Доц. Юлиян Станчев е председател на Областния пчеларски съюз в Плевен. Завършил е "Математика и информатика" и "Механика" в Софийския университет. От 30 години преподава "Информационни науки" във Факултет „Авиационен” в Долна Митрополия. Преди това е работил 6 години като програмист. Защитил е доцерантура по "Информационни систрем" през 1999 г. Доц. Станчев е потомствен пчелар, занимава се с това от близо 50 г. Отглежда 52 пчелни семейства. Ето какво каза той пред Actualno.com:
Доц. Станчев, работна група от ВМРО изготви предложение за промени в Закона за пчеларството. Вносителите твърдят, че по този начин ще бъдат по-добре защитени интересите на пчеларите, а секторът ще получи сериозен стимул за развитие. Така ли е наистина?
Тези предложения са свързани със сериозни проблеми пред развитието на пчеларството и все още се обсъждат. Един от тях е пренаселването с пчелни семейства в доста селища. Кметовете трябва да вземат решенията за настаняването на пчелини, но често допускат пчелните семейства да са повече, отколкото е необходимо. Това не е в интерес нито на заварените пчелини, нито на новонастанените, защото пашата в съответното селище стига само за определен брой пчелни семейства. Затова се обсъждат мерки как да бъде регулиран този процес. В Израел, например, той е уреден много добре. Там държавен орган, заедно с общинските администрации, определят къде да се настани даден пчелин – според необходимостта от опрашване на земеделските култури. Така пчелните семейства се разпределят равномерно на съответната територия.
В предложението за промяна на Закона се иска още да бъдат криминализирани кражбите на кошери. Точно заради многото кражби на кошери и друго оборудване през 90-те години на миналия век повечето пчелини, разположени извън населените места, бяха прибрани от собствениците им в селските дворове. Кражбите продължават и сега. Има и много случаи на кражби на пчели с рамките или само на пчели – те се разкриват трудно.
Кой е най-големият проблем на един редови пчелар у нас?
Голям проблем е пръскането на културите. В Закона е казано, че по време на цъфтеж, растенията не трябва да се пръскат с препарати за растителна защита. Това ограничение се нарушава доста често, което е причина за отравяния при пчелите и за попадане на активни вещества от тези препарати в пчелните продукти, най-вече в меда.
Този проблем е от години, няма ли начин да се озаптят арендаторите, които не зачитат закона?
Имахме доста сериозни предложения при промяната на нормативната уредба, но в крайна сметка се стигна до споразумение със земеделските производители, което не е в интерес на пчеларите. Пръскането на културите е разрешено сутрин до 10,00 ч., а през активния сезон по това време пчелите вече са излезли на паша. Миналата година в нашия регион имаше поне в десетина села случаи на нарушения на наредбата за предпазване на пчелите от отравяне. Има обаче и земеделци, които предпочитат да пръскат нощем, това е добре и за тях, и за нас.
Отравянето с препарати е и една от причините за смъртността при пчелите. Каква е била тя през миналата година?
По официални данни, в сравнение с предходната година те са намалели с 15 000 пчелни семейства в Плевенска област – повече от една трета от общия брой. Причините са различни. Най-голямото намаление дойде от хора, които са решили да се откажат от пчеларството, защото не са успели да се справят и са били на загуба.
Пчеларските организации от много години настояват да бъде уредено нормативно заплащането за опрашване на земеделските култури...
В момента работи една международна група, която трябва да създаде мярка за заплащане на екосистемната услуга „опрашване”. Имаме надежда, че това ще бъде постигнато, тъй като в Европейската комисия е взето решение да се отделят необходимите средства. Може би след изборите за Европарламент тази мярка ще бъде внесена за одобрение. Пчелите осигуряват три четвърти от храната на Европа, а срещу тази дейност в повечето страни не се получава никакво заплащане. Предвижда се плащането за тази екосистемна услуга да бъде от бюджета на ЕС – говори се, че ще бъдат заделени 1 млрд. евро.
В плевенското село Върбица, например, кооперацията вече шеста година ни плаща за опрашване по 15 лв. на пчелно семейство. Така е организирано и в САЩ, където има традиции в тази насока. Там всички производители на медоносни растения търсят опрашване и плащат доста големи суми. Миналата година за бадемите са плащали по 175 долара на пчелно семейство. Затова 90 процента от пчелните семейства в Щатите се използват предимно за опрашване.
В предложението за промени в Закона е включено и искане за въвеждане на минимални изкупни цени на меда у нас. Така обаче има риск преработвателите да се откажат от изкупуването на български мед и да се насочат към евтиния внос от Украйна и Китай…
Това предложение трудно ще се приеме, защото изкупните цени зависят от международните. Те и в момента са много ниски в повечето страни. Големите производителки като Китай, Аржентина, Мексико, Бразилия, Украйна налагат ниски цени, защото имат големи количества мед.
Няма опасност преработвателите да се откажат от изкупуването на български мед. Те и сега внасят от Украйна. Смесват го с български, за да подобрят качествата му, и го изнасят за ЕС.
Миналата есен държавата ни внесе мед от Китай, за да осигури помощите на БЧК за социално слаби хора. Вместо китайски мед, тя можеше да купи български и така да подпомогне нашето производство, но не го направи.
Прогнозата Ви за пчеларската 2019 г.?
Още е рано да се правят прогнози каква ще бъде годината. Проблемите обаче си остават и те основно идват от земеделието. Огромни площи у нас са заети с култури, които не са медоносни или няма никакви растения. Само в Плевенска област, например, над 60 на сто от обработваемата земя е заета от пшеница, царевица и ечемик. Горският фонд в страната намалява, акациевите и липовите гори са много малко. През 2007 г. годишно са залесявани по 50 000 дка, а през 2017 г. – около 6 000 дка. Дърводобивните фирми не правят отчисления за залесяване, а горските стопанства нямат средства да залесяват. Ливадите също са намалели. Не е в интерес на пчеларството и това, че внасяме 90 процента от плодовете и зеленчуците на нашия пазар, вместо да ги произвеждаме. Сериозен проблем у нас е и слабото потребление на мед. Съседите ни в Гърция консумират средно 1,7 кг мед годишно, а българите – под половин килограм. Ако ние имаме същото потребление като гърците, медът, който се произвежда у нас, няма да стига за населението. Това е и в интерес на здравето на хората.
На 7 февруари се открива Международното изложение-договаряне „ Пчеларство – Плевен 2019“, на което Областният пчеларски съюз е съорганизатор заедно с „Партнерс Експо“ ООД. Форумът е традиционен. Какво ново да очакваме от поредното му издание?
То ще продължи до неделя, 10 февруари. Ще участват 150 фирми от 22 държави. Изложението в Плевен се смята за най-голямото в Източна Европа. Ще бъде посетено от много пчелари от България и от целия Балкански полуостров. Както винаги, ще бъдат представени технологични новости, различни видове оборудване за пчеларството и др. Проблемът на изложението е, че в града няма подходяща сграда за него. Ако имаше по-голяма сграда, можехме да поканим много повече участници.
Интервю на Ангел Атанасов
