За главната роля на Течо в най-новия български филм "Дамасцена", за нелекия живот, който е имал, в един разбит отвътре свят, и за цената, която струва изборът на човека, Actualno.com разговаря с актьора Веселин Плачков.
Кой те покани за ролята?
Тодор Анастасов.
Какво ти каза?
Обади ми се. Аз бях на паркинга на плевенския театър. Той ми звънна и казва: “Весо, трябва спешно да се видим! Голямо нещо се задава!” Аз му казвам: “Да, добре!” После отидохме в София и там се запознах с продуцентката и сценарист на филма Мария Лалева.
Да си поговорим за твоя герой Течо. Светът се разпада пред очите му, но откъде намери сили да продължи?
Аз го казвам така: Всеки ден на някакви хора като нас им се срива светът в личен и в общочовешки план. Единственото нещо, което има Течо като философия, е да намира решение, да намира благодатна форма да създава. Ей така се оправят този тип хора!
Аз примерно обичам да е зима, да е паднал много сняг и да е трудно и студено. Тогава си първият, който ще проправи път. Той ще е там, където ти го направиш, и както можеш да го направиш. Парите нямат значение тогава. С тях можеш само да си напалиш огън. Колкото е по-трудно, толкова по-хубаво ми става на мен.
Така ли ти харесва да живееш?
Ами аз преди още да се запозная със сценария и с филма, така мислех. Но то беше много разпиляно, неканализирано. Когато прекарах цялата тази философия, която изповядва филмът и образът на Течо, канализирах и своите мисли.
Алчен, наивник, луд - кой всъщност е истинският Течо?
Баща му на Течо му казва, че един мъж не трябва да бъде алчен. Той му казва: “Алчен си”. Това е от гледна точка на да можеш, да си силен. Алчен дори за живот. Аз не харесвам думата 'смирение' в смисъла на 'преклонение'. Смирението за мен е в смисъл на една тишина и целенасоченост, свързана с добруване. Нещо повече - уважение към хората.
В един от ключовите моменти на лентата Течо казва: "Свободата е в мен, в моите избори!" Скъпо ли му струваха те?
Скъпо - не. Но наистина е много важен пътят. Какво загуби Течо всъщност? Нищо не загуби.
Младостта си загуби...
Ама защо да я е загубил?
Ами кога успя Течо? В средата на живота си.
Аз така ще ти отговоря на този въпрос. В моето юношество ми се налагаше да се грижа за брат ми, сестра ми и майка ми. Трябваше да изкарвам прехраната на семейството, докато моите приятели имаха топлотата на близките си, ходеха спокойно на училище, имаха какво да вечерят. А пък аз бях в една много специална ситуация.
Бързо ти се е наложило да пораснеш...
Много бързо! Аз пораснах от много малък, но в един момент това стана екстремно. Хора идваха да рекетират брат ми, да крадат от майка ми, намирам ги, влезли вкъщи... Ето за такива неща говоря. И няма кой, трябваше да се оправям сам. Отделно работех на варов възел, дотам стигах, че ми се пукаха ръцете, не можех даже да се храня, защото се е наложило еди-си колко тона вар да пренесем, че се счупила някаква машина... Не, че е голяма драма! И си казвах: "Абе, защо другите в това време, нали... идват едни момченца изкъпани, чистички, а аз ходя да шия маратонките вечер, защото няма пари за други, и ги шия с един канап и една губерка да мога да ходя да играя баскетбол...
Колко време живяхте в това положение?
Това става 1997 г., голямата криза. Изведнъж родителите започнаха да взимат минимални пари. Майка ми и баща ми се развеждат точно в този момент и аз останах с брат ми, сестра ми и майка ми. И съм най-голям! Изключителен купон! Но не смятам, че това време ми е загубено! Когато дойдох в София в НАТФИЗ да уча, пак се издържах сам и въобще не го смятах за нещо трудно. Хората, които тепърва го откриваха, им беше много сложно.
Как след всичко, което си преживял, тръгна по пътя на актьорската професия?
Това си исках! Аз, да ти кажа, познавах много хора от провинцията - масово оставаха хората без работа. Знаеш, че тогава един килограм сирене струваше горе-долу колкото една заплата на един работещ човек. Какво правим в такъв момент, а?! Мнозина се отказаха, защото е трудно. Аз пък мисля, че това е благодатна почва. Аз постоянно го давам тоя пример и на теб ще ти го кажа. Това е като боксьор, който го тренират, преди да излезе на ринг. Ако те галят с кадифени ръкавички на тренировки, няма как да си успешен на ринга. Никой не е бил!
Ще си в нокаут...
Да, именно. Затова отиваш, побъркват те на тренировки, с цялата си любов треньорът те измъчва, за да може да знае, че едно калено момче, че един добър спортист ще излезе на ринга и няма да му се случи нищо страшно.
А кога се кали твоят герой Течо, кога порасна?
Течо порасна в много млада възраст - между юношеството си и младежката възраст, когато не си нито момче, нито си мъж. Това стана, когато за първи път той се сблъска с несправедливото разпределение на ролите и арогантността на хора, които са на неправилното място.
