Д-р Виктор Серафимов, административен секретар и говорител на „Републиканци за България“, както и водач на листата във 2 МИР Бургас и 22 МИР Смолян в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус".
В днешното предаване ще говорим за медии и култура. Днешният ни събеседник е участвал в множество експертни групи към Народното събрание на Република България, свързани с актуализирането на медийното законодателство. Бил е член на Управителния съвет на Българското национално радио в периода 2016-2019 година, както и член на Управителния съвет на Българската национална телевизия в периода от май 2019 до септември 2020 година. Сами разбирате, че става дума за ерудирана личност с достатъчно опит. Става дума за д-р Виктор Серафимов, който към настоящия момент е административен секретар и говорител на политическа партия „Републиканци за България“, както и водач на листата във 2-и МИР Бургас и 22-и МИР Смолян. Да започнем с това – каква е връзката между култура и медии в съвременния свят?
Медиите във времето преминават през една много съществена метаморфоза. Тогава, когато те започват да се зараждат, те са просто едно средство за информиране на населението. Постепенно те стават носител на културата. Ето, ако погледнем примерно БНР към днешна дата, то е една културна институция. То има музикални състави, има повече от 500 музиканти, които работят там, има радиотеатър. Всъщност, обществените медии наистина са носител на културното наследство на България. В златните фондове и на БНР, и на БНТ, има записи, точно в златния фонд на радиото има записи от края на XIX век още, а в златния фонд на БНТ има записи, които са наистина безценни. Така че към днешна дата културата и медиите в значителна степен се преплитат.
Можем ли да твърдим, че те промотират определена ценностна система?
Медиите биха могли да промотират и да налагат ценности, въпросът е как медиите изпълняват тази функция и тази своя роля. Българщината може да се развива и да се налага навсякъде по света, в това число впрочем и в България, и медиите са много силен инструмент в тази насока. Когато бях част от управлението на БНР например, сключвахме активно договори с българската диаспора навсякъде по света, като радиото тогава предоставяше напълно свободно и безвъзмездно достъп до цялото образователно съдържание, което то някога е продуцирало. Но медиите трябва наистина да натиснат в тази посока, и трябва тази тяхна роля наистина да бъде засилена.
Помните, че преди време имаше предложение за гарантирана квота от около 30% за българска музика в медиите. Какво е мнението ви по въпроса – необходимо ли е да има такава?
Българската музика трябва да бъде насърчавана и тя трябва да може да се развива. Хората, които създават музика, текст и аранжимент на българската музика, трябва да бъдат насърчавани сериозно. Въпросът тук е как ще се направи това. И абсолютно безапелационен е отговорът, че това трябва да мине през една законова промяна. Законът за радиото и телевизията, който регламентира тази сфера, е вече доста остарял. Той е на повече от 22 години. Той е поправян, кърпен, зашиван безброй пъти и това все повече си личи. Изводът, който се налага в абсолютно всички работни групи, от които съм бил част, в това число съм бил председател на две работни групи, които са работили по изменения на Закона за радиото и телевизията е, че трябва да се приеме изцяло нов закон. Така че трябва с пълна сила да се върви в тази посока.
Да, споменахте за остарелите елементи в Закона за радиото и телевизията, но бихте ли конкретизирали кои са те и защо е необходимо да се обновят?
Вижте, реално има много особена ситуация. Първо, БНР и БНТ като обществени медии, които са регламентирани в Закона за радиото и телевизията, имат едно особено финансиране. Законът за радиото и телевизията предвижда един модел на финансиране, който да гарантира абсолютна независимост на двете медии. Тук е мястото да кажем, че този модел на финансиране не е прилаган нито веднъж. Абсолютно всяка година Народното събрание с приемането на Закона за държавния бюджет приема да отложи влизането в сила на тези норми. Така почти 1/3 от закона на практика е напълно мъртво роден. Какво получаваме по този начин? Медиите, в лицето на БНР и БНТ като обществени медии, получават едно финансиране, което е напълно зависимо от волята на изпълнителната власт. Да, бюджетът се приема от Народното събрание, но Министерство на финансите е институцията, която казва колко пари да получи тази година БНР и колко БНТ. И ставаме свидетели на много случаи, в които по средата на фискалната година изпълнителната власт казва: „Ще орежем бюджета с 5%, с 3%, 2 милиона, 5 милиона“. Така не може да се работи и така не може да се гарантира независимостта на обществените медии. Трябва да има стабилно, ясно, прозрачно и предвидимо финансиране, и то да не е само така за тези медии, цялото общество трябва да знае как се финансират обществени медии и на какво финансиране почива всъщност тяхната независимост.
