Евгени Будинов е роден на 20 юни 1981 г. в София. Първите му стъпки в театъра датират от детската школа „Смехурко” в Банкя. В гимназията постъпва в детско-юношеската театрална трупа към Нов драматичен театър „Сълза и смях” при Венци Кисьов. През 2004 г. завършва НАТФИЗ и Александър Морфов го ангажира за ролята на Мравката в хитовия спектакъл на Народния театър - „Хъшове”. Това е неговият дебют на сцена. От 2005 до 2007 г. работи в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас. Играе в представления в театър "Зад канала", "Сълза и смях", Народен театър "Иван Вазов" и обикаля постоянно театралните сцени в цяла България. Зад гърба си има повече от 40 театрални роли. Работил е като автор и водещ в телевизионните предавания "Полет на нощта", "Преди обед" и "Мармалад". От 13 октомври 2017 г. Евгени Будинов е депутат в 44-то Народно събрание от ГЕРБ. Член е на Комисията по култура и медии, както на Комисията по политика на българите в чужбина. Семеен с едно дете.
Г-н Будинов, за втора поредна година в Банкя има лятно кино в парк „Ротонда“. Разкажете ни малко повече за тази интересна инициатива, за създаването на която имате голям принос.
Аз и моите връстници, както и по-възрастните, с носталгия си спомняхме за времето, когато имаше летни кина из българските курорти. Дълго време с кметът на района Рангел Марков си мечтаехме да възродим традицията и да съживим лятното кино. И така, благодарение на това, че той и екипът му обособиха парк „Ротонда“ като амфитеатрално пространство със сцена, на която се провеждат различни културни събития, решихме, че там спокойно може да помещава и лятно кино. Въпросът беше какво да се прожектира в него. Решихме да дадем път на българските филми и те задължително да се прожектират безплатно за жителите и гостите на Банкя. Заедно със зам.-кметът на района Александра Александрова направихме селекция на филмите. Започнахме с „Възвишение“ на Виктор Божинов, като самият той присъства на прожекцията. Всяка събота до 31 август от 21:00 ч. ще бъдат излъчени още 9 филма.
Срещнахте ли подкрепа от Ваши колеги?
Благодарение на това, че от доста време съм артист, а от скоро и депутат, успях да убедя много режисьори и продуценти да предоставят безплатно правата за техните филми. Така, единственият разход, който трябваше да покрием, бе за техниката, но от екипа на Рангел Марков бяха любезни да се погрижат за това, за което съм им безкрайно благодарен. В крайна сметка целта на инициативата е да се подкрепи българското кино, което в последните години виждаме, че се развива с бързи темпове.
Идват ли много хора на прожекциите?
Капацитетът ни е от 300-400 места, но те не ни стигат и има хора, които гледат от другата част на екрана, където филмът пак се вижда. Миналата година прожектирахме 5 филма, но тази година са много повече, защото имаме повод - Банкя отбелязва 50 години от обявяването си за град. В последната събота на август – 31-ви, зрителите ще имат възможност да видят 6 късометражни филма. Благодаря на „Кинематограф“, които ни ги осигуриха безплатно. Това са едни страхотни момчета, които се грижат за този тип филми. Имаме изключителни измежду тях, но, за съжаление, не са познати на широката аудитория.
В кинопрограмата има и два силни ретро филма.
Ще ни разкриете ли кои са те?
Единият е „Бай Ганьо в банята“. В главната роля, разбира се, е Георги Калоянчев. Малко хора знаят, че той е бил зам.-кмет на културата в Банкя и има вила тук. Друг любопитен е факт е този, че филмът е сниман в банята, която се намира в града. Много се надяваме синът му Ивайло Калоянчев да присъства на прожекцията.
Другият филм е „Баш майсторът на море“ с Кирил Господинов. Филмът ще бъде представен от дъщерята на актьора Веселина Господинова, която е и моя приятелка.
Междувременно, докато текат прожекциите в лятното кино в Банкя, градът се готви и за „Горешляци“ 2019. Какви са акцентите в програмата?
