Народният представител от ГЕРБ Димитър Главчев е икономист. Бил е заместник-председател на Парламента, а от 19 април до 17 ноември 2017 г. е председател на 44-то Народно събрание. Actualno.com го потърси за интервю, в което да коментира темите на деня – поисканият от БСП вот на недоверие на правителството, протестите и ролята на президента в тях.
Г-н Главчев, с какво ГЕРБ заслужи този вот на недоверие?
Всъщност не знам с какво сме го заслужили. Вероятно, заради резултатите от току-що приключилият Съвет в Брюксел, от който се разбра, че България получава 1. млрд евро повече, при намален Общоевропейски бюджет с 62 млрд. евро. Това е пети вот май, аз вече не ги броя. Вотът на недоверие е обичайна парламентарна процедура. Той е инструмент на опозицията. Преследва много различни цели, като най-малката от тях е падането на правителството. Просто опозицията се заявява по някакъв начин, че я има и на фона на гражданските протести по улиците. В противен случай няма с какво друго да се похвали. Резултатът обикновено е един и същ.
Според вас ГЕРБ има ли вина, за да се стигне до тези протести?
Сигурно има вина. Хората не протестират ей така, защото им е хрумнало. Говоря за гражданите, които изразяват своето мнение искрено. Разбира се, както и при всеки протест, има политици, които искат да се закачат към него. Прави впечатление обаче, че тук организаторите са, меко казано, странни. И според мен даже няма организатори, тъй като младите хора протестират спонтанно и това си личи. Те някак си протестират симпатично, въпреки че има и такива, които искат да придадат организираност на всичко това, но те си личат, излизат наяве. Очевидно е, че има и платени, но тези, които протестират искрено, всъщност не са организирани. Те може би и не осъзнават, че могат да повлекат процесите в държавата в посока, от която биха искали да се възползват задкулисните организатори на протеста. Виждате, че множеството, които са спонтанно протестиращите, някак си намаляват. Един белег за това беше днешното участие в протеста, по време на вота на недоверие. Те като че ли бягат от всички партии. Заявяват, че искат промяна. Не им харесва това, което е сега. Те са млади хора, ако мога да използвам израза "луди глави" в добрия смисъл на думата. Винаги търсят промяната. Само че наистина трябва да са достатъчно наясно какво следва.
А какво следва след евентуална оставка?
Досега това не е обяснено и това е наше задължение. Даже не само на управляващите, а всички отговорни политически сили трябва да обяснят какво следва. Може би това, че не го обясняват по ясен начин, се дължи на неподготвеност, а тези, които го правят нарочно, преследват нечисти сили. Всички трябва да са наясно, че ако правителството подаде оставка и изпаднем в хипотезата на извънредни парламентарни избори, наистина държавата ще изпадне в политическо безвремие, както се е случвало винаги по време на служебно правителство. Това е така, тъй като парлементът не функционира и практически служебното правителство няма контрол от законодателя. Тоест, цялата конструкция на Конституцията, че има парламентарен контрол над изпълнителната власт, изчезва. Всички казват, че основната цел на служебното правителство е да организира честни избори, но то се ползва с всички правомощия на нормално правителство, функциониращо при липсата на парламент и парламентарен контрол. А това е много опасно при всички тези, които заявява президентът Радев. Виждате, че той вместо да олицетворява единството на нацията, олицетворява нейното разединение. И не само това, той полага особено големи усилия да осъществи разединение на нацията. Такива са всичките му изявления. В един такъв сложен политически момент, спомняте си кога се усложни политическата обстановка – след нелепите и абсурдни действия на гардовете на НСО на плажа „Росенец“, огласени чрез живо предаване на Христо Иванов и неговите съпартийци. А гардовете на НСО са на пряко подчинение на президента. Още сутринта, когато се случиха тези действия, той трябваше да ги уволни на мига. Това би направил премиерът Бойко Борисов например, правя паралел. А е записано в Закона на НСО, че ръководството и контролът на Националната служба "Охрана" се осъществява от президента. И вместо той да вземе адекватни мерки, имаше едно "ослушване" в продължение на един ден. На по-следващия ден сякаш той разбра, че това са служители на НСО. До този момент той нима не знаеше!? Съжалявам, че отделям толкова голямо внимание на това, което се случи, но наистина поведението беше безобразно. Аз съм имал възможност да работя немалко време, по понятни причини, със служители на НСО. И трябва да ви кажа, че съм с великолепни впечатления от тях. Това, което се случи на плажа "Росенец", е петно върху цялата служба, а такива петна се отстраняват от ръководителя ѝ. За който и да е български гражданин, унизен по този начин, трябва да се вземат такива мерки, а в случая ставаше дума дори за бивш правосъден министър. Наистина абсурдно поведение! Оттам-насетне въпросът се премести върху това кого охраняват, което е съвсем отделна тема. Това също е разписано в Закона за НСО. Тази тема е добра за дебат. Кого охраняват е политическа тема и видяхте, че тя се реши успешно. Аз не знам обаче какво се е случило с много по-леката за решаване тема - как са го охранявали (Ахмед Доган – б. р.)!? Аз не съм виждал такова поведение - да унизяваш хора, като ги караш да стоят във водата до колене.
Колко голяма е ролята на президента в настоящите протести?