Това ли е начинът да се гарантира свободата на словото в българското медийно пространство?
Българското медийно пространство е съставено първо от търговските медии, второ от обществените медии. Но обществените медии, разчитайки в крайна сметка на финансиране от страната, могат да осигурят в много по-значителна степен изпълнението на обществените си функции. Какво означава това? Обществените медии на базата на това финансиране могат да поддържат огромна кореспондентска мрежа в страната и извън нея. Те могат да разчитат на много своевременно осигуряване на информация, която да бъде проверена. В епохата на fake news и на активни кампании по дезинформация това е огромен ресурс и капитал, на който трябва да се държи. БНР през последните години закрива кореспондентските си пунктове извън страната. Това е една погрешна стратегия. Реално осигуряването на стабилно финансиране е методът, чрез който медиите ще се изкачат малко в класацията на „Репортери без граница“. Така че това е: независимост и финансиране. Няма как да подминем разбира се и темата за Съвета за електронните медии (СЕМ), тъй като това е една доста актуална тема в последните дни, и ставаме свидетели на подадени оставки, смея да кажа обвинения. СЕМ не е оазис, той не е някакъв остров на спокойствието в средата на медийния свят. Това, което днес виждаме обаче е, че изпълнителната власт много активно се намесва в работата на един независим регулатор, което е една много опасна тенденция. Изказвания на министри, които на практика казват, че има проблеми в независим регулатор и той може да бъде премахнат, наистина е плашещо и е крайно нередно. Струва ми се, че реформирането на медийния сектор като цяло трябва да мине първо по пътя на едно много широко обсъждане, през една широка платформа, в която да вземат участие всички заинтересовани страни: търговски медии, обществени медии, общество, изпълнителна власт, разбира се регулаторът, и да се стигне до наистина едно правилно решение, което да бъде устойчиво във времето. Промяната на закони просто на базата на дадена личност, с оглед на конкретен казус е грешна стратегия. Нагледахме се на много такива поправки и е крайно време да започнем да действаме адекватно.
Да, в програмата на политическа партия „Републиканци за България“ предлагате създаване на квота на омбудсмана при назначенията на членовете на СЕМ. Идеята е съставът на СЕМ да се формира, като президентът назначава двама членове, Народното събрание избира други двама и омбудсманът назначава един. Защо е необходимо това и какъв е проблемът в момента?
В момента, така, както е регулиран този въпрос, Народното събрание избира трима човека, президентът назначава двама. Т.е. едната институция реално има надмощие над другата. Естествено това е погрешно формулирано изначално твърдение, но така стоят нещата на практика. Ако тези две институции се балансират, а балансиращата квота бъде дадена реално на омбудсмана, който в крайна сметка е адвокат на народа, би могло да се постигне един правилен баланс. Омбудсманът има някакви правомощия. Те смея да кажа в значителна степен са ограничени, но със сигурност има отношение по отношение на свободата на словото и на оплакванията на населението. Ставаме свидетели на все повече обществени коментари, забележки, ако щете дори и протести, свързани с медиите. Но такава стъпка и такава законодателна промяна би могла да внесе баланс, който категорично липсва.
Водач сте на листата във 2-и МИР-Бургас и 22-и Смолян. С какво ви привлякоха тези градове и как „Републиканци за България“ ще бъдат полезни за тях?
