Президентските избори в България са горещата политическа тема. Още преди почти година председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров беше предложен като за кандидат за президент от Инициативен комитет, в който личат имена като тези на проф. Валери Стефанов, акад. Георги Марков, акад. Светлин Русев, Тома Томов, акад. Благовест Сендов, Гиньо Ганев, проф. Огнян Герджиков, проф. Петър Киров, проф. Христо Пимпирев. Как академик Воденичаров вижда президентската кампания в България дотук и още по-важно – как вижда развитието на България, кои трябва да са нашите национални цели – научете в следващите редове от разговора на Actualno.com с председателя на БАН.
Г-н Воденичаров, бяхте издигнат като кандидат за президент от Инициативен комитет още през ноември 2015 година. Тогава не пожелахте да коментирате темата в детайли. Сега може ли да се каже, че официално влизате в надпреварата за президент?
Докато не се обяви официално кампанията и не се видят участниците в нея, не може да заявя своето участие. Освен това в България, ако няма подкрепа от някоя политическа партия, е невъзможно да се участва успешно в избори. Ще видим – до 2 октомври има време.
В този ред на мисли очаквате ли подкрепа от политически партии и от кои?
Смятам, че идеите на Инициативния комитет за национално единение и разработване на програма за развитие на България могат да бъдат припознати от партии с национално мислене. В момента ние се намираме в едно много странно положение – всяка партия дърпа към себе си, а не показва какво е бъдещето на България и по какъв път трябва да вървим. Хората от този Инициативен комитет смятат, че ние трябва да имаме национални цели, национални приоритети, които да бъдат широко приети и всички заедно да започнем да ги реализираме.
Казвал съм няколко пъти – проблемът на България е бедността. Трябва да решим как да възстановим стопанския живот на България. Например, 4-5 години след Втората световна война всички германци са успели да възстановят това, което е било разрушено. При нас, след сриването на индустрията ни, трябва да тръгнем по пътя на възраждането ѝ, да възстановим нашето земеделие. В материала „Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България” е описано нашето виждане, нашата идея за възраждането на България.
ВИЖТЕ В ПЪЛНИ ПОДРОБНОСТИ МАТЕРИАЛА "НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ"
Тази стратегия за развитие на България ли е Вашата платформа за президентските избори? С нея ли се надявате да спечелите българския избирател?
Идеята на този материл е да се покаже, че една група учени и интелектуалци поставя основата на дискусия за разработването на национална доктрина. Ние сме държава, която през последните 23-24 години непрекъснато се лута, не знае какво да защитава и как да го постигне. Тази национална доктрина е всъщност платформа, в която всеки може да вземе участие и да добави това, което смята за добро. Целта е след една широка дискусия по нея да кажем – това е пътят, по който трябва да вървим.
Поне през Прехода в България няма истински големи обединения на политически партии в името на национални цели. Залагате на нещо много хубаво на думи, но очаквате ли подкрепа от големите български партии и от кои, след като за президентските избори всяка голяма партия декларира, че ще излезе със свой кандидат?
Пак казвам – сега не говорим за президентските избори. За президентските избори ще говорим, когато стартира кампанията (бел. ред. – 2 октомври). В момента говорим, че всички тези партии, които сега ще издигнат свои кандидати, трябва да имат някаква платформа. Ние даваме основата за една национална платформа и всеки да си избере това, което пасва на неговите разбирания. В „Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България” се разглежда какви стъпки трябва да бъдат предприети за съживяването на икономиката, какво трябва да се направи в индустрията, какво трябва да се направи в селското стопанство, здравеопазването, образованието, демографската картина – всичко, целият спектър. Това, което отличава този материал от една президентска програма, е, че тук не се разглеждат въпросите на външната политика. Ако ги имаше и тях, тогава щяхте да кажете, че това е програма за президентските избори.
