.
