Какво ще е бъдещето на Европейския съюз (ЕС) в контекста на новата Европейска комисия (EК) с председател Урсула фон дер Лайен? Ще се справили Брюксел с мигрантската криза по гръцките острови? И кои са полезните ходове на Общността в защита на страните членки в контекста на сложните геополитически домогвания на големите играчи? По тези и други въпроси Actualno.com разговаря с Диляна Славова, председател на секцията по външни отношения към Европейския икономически и социален комитет (EИСК).
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Съвсем наскоро върховният комисар по бежанските въпроси на ООН Филипо Гранди заяви, че около 5000 деца мигранти живеят в опасност от експлоатация и насилие по гръцките острови. С други думи - ситуацията е критична. Има ли още сили в Европа, за да води битката срещу бежанската криза?
Виждате, че това е въпрос, който дори на европейско ниво, няма еднозначни решения. Да, мина сериозната бежанска вълна преди няколко години, но не трябва да има успокоение.
Като че ли точно спокойствие обаче настъпи в реториката на Брюксел?
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Ние имаме специален комитет, който отговаря за страните от Африка и Карибския регион. Сега до февруари 2020 г. изтича т.н. Споразумение от Котону (документът най-общо задава рамката на отношенията на ЕС с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Споразумението беше прието през 2000 г., за да замени Конвенцията от Ломе от 1975 г. - бел. ред.). По това споразумение специално имаме органи, които се занимават и от двете страни, осъществяват се регулярни срещи, общи проекти за създаване на работни места и желание за мониторинг на европейските средства.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
Вижте, нека да е ясно - Европа е най-големият донор в света. Специално за Африка, специално за климатичните промени, специално за устойчивото развитие. Отделно имаме държави членки като Германия и Австрия, които дофинансират и развиват самостоятелни проекти и донорска дейност. Тоест става дума за едно огромно количество финансови ресурси. Африка буквално през Средиземноморието е наш съсед и ние затова трябва да положим усилия в тази посока. Ние затова и винаги повдигаме въпроса да има строг мониторинг на тези всички финансови средства.
Да не забравяме, че в някои случаи обаче става дума точно за икономически мигранти?
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Точно така. Това не са само бежанци. Понякога бягат и хора по чисто икономически причини. Ето защо с тези проекти, които имаме на европейско ниво, се опитваме да създаваме работни места. Но още веднъж подчертавам - трябва да има ефективен контрол на тези средства, които отделяме. Второ, става дума за т.нар. "трети страни" - дали хъбовете, които там се създават, за бежанци, са ефективни. Там трябва да сме по-активни.
В сложен контекст попада новата Европейска комисия: напрежението в Източното Средиземноморие, хибридната заплаха, препозиционирането на отбранителни ресурси и т.н. Какъв е полезният ход на Брюксел в тези геополитически игри? Ако той не раздава картите в света, как да направи така, че да не се остави да го изиграят?
Поради всички тези предизвикателства, които изброихте, аз наистина смятам, че Европа трябва да играе по-основна роля. Европа трябва наистина да бъде достоен глобален играч, най-малкото защото тя е най-големият донор. Дойде времето, в което трябва да заемем много важна позиция по отношение на Световната търговска организация (СТО). Ние трябва да изясним в кои точно положения подкрепяме предложения от Щатите или от Китай. Но и ние трябва да отстояваме нашите предложения, които са за балансирана и основана на правила търговска политика.
Урсула фон дер Лайен
Нека не забравяме нещо много важно - ЕС има най-високите изисквания по отношение на околната среда, климатични промени и храни. Ние повече от всичко искаме нашите граждани да бъдат защитени. Ние имаме пълното основание да бъдем активен партньор. От друга страна, аз смятам, че Комисията на Урсула фон дер Лайен си постави изключително амбициозни цели. Но същевременно това, което не видяхме в портфолиото на комисарите, е активният диалог с гражданското общество.
Далеч ли е ЕС от хората, г-жо Славова?
Трябва да се ходи по места, да се слушат предложенията на хората. Предложенията трябва да тръгват отдолу-нагоре. Иначе става несъответствие между високите амбиции и това, което хората очакват.
Диляна Славова председателства секция „Външни отношения“ на ЕИСК. Ролята на Европейския икономически и социален комитет е на консултативен орган, който осъществява връзката между гражданско общество и големите европейски институции. В комитета има три групи - работодатели, работници и група по европейско многообразие, в която могат да членуват организации на потребителите, земеделски производители, както и представители на т.нар. 'свободни професии'.
В първата част на разговора с Диляна Славова четете за двойния стандарт при храните, бъдещето на ЕС след евентуален Brexit и спорния пакет "Мобилност".
Интервю от Брюксел на Румен Скрински