Споменахте, че ако в „Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България” беше разгледана и външната политика, щяхме да говорим за програма на кандидат за президент. Каква политика трябва да води България предвид турбулентната геополитическа обстановка – трябва да гледаме повече към Русия, трябва да спазваме твърдо ангажиментите си към ЕС и НАТО, или трябва да решаваме според конкретната ситуация?
България има подписани договори с ЕС и НАТО – те трябва да бъдат изпълнявани. България трябва да провежда външна политика на добросъседство и в направления със страните, с които поддържаме ползотворни икономически връзки. Ние имаме традиционни потребители на нашите продукти - освен в Европа, има други страни, където те могат да бъдат реализирани. В момента се говори за привличане на капитали от Китай - да правим съвместни предприятия. Централна Азия, Близкия изток, Украйна, Русия са наши традиционни партньори. Политиката на България трябва да е да си спазваме нашите договорни отношения с ЕС и да поддържаме добри политически и оттам икономически връзки с нашите потенциални пазари.
Ако приемем, че основите на една силна държава са работещата икономика, доброто образование и качественото здравеопазване, какви са ключовите промени, които искате да станат факт в тези три области?
Когато в България почнем да произвеждаме, няма да сме толкова бедни. Първо, трябва да заработи ефективно нашата индустрията не на ишлеме, както е в момента. Не трябва да говорим, че сме страната с най-евтина работна ръка, което не е за хвалене! Трябва да покажем, че в България може да дойдат инвеститори, да вложат пари и да получат добро развитие на проектите си. Специално - ориентация към производството на стоки с висока добавена стойност. Имаме отрасли от нашата индустрия, които правят това нещо – софтуерната, развитие на компютърните технологии, отбранителната индустрия, фармацията. Трябва да направим така, че и малкото суровини в България, които имаме, да не се изнасят в насипно състояние, а да се изнасят като стоки с добавена стойност. 92% от земеделския износ на България е зърно. Изнасяме добавена стойност, която се прибавя в някоя друга държава, при някой друг производител. Всичко е въпрос на едни прости сметки – това, което излиза от нас, да го оползотворим изцяло.
Освен това – туризмът да се превърне в една индустрия. България е страната, в която се намират около 40% от минералните извори на Европа. Можем да станем СПА центърът на Европа. България има четири годишни сезона, имаме прекрасен климат. В момента произвеждаме главно зърно, а можем да развием биоземеделие. Трябва да върнем хората в селата – държавата да подкрепи малките, частни ферми със затворен цикъл на производство (зърнопроизводство, скотовъдство, обработка на стоки). Трябва да направим така, че да не се пречи на инициативните хора – да преразгледаме цялата нормативна база, в която има някъде над 2200 нормативни акта, които по някакъв начин се преплитат и са от най-различни времена. Трябва да се направи Оценка на въздействието на всяко законодателно действие – да се види по какъв начин се реализира. Това са простички неща, направили са ги много други народи – трябва да ги направим и ние!
След като 92% от износа ни в земеделието е зърно, мислите ли, че Общата селскостопанска политика на ЕС ни пречи или в България четем европейските насоки и директиви както Дявола чете Евангилието?
Лично мое мнение е, че европейските програми за селското стопанство в България не бяха приложени достатъчно разумно спрямо българските условия. В Европа държавите, които получават земеделска помощ, имат ограничения за собствениците и свързани лица при ползване на земя – до колко декара например могат да получават помощи. Има програми за подмяна на продукцията, която се произвежда от една и съща земя, защото земята се изтощава при производство само на една култура – в България тези работи не ги спазваме и затова резултатът е такъв, масово производство на зърно. Криво четем някои документи, а и има лобистки интереси, които не бива да забравяме.
Специално за образованието какво мислите като необходими ключови промени?
