Александър Андреев е юрист. Член и говорител на Централната избирателна комисия (ЦИК) от 2009 година.
Г-н Андреев, колко кандидати за кметове и общински съветници са се регистрирали за участие в Местни избори 2019?
Общият брой на кандидатите, които са се регистрирали за тези избори, разбира се тук може да има малка промяна, защото някой от кандидатите може да изпадне в трайна невъзможност или пък да настъпи най-лошото – смъртта на някой от тях, с което да се промени тази бройка, но към момента те са 36 251, като това включва както кандидатите за общински съветници, така и кандидатите за кметове на общини, кметства и на райони. Най-много са кандидатите за кметове – 5041, за кметове на общини са 254 и за общински съветници – останалите 29 493. Кандидатите за кметове на райони са 463. Най-голямата листа за кметове на общини е в София, където са 20 кандидати, следва Пловдив с 14 и Благоевград и Шумен с 15, като най-голям е броят на кандидатите за общински съветници в София, където имаме 34 регистрирани листи с общо 1014 кандидати. Това е разбираемо, защото в София е най-големия мандат за общински съветници.
На колко места има регистриран само един кандидат за кмет?
В 392 кметства има само по един кандидат за кметство и в 5 общини имаме само по един кандидат за кмет на община, като във всички останали случаи имаме повече от един кандидат.
Има ли места, където няма кандидати?
Към момента няма такива места, в които да няма кандидати. Разбира се, възможно е с оглед на обстоятелството, че в рамките на тази седмица е възможно някой от кандидатите да изпадне в трайна невъзможност да участва, може да се получи този феномен да няма кандидати.
В такъв случай се насрочват и провеждат повторни частични избори, нали?
Точно така. В случай, че няма нито един кандидат за съответното място, се насрочва нов избор, за да може да бъде избран съответно кмет на община, кметство или район.
Какво е различно в бюлетината на тези избори?
Това, което е различно в бюлетината на тези избори е, че на първо място, за разлика от 2015 г., имаме квадратчето "Не подкрепям никого". На останалите видове избори вече го имахме в бюлетините, но през 2015-а все още не беше влязло в сила последното изменение от 2016-а за задължителното гласуване и в тогавашните бюлетини го нямаше. Новото и същественото е, че в бюлетината за общински съветници освен кръгчетата, това е изписването на номерата на кандидатите, за които бихме могли да дадем преференции. Номерата започват от 101 и съответно отговарят на броя на мандатите за общински съветници в дадената община. Тази промяна беше направена от законодателя с оглед на това да се предотврати феноменът за гласуване с един и същи номер както за партия, коалиция или местна коалиция, така и за кандидатът от съответната листа.
Това е феноменът 15/15, нали?
Точно така, имаме предвид този феномен – едни и същи номера, 15/15, 9/9 и други.
А има ли възможност в такъв случай избирателите да се объркат, ако един кандидат за кмет се е кандидатирал и за общински съветник и той е с различен номер, както неизбежно се получава с изписването на преференциите?
Не би следвало, защото на първо място бюлетините са различни. В бюлетината за кмет на кметство има изписване на името на кандидата за кмет, издигнат от съответната политическа сила, т.е. избирателят бе следвало да прочете името на кандидата, за когото би искал да гласува. Но отделно от това, избирателите, разбира се, могат да се запознаят с имената на кандидатите от листата за общински съветници на партии, коалиции и местни коалиции пред избирателната секция, където на информационното табло ще бъде изнесен и поставен списък с тези кандидати. Отделно от това избирателят може да се информира за този списък и в кабината за гласуване, където също ще има списък с имената на кандидатите от кандидатските листи. Но хубаво е избирателите да се информират преди да влязат в изборното помещение, но ако не са го направили, могат да видят в кабината за гласуване за кой кандидат да дадат своя преференциален вот. Тук бих искал да направя и уточнението, за да знаят избирателите как да гласуват правилно, първо трябва да се гласува в квадратчето за партия, коалиция или местна коалиция или независим кандидат, и вече ако избирателят е гласувал така, може да отбележи и преференция за кандидат от тази партия, коалиция или местна коалиция. Защото гласуването само в кръгчето, няма да направи действителен гласът. И съответно ще бъде отчетен като недействителен.