Предвидили сме изключително богата палитра от изпълнители и прояви. Започваме на 13 юли, събота и съборът приключва на 21 юли, неделя. Част от изпълнителите, които ще вземат участие, са Ицо Хазарта и ансамбъл „Българе“. Ще има и рок вечер, на която ще забие група „Конкурент”. Ще има изложби, представяния на книги, парад с ретроавтомобили и какво ли още не.
Банкя беше сред най-посещаваните курорти и скоро може отново да е сред тях. Градът е бил известен като „лечебницата на България“. Баба ми, Бог да я прости, даваше тогава постоянно квартири под наем – все едно живеехме в Несебър. Радвам се, че след всичко, което направи кметът на район „Банкя“ Рангел Марков и неговият екип през управлението на ГЕРБ в последните два мандата, градът се превръща отново в посещаван курорт. Центърът е обновен, в банята в момента тече мащабна реставрация и след година ще бъде отворена.
През май месец инициирах фестивал на уличните артисти, който стана много успешен и се надявам да стане традиция и да го правим всяка година. Събраните пари по време на фестивала се даряват за благотворителност цели за нуждите на град Банкя. Тази година закупихме 3 маси за шах, които ще бъдат поставени в парк „Кестените“. Откриването им е на 18 юли, четвъртък, от 17:00 ч. Заповядайте да се включите в турнира по шах.
Измежду всички тези ангажименти остава ли ви време за театър?
Разбира се! Театърът ме зарежда и постоянно обикалям България, за да участвам в постановки. Скоро прочетох една пиеса на Стефан Цанев, в която се казва, че най-лесният начин да кажеш една истина на хората и те да я запомнят е да го направиш по смешен начин. На това разчитаме и ние. Аз много обичам да играя в комедии, но само в такива, в които има някакъв смисъл. В момента участвам в постановката на Иван Радоев „Направо от асансьора“ заедно със Стефания Колева, Елен Колева, Маринела Ангелова, Кирил Ефремов, Павел Иванов и Теодор Папазов.
Друга също толкова успешна постановка, в която играя, е „Изневери в повече“ на Емил Марков. Залите винаги са пълни. Зрителите извън София са много запалени и след представлението ни чакат за автографи и снимки. Дори ни канят на гости, но ние сме принудени да им отказваме, защото гоним ангажименти в столицата.
Гастролираме с постановки и в чужбина – Европа, Канада, САЩ… Сънародниците ни там ни приемат изключително радушно, защото повдигаме патриотичния им дух.
Някои от тях не споделиха ли, че имат желание някой ден да се върнат в родината?
Може би повече от половината от тези, с които успях да говоря, ми споделиха, че планират завръщане за постоянно в България. Това не ме изненадва, защото те, идвайки периодично тук, виждат ясно, че страната ни става все по-добро място за живеене. Забелязват осезаемите промени в инфраструктурата, които са изключително многобройни и са благодарение на управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ. По време на Възраждането също се е наблюдавало масово завръщане на българи от чужбина. Взимали са образование и опит отвън и са го прилагали в родината си. Затова аз съм оптимист, че животът тук ще става все по-добър.
Какво мислите за младите артисти, които завършват НАТФИЗ?
Отдавна в България не е толкова трудно да изкараш диплома за висше образование. Въпросът е какво се случва след това. От 50-60 човека, които завършат актьорско майсторство в НАТФИЗ всяка година, само 10% остават в тази професия. Занаятът ни е тежък и за да го упражнява човек са нужни сериозни качества и силен характер. Завършвайки НАТФИЗ ти си научил само „А“-то и „Б“-то в театъра. Но със сигурност имаме много талантливи артисти, които чакат своя момент за реализация.
Какъв съвет бихте им дали?
