Едва на 20 години, а вече истинска звезда - това е Александър Петров от Добрич, който продължава към полуфинала в "Гласът на България". Младият талант вече втора година е студент по медицина в МУ-Варна, а освен образование и музика Александър съчетава всички свои приключения и с поезия. Родом от Добрич, по майчина линия той е и родственик на Стефан Караджа.
В "Гласът на България" талантливият музикант не спира да постига своите успехи с отбора на Галена, която е и неговата най-голяма подкрепа. Именно тя го определя като "глас, достоен за титлата". Освен от хилядите си фенове, Александър бе поласкан и от останалите членове на журито в телевизионното предаване - по негов адрес Любо Киров възкликна: "Летиш, докато пееш".
В интервю пред Actualno.com и Iwoman.bg Александър Петров сподели за емоциите си преди финалните битки, както и каква е връзката между поезията, медицината и музиката.
Категорични победи една след друга, сега дни преди първия лайв какви са емоциите в теб, готов ли си за финалите?
Подготвен съм както вокално, така и психически за всичко, което ми предстои в предаването и се надявам на най-добрият развой на събитията.
Във визитката си споделяш, че си в "Гласът на България" и заради вдъхновението, което си получил от твоята баба, която вече не е сред нас. Според теб ако сега тя гледа твоите битки и очаква финалните предизвикателства, какво би споделила?
Ще бъде много горда със всичко, което съм постигнал. Още приживе тя бе много щастлива с всеки мой успех и с всяко ново приключение, с което се захващам. Винаги се е хвалила на свои близки и приятели, на други мои фенове. Със сигурност нейните емоции щяха да са на макс, щеше да вдигне кръвно от прилив на хубави емоции. Всичко това неминуемо постигам благодарение на огромните усилия на моите вокални педагози Елена Карабельова и доц. Алис Боварян.
Споделяш в едно свое участие, че започваш да пееш от 4-годишен, а сега учиш медицина. Можем ли да намерим връзка между лекуването чрез наука и лекуването на душата чрез музиката и творчеството?
Прекрасен въпрос, защото много хора са мнение и от научна гледна точка, че музиката може да се използва като терапия. Според мен точно при лечението на душата музиката постига резултати без някакви граници. Тя е моят начин да се справя с трудните моменти и по време на следването си в университета - това са като два вида изкуство, които си помагат едно на друго. Когато съм в Медицинския университет предимно използвам своята рационална страна, а поезията и музиката ми дават тласъка и възможността да не губя духовното и човешкото в себе си.
Нека разкажем на нашите читатели и за едно друго твое хоби, с което активно се занимаваш и как то ти помага за развитието ти?
Поезията е много важна част от живота ми. Започнах да се занимавам с литература още в 4 клас, като първо моята начална учителка Венета Рангелова забеляза потенциала ми и ме предложи на Генка Петрова, която към онзи момент ръководеше литературен клуб в Добрич. Впоследствие започнах активно да участвам и да се развивам като млад автор именно там, за което съм изключително благодарен. В един момент стигнахме до ситуация, в която явно, както обичам да казвам, поети с много голям опит и с много по-широк мироглед осъзнаха, че няма да е лошо едно 14-годишно дете да издаде своята дебютна стихосбирка. Напълно отговорно прегърнах идеята и знаех, че това е следващата сериозна стъпка, която трябва да предприема. Издател на книгата ми "Следобедна усмивка" е поетесата Елка Няголова като директор на Славянската литеранурна и артистична академия. От миналата година съм член на академията и за мен е не просто чест и удоволствие да работим заедно с нея дълги години, но и изпитвам огромно вълнуващо очакване какво ни предстои в Добрич. Именно това са и дамите, на които дължа много в своето развитие.
Винаги когато визуализирам нещо и ме впечатли, но което хората го подминават в ежедневието си, усещам как това помага за развитието ми - претворявам малките неща в поетично слово.
Споделяш в предаването още на старта, че имаш потомствена връзка със Стефан Караджа, което веднага впечатли зрителите и твоите почитатели. Какво ти носи това по пътя в развитието?
От сведенията, които ние имаме, знаем, че той е бил изключително сърдечна личност и човек, който се е раздавал. Именно затова с този си силен характер Стефан Караджа е един от най-знаменитите ни възрожденци. Надявам се тези качества, които са ми генетично заложени, да се виждат и от хората, защото аз наистина ги усещам. С благото си отношение и мотивацията ми смятам, че допринасям за общото ни развитие - това, което и той е правил.
За какво мечтаеш, какво би призовал зрителите преди лайфовете, както и какво пожелание би отправил на феновете си в Добрич, а и в цяла България?
На първо място си пожелавам моите близки и приятели да са здрави, да са благодарни за всичко, което имат в живота си и което са постигнали. За себе си пожелавам здраве, сили да се справя с всички приключения, да създавам музика, която да лекува и да вдъхновява. Нека творчеството ми да кара хората да се замислят за простите неща от живота, да им помогне да открият себе си. Дано талантът и гласът ми да правят това. Надявам се да стана и голям лекар, който да не прави компромиси с Хипократовата клетва и с добрия пример, както и да помагам на хората. На всички зрители желая здраве, просперитет, сбъднати мечти и да бъдат богати на приятели и безкрайни преживявания. Дано ме подкрепят в неделя, защото имам нужда точно от тях в момента.