Едновременно с това, ако избирателят не отбележи преференция за някой от кандидатите, но гласува в квадратчето за партия или коалиция, гласът е действителен?
Да, той би могъл да не отбележи предпочитания за даден кандидат. В този случай, гласувайки за партия, коалиция или местна коалиция или независим кандидат, този глас ще бъде отчетен като действителен за съответната политическа сила или за независимия кандидат и в този случай там, където се гласува за партия, коалиция или местна коалиция, гласовете ще бъдат отчетени като без преференция и ще отидат за водачът в листата на дадената политическа сила.
С квадратчето "Не подкрепям никого" вероятно се търси и ефект за увеличаване на избирателната активност. Мислите ли, че това ще се случи?
При всички случаи квадратчето "Не подкрепям никого" дава възможността избирателят да не подкрепи нито една кандидатска листа, но въпреки това да гласува и неговият глас да бъде отчетен като действителен, като разбира се той не се разпределя нито при отчитане на общинската квота, нито при определянето на гласовете за партии, коалиции и месни коалиции, а просто се отчита избирателната активност. Но това не е единственият начин за повишаване на активността на избирателите, тъй като би следвало други мерки да бъдат насочени към това да бъдат мотивирани да отидат до изборните помещения и да упражнят своето право на глас. Надявам се с разяснителната кампания, която провеждаме са повлияем позитивно на избирателната активност. Същевременно основна роля играят и политическите субекти, които би следвало със своите програми и послания в предизборната кампания да накарат избирателите да отидат пред урните и да гласуват.
Попълнени ли са вече всички избирателни комисии?
Всички секционни избирателни комисии са сформирани, в момента последно тече формирането на подвижните секционни избирателни комисии, тъй като знаете, срокът за подаване на заявленията беше до 21 октомври. Там, където те вече са образувани, текат консултациите, в близките дни този процес ще бъде завършен. И вече очакваме в събота да приключи успешно и предаването на книжата и материалите на секционните избирателни комисии, които да оформят своите помещения и на 27-и да се гласува. В тази седмица последно текат и обученията на членовете на секционните избирателни комисии от общинските избирателни комисии, този процес също протича нормално.
Къде ще се приемат изборните протоколи след вота? Чу се, че това ще става и на други две места в София, освен в зала "Арена Армеец"?.
В момента, доколкото общинската избирателна комисия прие решението ни, което е да бъдат оформени три приемателни пункта на едно място, приемането в София ще се осъществява само в "Арена Армеец". Независимо, че приехме решение, в което оказахме, приемането да се осъществява на три различни места, а не на едно, както общинската избирателна комисия го е приела. Ние се надяваме, че все пак общинската избирателна комисия, която е приела това решение, е съобразила всички моменти по отношение на логистичното обезпечаване на процеса по приемането на книжата и материалите от секционните избирателни комисии и че е създадена необходимата организация този процес да протече нормално в законно установения срок.
Защо според Вас тези избори ще бъдат най-тежките до момента? Имате предвид вот въобще, или местен вот?
Тези избори казваме, че са най-тежките заради обстоятелството, че те включват четири различни видове вот, поне в общините с районно деление София, Пловдив и Варна. На останалите места са три вида избори – за общински съветници, за кметове на община и за кметове на кметства. В тази връзка самият процес не само на гласуването, но и на отчитането на резултатите е разбира се по-дълъг. Това създава определено натоварване, тъй като бюлетините се броят отделно. Съответно трябва да бъдат оформени три или четири протокола за отчитане на резултатите, да бъдат окомплектовани книжата по предвидения в нашите решения и методически указания начин. Всичко това води до три или четири пъти повече работа от нормалната, която имат секционните избирателни комисии при отчитането на всички останали видове резултати. Ако секционната избирателна комисия не е подготвена и не познава съответните методически указания, това може да забави нейната работа. И съответно приемането на нейните протоколи, ако има грешки. Отчитаме го като възможно затруднение, затова казваме, че това ще бъдат най-тежките избори до момента, в сравнение с всички останали.
Интервю на Спасиана Кирилова
