Все повече чужди думи навлизат в речта ни, а това буди тревога у много хора, които размахват пръст срещу новите явления в българския език. Да развиваме езиковата си култура обаче не е въпрос на законова регламентация и организирани кампании, а плод на нашата сериозна работа над самите себе си. Грижим ли си за родния език? Умеем ли уместно и свободно да боравим с него и познаваме ли добре богатите възможности, които той ни дава? За да отговори на тези въпроси, БГНЕС потърси мнението на доц. д-р Надежда Сталянова, преподавател в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Част от нейните научни интереси са именно в областта на съвременните процеси на българския език.
БГНЕС: Доц. Сталянова, много хора бият тревога, размахват пръст и казват, че българският език загива заради много чужди думи, които навлизат в него. Това така ли е и трябва ли да ни тревожи?
Надежда Сталянова: Много хора бият тревожна камбана и това се случва най-често около националните празници като 3 март и 24 май. Тогава обществото подема една тъжна песен, че българският език ни е съхранил през нашата многовековна история, пък ето на, ние какво правим с него. Още от времето на Кирил и Методий, когато те са създали своята азбука с цел превод на богослужебните текстове, са събирали свои ученици и са им казвали: „Сътворявайте свои думи и избягвайте многото гръцки думи“. Стремежът за чистота на езика ни съпътства още от нашата най-стара история. Тук обаче идва голямото „но“. Езикът не може да бъде застрашен от навлизането на чужди думи. Всеки един език, не само българският, не е стерилен, а е подложен на влияние от други езици. Това, че ние живеем във време, в което сме преки наблюдатели как английският става един световен език и навлиза лавинообразно във всички езици, ни кара да се чувстваме малко неудобно. Такива експанзии на чужди думи в българския език се наблюдават от векове. Имало е големи вълни на гръцки думи, след това на турски, както и на думи от западноевропейските езици, предимно френски. Ние помним и силната вълна на руски думи, а сега просто това е английският език. В световен план това е нормално. Би било неестествено да се запънем и да кажем: „Няма пък“. Езикът няма и да ни пита. Той ще си ги въведе, защото една дума влиза в езика тогава, когато има нужда от нея.
Снимка: БГНЕС
БГНЕС: Ако английският е езикът на новите технологии, а те са част от нашето ежедневие, значи е неизбежно тези думи да навлизат в речта ни?
Надежда Сталянова: Абсолютно неизбежно е! Живеем във света на технологиите. Трябва да кажем обаче, че всеки език е много чувствителен. Ще дам пример със съществуващото преди 20 години мобилно устройство за изпращане съобщения – пейджър. Това устройство изчезна, а самата дума, която го назовава, също изчезна. Ако попитаме един млад човек какво е пейджър, той няма да има никаква представа. Ето една дума от английски, която вече се е превърнала в архаизъм. Езикът си има свои механизми за саморегулация и няма нужда от насилствена човешка намеса.
БГНЕС: Значи езикът е една динамична система, която се изменя непрекъснато и това не бива да ни тревожи?
Надежда Сталянова: Не трябва да ни тревожи, защото езикът има свои закони, които не зависят от волята на всеки един от нас. В подкрепа на навлизането на чужди думи действа един закон, който се нарича закон за езиковата икономия. Ако имаме начин, да кажем нещо по-кратко, ние го избираме. За пример мога да дам едно ново наименование на нещо като професия, което вече се е наложило – лайф коуч. Какво означава това? Ако трябва да го обясним, бихме могли да кажем, че това е наш личен съветник за това как да организираме начина си на живот, двигателния си режим, на работа, на хранене така, че да се чувстваме добре. Ако съпоставим това дълго обяснение с двете думи, виждаме, че законът за езиковата икономия е безпощаден и безгрешен. Роля тук играе и световното разпространение на това наименование. За нас, езиковедите, всичко е сложно и многопластово, а всъщност езикът е цветен и ние го употребяваме така, както ни е удобно на нас.
БГНЕС: Познаваме ли обаче достатъчно добре собствения си език и боравим ли правилно с него?
Надежда Сталянова: Не чуждите думи, а непознаването на родните застрашава езика ни. Няма нищо лошо в това да употребяваме всички нови думи, навлизащи в езика. Ние учим нашите студенти, че при наличието на хубава българска дума трябва да полагат усилие да я употребяват. Езиковата култура на човек се изразява в това да може да използва богатствата на родния си език. Това никак не са само празни приказки.
БГНЕС: Как да повишаваме езиковата си култура? Само с четене на книги ли става това?
Надежда Сталянова: Аз съм твърдо убедена, че езиковата култура всеки трябва да си я повишава сам. Тя не идва просто така, отвън. Разбира се трябва да благодарим на всички наши начални учители, които са ни ограмотили, но оттам нататък трябва много четене. Както с ученето на чужд език. За да станем по-добри в него, трябва да гледаме филми, да четем книги, да си записваме нови думи. Защо да не е така и с българския език.