Ще започна със Смолян, тъй като имам особен сантимент към този край. Аз самият съм израснал в една махала – Гращица, над село Стойките, в близост до Пампорово, и съм изключително емоционално свързан с този край. Това, което днес ме боли, е, че не виждам пълните села, не виждам морето от хора в планината, които са си местни, родопчани. Тези хора всъщност бягат, за да търсят препитание някъде другаде. Къде са огромните стада, които някога заливаха цялата планина? Къде са качествените продукти, които Родопите произвеждат и с което привличат хора от цял свят? Това са съществени проблеми, които са крайно неглижирани, и държавата категорично е абдикирала от своята роля там. Това, за което ние категорично ще се борим за Смолянския край съвсем конкретно и в частност, е системна подкрепа за малкия и среден бизнес в региона. Хората трябва да бъдат насърчени да останат. Как става това? Много просто – трябва да има поминък и препитание, който да позволи на тези хора да живеят свободно на местата, в местата, на които са родени. Родопите са невероятно магнетично място, струва ми се, че всеки, който ни слуша, знае това. Надявам се всеки да е успял да изпита магията на Родопите. Но планината има нужда от хора, има нужда от местни хора, които да милеят за планината и които да се грижат за нея. Изгонването им от Смолянския край е категорична грешка, която трябва да бъде променена. Що се отнася до Бургас, нещата там стоят малко по-различно. Бургаският край, всички знаем, е много атрактивен, особено в летния сезон, и привлича цялото внимание на страната на практика върху себе си. Какво се случва обаче там? Системно имаме проблеми с туристическия сектор. Всички ние сме ги видели тези проблеми, но секторът наистина е пропищял, защото държавната системна политика е напълно, напълно погрешна и напълно липсваща. Миналата година имахме Ковид криза, която беше изключително сериозна. Очакванията бяха да има нулев сезон. Всички онези туристи обаче, които бяха свикнали да пътуват към Гърция или към Турция, не успяха да излязат извън страната и отидоха на Българското Черноморие, така че сезонът в една или друга степен беше спасен. Днес обаче нещата не стоят така. Много хора могат да излязат почти напълно свободно от страната и ще си отидат на море в Гърция и в Турция. Няма ги чуждите туристи, няма активната политика на страната и се изгубиха страшно много месеци в тази посока. Много хотели тази година няма да отворят врати на морето. Защо? Ами защото няма да очакват туристически поток. А това е проблем. Притокът на такива пари в българската икономика и в частност в Бургаския регион е от огромно значение и неглижирането им е категорична съществена грешка. Иначе, като оставим настрана туризма, големи проблеми, за които категорично ще работим в Бургаския регион, са свързани с младите хора и със спорта. В Бургас, тъй като съм си говорил с много млади хора, всички казват едно и също: има два месеца активен сезон, в които има всичко, за което човек може да си помисли – работа, препитание, ако щете дори нощен живот, хора. Извън тези два месеца е категорично абсолютно мъртвило. Нито има какво да се работи, нито има какво да задържи тези хора в този район. Затова те бягат. Аз познавам много млади бургазлии, които живеят за съжаление в Пловдив, в София и къде ли не. Тяхното място всъщност е в Бургас и ние ще се борим реално те да бъдат насърчени да останат в своето родно място.
Как бихте мотивирали слушателите ни да гласуват за „Републиканци за България“? С кое партията е по-добра от другите?
„Републиканци за България е една дясна политическа формация, която има своите принципи, своите цели и ще се бори реално първо, за запазване на средната класа и второ – за подкрепа на малкия и средния бизнес. Ние няма да влезем в безпринципни коалиции, просто за да влезем в един парламент или в едно управление. Не. Ние си имаме своите цели и принципи и няма да отстъпим от тях. За разлика от много други политически формации, които днес се явяват на избори, ние сме готови да работим за нашите избиратели, без значение какво се случва.
Не всеки желае да влезе в политическото пространство. Защо избрахте да се занимавате с това и каква е вашата лична кауза?
Истината е, че аз съм юрист по образование, смея да кажа, че съм експерт в някакви сфери, имам поглед в медийната сфера. Много дълго време гледах как тези сфери – правосъдие от една страна и медии от друга страна, се управляват от и се насочват категорично погрешно. Аз като експерт виждам, че те наистина могат да бъдат подобрени. Можем да надскочим 111-то място по свобода на словото, можем най-накрая да завършим прословутата съдебна реформа, но не го правим. Защо? Тук нямаме ясен и категоричен отговор. Моята лична кауза е като експерт да вляза в политическия живот на страната, да дам всичко, което мога, и да си тръгна. Не смятам и не планирам да се пенсионирам като политик. Стига вече феодали в българската политика. Трябва експертите да се намесят, да дадат всичко, което могат, след което да отстъпят място на следващите експерти.
*Публикацията е съгласно договор за информационно обслужване за предизборна кампания за парламентарни избори 2021 г.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
