Тибетското плато е един от най-високо населените региони на Земята и докато животът на така наречения „Покрив на света“ може да е суров, нови данни разкриват, че районът някога се е радвал на по-топъл период, давайки началото на могъщата Тибетска империя. Но въпреки огромното влияние върху азиатската геополитика между VII и IX век империята се разпада за период от около 60 години, тъй като по-ниските температури и тежката суша предизвикват катастрофален спад в земеделските ресурси в целия регион.
За да научат повече за това как изменението на климата е повлияло на възхода и падението на Тибетската империя, авторите на ново изследване са анализирали карбонати и кислородни изотопи в слоеве от утайки, събрани от езеро в централната част на Тибетското плато. Авторите комбинирали данните с с биомаркери от древни водорасли и успели да възстановят стойностите на температурите и валежите за последните 2000 години.
Изследователи предупреждават за големи промени в света към 2050 година
Така изследователите открили, че летните температури между 600 и 800 г. са били с около 2°C по-високи, отколкото в предишните и следващите хладни периоди. Междувременно промените в дълбочината и размера на езерото показват, че това затопляне е съвпаднало с увеличаване на валежите, като всичко това би направило региона по-подходящ както за земеделие, така и за животновъдство.
„Уникалният топъл и влажен климат от 600 – 800 г. съответства на най-проспериращия период на Тибетската империя“, пишат авторите на изследването. През този период те изчисляват, че площта на обработваемата земя за отглеждане на ечемик се е увеличила с 24,48 процента.
„Разширяването на селското стопанство, животновъдството и натрупването на излишни ресурси може да са формирали предпоставките за социална класова стратификация и появата на кралска власт, което е позволило разширяването на Тибетската империя през платото и околните райони“, обясняват изследователите.
Съпоставяйки своите данни за климата с исторически източници, авторите разкриват как империята е нахлувала в съседни територии през особено топли и влажни години, докато враговете обикновено са предприемали контраатаки в по-студени и сухи времена. „Това предполага, че тибетците са използвали ресурси, получени от животновъдството и земеделието, за да организират тези военни набези през влажните години“, обясняват те.
Владетелите на Тибетската империя също са били склонни да търсят примирия и съюзи с други сили, когато ресурсите са били ниски, което илюстрира необходимостта им да приемат стратегии за смекчаване на отрицателните ефекти от изменението на климата.
Дешифрираха енигматичната древна кушанска писменост
По време на своето 200-годишно съществуване империята завладява части от Синцзян и Кашмир, както и участък от легендарния Път на коприната. Но след като достига своя пик около 800 г. от н.е., империята претърпява внезапен спад, тъй като условията на Тибетското плато бързо се влошават.
„От края на VIII век до средата на IX век валежите са намалели значително и за около 60 години е преобладавала тежка суша п“, пишат изследователите. „Пикът на сушата около 840 г. съвпада с разпадането на Тибетската империя.“
През този период площта на земята, налична за отглеждане на ечемик, е намаляла с 10,88 милиона хектара. „Този спад в селскостопанските ресурси, в допълнение към религиозните конфликти, може да е довел до повече войни между различни племена и накрая да е ускорил фрагментирането на империята на регионални политики след десетилетия на преобладаваща суша“, заключават авторите.
Изследването е публикувано в списание Science Bulletin.
