Международен екип учени откриха в италианска пещера зъб, който се явява свидетелство, че стоматологията е съществувала още в каменния век.
Това вероятно е първата "жертва" на стоматологията – древен кътник, чийто кариес бил почистен с каменни инструменти преди около 14 000 години, става ясно от статия, публикувана в сп. Scientific Reports.
Зъбите на древните хора представляват особен интерес за учените. В тях често се съдържа ДНК, позволяваща да се открият нови видове древни хора или да се "възкреси" геномът на вече известни представители на рода Homo.
Понякога, както изяснили Стефано Бенаци (Stefano Benazzi) и колегите му от Института за еволюционна антропология в Лайпциг (Германия), следите от историята на зъбите не изискват специализирани методи за изучаване, тъй като се виждат с невъоръжено око.
Както разказват учените, те успели да открият в зъб, намерен в пещерата Вилабруна в Северна Италия още през 1988 година, древни следи от стоматологична намеса и опити за отстраняване на кариес.
Като изучили музейни колекции, в които се съхраняват останки от кроманьонци от тази пещера, учените се натъкнали на доста силно повреден зъб с много интересни дупки, което ги накарало да разгледат повърхността на емайла с мощен електронен микроскоп.
Оказало се, че всички отвори са подобни по форма и били оставени от остър V-образен предмет. Разположението на тези драскотини и ъглите, под които са оставени, говори, че те не са от твърда храна, а от оръдие, с чиято помощ друг човек се е опитал да отстрани увредените зъбни тъкани.
За това говори и фактът, че са останали няколко огнища на кариес, които или не са били отстранени, или са се развили по-късно. Освен това, съдейки по съдържимото в зъбната тъкан, дупката е била запълнена с органичен материал след обработката, вероятно восък. Така авторите на статията са успели да открият най-древния пример на работата на "стоматолог" от времето на неолита.
Опит на учените показал, че кариес наистина може да се отстрани с каменни оръдия. Макар това да е било болезнена процедура, тя очевидно е била широко разпространена по времето на неолита, тъй като други, по-късни примери се срещат не само в Европа, но и в Азия и Близкия изток.
