Александър Йорданов е роден на 13 февруари 1952 г. във Варна. Завършва българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен.
Доктор с дисертация на тема „Литературната критика на българския модернизъм (Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милев)“ (1985).
Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Председател на парламентарната група на СДС в 36-то Народно събрание. Народен представител в 7-то Велико народно събрание (1990-1991), в XXXVII и XXXVIII народно събрание от СДС. Председател на Комисията по външна политика на 36-то НС (1991-1994). Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993-2000). Заместник-председател на СДС (1991-1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС.
С бившия председател на Народното събрание разговаряме непосредствено след края на изборния ден (6 октомври):
Господин Йорданов, първият Ви коментар на днешните избори?
Очаквани резултати. Може да се каже, че всички партии, които предварително се спрягаха като потенциални участници в един парламент, са на път да оправдаят прогнозите.
Още преди изборите беше ясно, че се очаква ситуация, в която да изберем правителство с ГЕРБ, или правителство с БСП. Изборите дадоха отговор на този въпрос – по-добре за България ще бъде, ако ПП ГЕРБ намери в парламента своите партньори и сформира новото правителство на страната, заедно с тях. Личната ми прогноза е, че такова правителство може да се състави между ГЕРБ, Реформаторския блок и евентуално Патриотичния фронт, за да бъде по-стабилно.
Кои са големите печеливши и кои големите губещи?
Губещи са негласувалите граждани. Защото загубиха възможността да повлияят на решенията на политиците. Оттегляйки се от гласуване, те оставиха всичко само в ръцете на политиците, без да ги задължат със своя глас.
Кой печели? Мисля, че най-накрая трябва да спечели България, стига сме губили. Печелят тези, които смятаме – аз съм един от тях, че България трябва да има наистина политически отговорни правителства. И да прекъснем практиката на т.нар. експертно-програмни правителства, в които неизвестни лица стават министри, а задкулисно партийни лидери дърпат конците. Когато такова правителство се провали, както беше случаят с правителството на Орешарски – изведнъж министрите и лицето Орешарски изчезват и не е ясно кой носи отговорност.
Затова очаквам този път най-ярките партийни функционери в тези три формации – ГЕРБ, Реформаторски блок и Патриотичен фронт, да се ангажират и да участват активно в съставянето на правителството, заемайки министерстки постове. За да можем след това ние, гражданите, да търсим отговорност от един министър за свършена или несвършена работа. Тази отговорност да се стоварва и върху неговата партия (на съответния лидер – бел. ред.), т.е – на следващите парламентарни избори ако министърът е работил добре, партията да върви нагоре. Ако е работил лошо, партията да пада надолу.
Доведе ли Изборният кодекс до това бягство от отговорност?
Е, Изборният кодекс се променя през годините, но в основата си остава стария с тази преференция. Която между другото още не е ясно дали е задействала на тези избори и дали няма да донесе изненади на някои от вписаните на по-предни места. Защото изведнъж може да се окаже, че други са им взели гарантираното място. Но това предстои да видим.
Аз съм привърженик на тезата, че за определен период от време в България трябваше и все още не е късно да се въведе задължителното гласуване. А личното ми мнение е, че е необходим и образователен ценз. Хора, които нямат образование да направят елементарен анализ, да преценят какво е лява партия, какво е дясна, не могат да участват и да гласуват.
Доколко случаят „КТБ” и трагедията в Горни Лом доведоха до по-ниска избирателна активност?
Да, това е вярно. Всъщност става дума за две наистина не просто кризисни, трагични явления.
В резултат от ситуацията в Корпоративна търговска банка България се намира в една изключително сложна ситуация. Ние тепърва имаме да решаваме един изключително тежък финансов проблем и това е отговорност на правителството, което идва и на парламента до голяма степен.
А трагедията в Горни Лом показа, че ние – макар и в Европа, продължаваме да нехаем за човешкия живот. Той не значи нищо за някои хора в страната и затова аз съм привърженик на тези политически партии, които искат по-сериозни промени в съдебната система. Включително настояват за нова Конституция, която да открие пътя за подобни промени. Така че там, където в страната има прояви на безотговорност, на престъпно поведение от страна на представители на бизнеса, то да бъде наказано своевременно.
Защо има нужда от нова Конституция?
Има, аз съм един от тези, които казаха това още в далечната 1991 г. И неслучайно не подписах тази Конституция. Още тогава – мисля, че образовани, умни хора бяхме, предупреждавахме, че ще дойде време, когато тя ще доведе до проблеми в нашата страна. Мина и израсна цяло ново поколение и дори две и ето ги проблемите са пред младите хора днес.
Вярно е, тогава нас не ни послушаха. Тогава се пиеше шампанско в парламента за тази Конституция. Сега е време не да изтъкваме кой какви позиции е заемал някога, а да направим усилие и да направим промени в конституцията.
Главният проблем е свързан с контрола и функционирането на съдебната система. Да, тя е независима, но трябва да има и възможност, по която гражданите да осъществяват контрол върху нея. И второто е да се засилят наказанията за различните видове престъпления и нарушения на законите. Защото в момента цари тотална безнаказаност, не защото и само институциите не действат, а защото просто наказанията са много малки. Толкова малки, че има богати хора, които просто не забелязват, че има наказания за тази държава за едно или друго незаконно действие или престъпление.
Доколко случаят „КТБ” ще окаже влияние върху живота на следващото правителството?
Ще окаже сериозно влияние. В КТБ липсват едни милиарди и никой не дава отговор на няколко въпроса: Първо – къде са те? Като кредити ли са взети? Кои са кредитополучателите? Какво са декларирали срещу тези кредити и с какво те са обезпечени тези пари?
Изобщо тук става дума за източване на един огромен финансов ресурс от страната. Много се безпокоя, че той е източен и извън страната. Той не е в страната. Оттук нататък тежеста е върху целия парламент, върху правителството. Дай боже, те да имат съзнанието да се поеме тази отговорност от управляващите, а не само от гражданите, които да платят изчезналите пари с мизерните си доходи.
Споделяте ли мнението, че тайните на Прехода са заключени в КТБ?
А, една част от тайните със сигурност са в Корпоративна банка. Защото, както разбрахме, много политици са си държали там пари.
Да отворя една скоба, тъй като хората често не разбират нещо – заплатите на политиците в България, независимо дали са били депутати или министри, са малки. Те не предполагат спестяване на такива средства, каквито те държат в банките. Т.е – за да имаш толкова много пари в банка, те не са от спестени заплати. Те са от някакви други доходи.
Българското общество обаче няма поглед към тези други доходи на българските политици. Ние просто не знаем. Ние не знаем кой от актуалните политици или от тези, които вече не са в парламента, но са били дълги години на високи постове в държавата, имат бизнес.
От фирми ли са им парите? По закон те не могат да имат фирми. Значи откъде са им дошли парите, за да ги държат не само в КТБ - предполагам ги държат и в други банки. Това е тъмното, тъмнината на Прехода, неяснотата. От там идва и подозрението на цяла Бъглария към политическата класа като цяло.
У нас трябва да стане нормално, както е в другите европейски държави – политиците да получават едно достойно заплащане и да не крадат, да няма корупция. Не е толкова трудно. От българската политическа класа се иска едно много просто нещо – да не краде. И мисля, че България ще се оправи.
Защо за 25 години в България нямаше осъдена нито една знакова фигура?
Представете си една верига – няма как елемент във веригата да накаже съседния. Веригата е просто нещо свързано. За да започнат наказанията, трябва най-напред да разкъсаме веригата на задкулисната свързаност в България.