Аз не си спомням нещо подобно. Никой не си е позволявал такава роля. Тъкмо напротив. Ако се върнем през 97-ма година, с президента Петър Стоянов може да се направи сравнение. Тогава той игра друга роля - точно тази, която му е отредена от Конституцията. Подобна роля изигра президентът Първанов, президентът Плевнелиев. Трудно е да се сравняват различни обстоятелства, но общото между ситуациите, които са доста различни, са протести срещу правителството. Почти еднакво е поведението на всички, с изключение на президента Радев. Всеки от тях е имал своите партийни предпочитания, но те по някакъв начин са ги оставяли настрана, без да се отказват от тях. Всеки от тях обаче, превръщайки се в президент, е спазвал Конституцията и са успявали в голяма степен. Тук обаче е съвсем различно и това е странно. А всеки, който се кандидатира за президент, трябва да е наясно какви са неговите права и задължения. Не е много трудно, ако те не ти харесват и не ти харесва рамката, в която трябва да се вместиш, просто не се явяваш на избори. Според мен опитите му да разедини нацията се забелязва и от протестиращите. Оставям настрана жеста със свития юмрук. Това пък е извън всякакъв коментар. Не отива на президент на Републиката.
Намирате ли някаква символика в прозвището "Отровното трио" на организатори на протестите?
Аз доколкото знам те самите така се наричат (бел. ред. - става въпрос за адвокат Николай Хаджигенов, проф. Велислав Минеков и Арман Бабикян, пиар експертът, познат от времето на кабинета Иван Костов). Не само, че придобива гражданственост, но и като че ли се гордеят с това си прозвище. А когато сам се наричаш "отровен", според мен това само по себе си говори. Гражданите обаче не трябва да допускат разпространение на такава отрова. Освен всичко друго, единият от триото е известен с разпространението си на фалшиви новини в разни свои сайтове. Поне така пише в различни медии.
Какво мислите за сочените от Вас искрените протестиращи като глас на народа и коректив, който посочва грешките и обявеното лидерство на протеста от т.нар "Отровно трио", които бяха сред първите публично тръгнали на протест в защита на демокрацията след влизането на тежковъоръжени представители на прокуратурата в Президентството?
Наистина е някаква отровна амалгама. А младите хора, които абсолютно искрено протестират, на тях им се е насъбрало много. В цяла Европа и в света има такива протести. Минахме през два месеца карантина и седенето вкъщи им се отразява в натрупано психическо напрежение. За младите това е особено характерно - как да "вържеш", извинявам се за метафората, - един млад човек на едно място!? Така, че е нормално това натрупване на енергия, събирано с месеци. Според мен обаче трябва да се обърне внимание, че тези мерки бяха в най-лекия възможен вариант. Винаги младите искат всичко тук и сега, което също е симпатично. Аз си мисля обаче, че те ще разберат кой какъв е и лека-полека ще отсеят зърното от плявата. Нормално е всички млади хора, всички граждани да искат да живеят по-добре и всъщност в тази насока трябва да бъде натискът на гражданите, но, подчертавам, в рамките на закона. Имаме закони - ако те не са добри, е нормално да се иска тяхната промяна, но демокрацията функционира по този начин. Има и разделение на властите точно по тази причина, още от Монтескьо - власт да възпира друга власт, за да не се злоупотребява с власт. Точно така е устроена българската държава. А сега какво се иска!? Да се направи служебно правителство с едноличен ръководител президентът. Това е антидемократично. Наистина винаги се е казвало, че единствената цел на служебното правителство е да организира честни избори. Практиката обаче показва, че не винаги е така. Помните последното служебно правителство, когато президентът току-що беше встъпил в длъжност. Тогава изведнъж излязоха факти за някакви сделки за самолети, сключени много бързо още преди да бъде сформиран парламентът, за да няма парламентарен контрол. Аз не коментирам дали те са били корупционни, или не, за това има други органи. Принципът е важен. При служебно правителство няма парламентарен контрол, което означава да функционира 3-4 и повече месеци под едноличното ръководство на президента. А при опасността да се разрази отново епидемия от COVID-19, не се знае колко време може да функционира такова правителство, което е опасно за демокрацията априори - независимо кой е президент, а в този случай е особено опасно.
Ако приемем, че една фалшива новина се състои от една доза истина, една доза лъжа и една доза внушение, кой в днешните протести според вас е носител на истината, на лъжата и на внушението?
В тази сложна смесица е трудно да се каже кой е носител на лъжата, истината и внушението. Но истината я носят искрените протестиращи - млади хора, които искат промяна. А другите две съставки - лъжата и внушението, искат да се възползват от тяхната енергия. Аз се надявам, че няма да успеят, тъй като българските млади хора са интелигентни и скоро ще разберат за какво става въпрос.
Тоест, вие вярвате, че истината ще победи в този сблъсък?
О, винаги съм вярвал и съм се надявал, че истината ще победи. Затова много ми хареса стихотворението на Иля Велчев, в което се казва: "Ти закъсняваш понякога, Истино, но винаги идваш при нас" - прекрасна песен на Емил Димитров, любима. Надявам се, че истината и доброто ще побеждават. Това е надеждата на добрите хора. Смятам, че и правителството към това се стреми, познавайки премиера Бойко Борисов сравнително добре. Оттам насетне, знаете, че управлението е сложен организъм и винаги може да има такива, които не се стремят към това. Има и множество поговорки, една от които "Всяко стадо си има мърша". Не е само за правителството. Знаете, че и народните представители са избрани от народа, те в някаква степен са извадка на нацията. Просто така функционира демокрацията. Въпросът е хората, които се борят за доброто и истината, да стават повече, за да може по-лесно те да си пробиват път.
Интервю на Анита Чолакова