Течо беше бунтар още в училище.
Да! Той си мисли все нещо и си е целенасочен! Знаеш ли, има един тип хора, не знам дали съм от тях, но още в училище има едни хора, които са на едно друго ниво. От ученик го виждаш, че този човек си е или луд, или гений. Той измисля някакви неща, може да му струва по-скъпо, ама той ще си го измисли, той ще си го направи... Ражда някакви идеи, задава някакви нелогични за другите въпроси. Ей такъв тип е Течо. От този странен тип хора, които после са интересни дори за разкази... Аз съм имал удоволствието да имам прадядо такъв и дядовци такива, които, като ги слушах и... абе интересни хора!
Дълбоки?
Много дълбоки! Всеки познава такива хора. Сега, той не всеки е велик, обаче като го слушаш този човек, и душичката ти започва да го уважава и да пее от радост.
Не искаш да свършват разговорите...
Да, с такива хора се водят дълги разговори. Такива хора са за цял живот. Те са като приятели за дълъг път, за цял живот.
Кога ти беше най-трудно да пресъздадеш образа на героя си? Кога усети, че нещо не върви, нещо куца, нещо не идва от теб?
Има два-три момента, които впоследствие отпаднаха, дори и от монтажа. Те бяха нелогични спрямо това, което прави този човек, спрямо цялата философия, която е изградена на база разказите на прототипа, сценария на Мария Лалева и т.н. При тези неща се вижда спирачката от първия момент. И не върви. Това не е вина нито на режисьора, нито на сценариста, нито на актьора, нито на прототипа. Просто нещото не пасва на общото цяло.
Аз в началото казах: "Оставете ме, не искам да знам точно думичките, искам да слушам история, понеже винаги ми е интересно да разбера защо някой прави това и какво го кара". Да знаеш, когато го разбереш това нещо, защото ние сме актьори, ние действаме. Когато го разбереш, когато усетиш логиката на действие на този човек, оттам-натакък - никакъв проблем. Можеш да правиш всякакви неща и да си верен във всеки един момент. Но трябва да хванеш логиката. Тука няма формула.
Какво научи от Течо за себе си?
Аз ти казах, че много от мислите ми бяха разпилени, но срещата ми с този филм и с прототипа ми канализира начина на мислене.
Кое най-силното послание от "Дамасцена" според теб?
Ти го каза, те са много, но едното от тях е: "Аз сам си преча! Докъдето ми стигнат възможностите!" Ето я тук тая алчност. Искам да постигна велики неща, колко велики, колко готини, няма никакво значение, докъдето ти стигат възможностите. Когато си честен със себе си за това, което можеш да направиш или не можеш, ще си честен и с другите. И ще ги обичаш, няма да ги подлъжеш в силите си. Много хора надскачат собственото си можене в желанието си дори да помогнат. Представяш ли си как някой, който едва крета в тоя свят, ще дойде да ти помогне?! Той може много да иска, аз го разбирам, ама няма как да ми помогне.
Както и аз много пъти съм бил в младостта си, в младежкия си ентусиазъм, нечестен с много хора. Казвал съм: "Аз ще оправя нещата, бъдете спокойни!" И виждам в един момент, че нещо съм излъгал хората и съм излъгал и себе си. Някои неща в една възраст, когато ти липсва и рутина, и натрупвания, и житейски опит, не можеш да ги изведеш докрай. Не му е дошло времето. Тези неща научих.
Какво искаш да кажеш на Тодор Анастасов, на Мария Лалева, въобще на цялата тази огромна масовка от хора и твои колеги актьори, с които направихте "Дамасцена"?
Общо мога да кажа едно огромно "Благодаря"! На Тодор и на Мария - поклон и благодаря! Аз изключително много се радвам, когато се срещна с талантливи хора, които не са си продали таланта евтино. Не са се поддали на лесната суета и... просто срещата с тях е подарък за всеки един човек в живота.
Колко струва талантът? Ти колко плати за него?
Колко платих? Ами нищо. Той ми е подарък. Това ми го каза моята професорка: "Талантът ви е даден от някъде другаде. Вие нямате заслуга за него. Ваше задължение е само да го поддържате и много да работите. Да работите над себе си, над анализа и да имате отношение към таланта си. Нямате право да неглижирате нещо, което ви е дадено даром!" Това ни каза тя.
Интервю на Румен Скрински
Снимки: Екип "Дамасцена"
Филмът "Дамасцена" е разказ за живота на едно българско момче от Розовата долина от средата на 60-те години на ХХ век до наши дни (в ролята на главния герой Течо е Веселин Плачков).
Преплитайки минало и настояще, реалност и майсторски подбрана мистична символика, "Дамасцена" е лента за успеха в живота, за цената на личния избор, пречките пред него и безкрайната любов към розата, внасяща красота в един свят, изпълнен с развалини.
Четете интервюто с режисьора на "Дамасцена" Тодор Анастасов ТУК