Ключовите промени тук са следните – доскоро моделът беше такъв, че учителят и учебникът обучават ученика. В информационното общество нещата изглеждат вече по различен начин. Децата на 3-4 години работят вече със смартфона, а като отидат в първи клас, започват да учат събиране и изваждане плюс азбуката. Образованието трябва да се изчисти от системата на заучаване на факти. Когато отворите интернет и търсачките, фактите ще ги намерите. Образованието трябва да бъде насочено така, че децата да бъдат възпитани да дават отговори на въпроси, на които досега не са знаели решението. Децата трябва да се научат да работят в колектив – това е бъдещето на образованието!
Когато правим нашето образование по този начин, следващото нещо е статутът на българския учител – кой ще става учител? Отговорът на този въпрос е от изключителна важност. В БАН имаме един учителски институт, който работи в тази насока.
Остава въпросът за висшето образование – да не се възпитават млади хора в специалности, които след това не могат да намерят приложение в реалния живот. Трябва да бъдат поощрявани млади хора в специалности, от които има нужда държавата. Това са лекари, учители, инженери.
Това означава ли, че трябва да има някакъв вид държавно ограничение какви специалности да се изучават във висшето ни образование, дори за частни университети?
Аз не обичам думата „ограничение” – обичам думата „поощрение”. Трябва да се поощряват университетите, които обучават в областите, от които има нужда. Трябва да се поощряват и студентите, които изучават тези специалности.
Давам пример – преди 20-тина години в България, в областта на инженерните науки се възприе англо-саксонския модел „бакалавър” (бел. ред. – 3 години обучение) и „магистър”. Този вид обучение не прави инженери. Единствената държава, която продължи да прави инженери, е Франция. Там образованието е от 6 години, защото говорим за тежки, непривлекателни специалности. Във Франция се запази държавната подкрепа за тези специалности – пълна издръжка на студентите и възможност за намиране на работа след приключване на образованието. Вижте в момента Франция има в областта на комуникациите, на аеронавтиката изключителни специалисти, защото обучават нормални инженери.
Академик Воденичаров, Вие сте известен и много уважаван експерт в областта на енергетиката. След арбитражната присъда да платим оборудването за АЕЦ „Белене”, премиерът Бойко Борисов често публично повтаря, че проектът АЕЦ „Белене” трябва да бъде рестартиран. Какво е Вашето мнение?
Повече от 40 години една от областите, в които работя, е ядрената енергетика. Все още съм председател на Гражданския комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй”. Бях един от организаторите в защита на АЕЦ „Козлодуй”. Ако погледнем 15 години след като спряхме малките блокове (бел. ред. – от I-ви до IV-ти блок), виждаме, че това е голяма грешка на някои български политици. Същите блокове в момента продължават да работят в Чехия, Словакия, Унгария и Финландия.
Голяма част от енергопроизводителните ни мощности, без ВЕИ, са с изтичащ ресурс. България трябва да има нови енергопроизвеждащи мощности. Бях и председател на Гражданския комитет за строежа на АЕЦ „Белене” и смятам, че българската икономика и българското население имат нужда от една нова ядрена мощност. Тя обаче трябва да бъде построена при следните условия – абсолютна прозрачност на изпълнителите и без държавни гаранции. Много сме бедни в момента, за да разчитаме на държавни гаранции за строежа на АЕЦ „Белене”. Това трябва да бъде един международен проект, при много добре обмислени условия с външни инвеститори.
Виждате ли откъде могат да дойдат външни инвеститори без държавни гаранции?
Доколкото се чува, от Далечния изток и от по-близки страни има разговори с потенциални инвеститори.
Каква е оценката ви за газовия хъб „Балкан” и може ли той да е полезен за България и да стане факт без руски газ?
Идеята на някои от нашите ръководители да не се говори за „Южен поток”, а за хъб, е работеща идея. По този начин се прескачат някои ограничения, които ни бяха наложени във връзка с членството ни в ЕС. Ако проектът получи политическа поддръжка от Европа, ще се намерят възможности и средства този хъб да се случи. Мисля си, че поради сигурността в България този хъб ще е приемлив за много инвеститори.
Интервю на Ивайло Ачев