Много е важно, докато учиш, да си създадеш необходимите контакти. Трябва също така да започнеш да упражняваш професията възможно най-бързо след като завършиш. Аз имах късмета да попадна в бургаския театър и да работя с добри режисьори, което е много важно за един артист. Разбира се, има го и факторът „късмет“ – кацне ли ти птичката на рамото трябва да я уловиш. Аз познавам хора, които заради характера, който имат, изпуснаха своя шанс. Професията ни, както казах, е сложна, макар че изглежда лесна. Всъщност, това е работата на добрия актьор – да играе така, че отстрани да изглежда, че го прави с огромна лекота и да не личи, че е положил къртовски труд, за да се въплъти перфектно ролята си.
Как помагате на театъра и киното в ролята ви на депутат?
В момента се работи по закон за данъчни облекчения в киното, които ще доведат много чужди компании, които ще снимат в България. Промените ще имат своето благоприятно въздействие и върху българските продуценти и техните продукции. Те ще осигурят повече работа за хората на изкуството и съответно ще докарат повече публика. Ако някой вложи 1 млн. лева във филм, който се снима в България, държавата му връща 25%, които обикновено отново се инвестират в продукцията, защото най-често първоначалният бюджет не стига. Всички тези пари помагат на българския бизнес – на фирмите за кетъринг, превоз, охрана и още много други.
Също така участвам в работна група, която разглежда Закона за киното. Той не е пипан от 20-30 години. Аз навлязох много в тази тематика и се запознах със законите за киното в Унгария, Румъния и други европейски държави От там взимам добри практики, които искам да приложа у нас и се надявам между септември и декември тази година да влязат за гласуване в парламента. Освен това съм кандидатствал в Националния киноцентър с мои проекти. От там познавам системата отвътре. Отделно и проведох много срещи с хора от гилдията - продуценти, режисьори, сценаристи и т.н. Всички сме обединени около мнението, че първо трябва да бъде променен начина на оценяване на сценариите и самата художествена комисия трябва да бъде сменена.
Когато Вежди Рашидов беше министър на културата се направи реформа в театъра, която считам за много печеливша. Когато един театър продаде, да кажем, билети за 1000 лв., държавата му отпуска 2500 лв. Или казано с други думи – за всеки спечелен лев от билети – държавата дава на театъра допълнителни 2.5 лв. Директорът на съответния театър решава как да се оползотворят тези пари. Някои наемат актьори, други предпочитат да ги инвестират в декори, в ремонти…
Тук е мястото да отбележа, че кметът на Столична Община Йорданка Фандъкова помага много на софийските театри, защото измежду тях има общински, в които заплатите на артистите не спират да се повишават.
Какво мислите за новия облик на София?
Често се разхождам по „Графа“ и минавам през парка на „Св. Седмочисленици“. Не разбирам цялата истерия около ремонтите на тези емблематични за София места. Целият този хейт най-често се инициира от фалшиви сайтове. Хората трябва да се замислят защо 30 години тези пространства не са подобрявани и да оценят това, че сега някой се е захванал с тази нелека задача. Вървейки из София аз имам усещането, че съм в една европейска столица. Хубавото е, че и много чужденци го усещат също и техният брой непрекъснато нараства – улиците и заведенията са пълни с туристи. Тъжно е, че вместо да се радваме, че столицата ни става все по-хубава, ние се взираме в това с колко милиметра е изкривена фугата на някаква плочка. Смятам, че трябва да сме по-положителни.
А какъв е цялостният ви поглед за случващото се в страната?
Според мен Бойко Борисов е най-добрият български политик за всички времена. Един съвременен Стефан Стамболов, но дори и той е управлявал за по-кратко време в сравнение с Борисов. Много пъти историята ни е доказвала, че не оценяваме подобаващо съвременните ни политици, а след това разбираме за мащаба и важността на тяхното дело. Бойко Борисов е име в Европа и е политик от световен ранг. Може би отново трябва да дойде „Лукановата зима“, за да оценим по-реално сегашното ни правителство. Народната ни памет е къса и често трябва да си припомняме до какво ни доведоха комунистите и колко невинни хора избиха. Забележете, че днес те не могат да върнат надвзетите субсидии, защото „парите трябвало да се харчат“. Представете в такъв случай, ако дойдат на власт, какво ни очаква.
