Сърцето е един от важните хронометри за мозъка и играе основна роля в нашето усещане за протичане на времето. До такъв извод са стигнали учени от Корнелския университет (САЩ). Статията на изследователите е публикувана в Psychophysiology.
Още: В древна Троя през 2500 г. пр.н.е. всички пиели вино, и то много
Още: Откриха нещо нечувано в Африка: Историята на този континент ще бъде пренаписана
„Нашето изследване показва, че усещането за време варира от момент към момент в зависимост от продължителността на сърдечния ритъм“, казва ръководителят на изследването Адам Андерсън, професор в Катедрата по психология.
Предишни изследвания върху възприемането на времето обикновено са провеждани за дълги интервали. Оказва се, че при такива експерименти резултатите били изкривявани поради мисли и емоции, карайки времето да се ускорява или забавя. Например голям брой хора в симулирано пътуване с влак карало доброволците да възприемат времето по-бавно.
Загадъчни пипала в мозъка контролират възприятието ни за време
Още: Doomscrolling - от 2010 г. насам човечеството стремително затъпява
За да намалят субективните впечатления, в новото изследване авторите решили да се съсредоточат върху физиологичните параметри – такива като изменения в сърдечната честота. Сърцето средно „тиктака“ стабилно, но всеки интервал между ударите е малко по-дълъг или по-кратък от предишния.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Невробиолози разбраха как мозъкът предсказва бъдещето
Още: Растенията също страдат от стрес, нов умен сензор им помага
Четиридесет и пет участници в проучването, на възраст от 18 до 21 години и без сърдечно заболяване, били тествани с помощта на електрокардиография, която измервала електрическата активност на сърцето с точност от милисекунди. ЕКГ-то било свързано с компютър, което позволявало да се задействат кратки звуци с продължителност 80 – 180 милисекунди. Участниците трябвало да кажат дали всеки отделен звук е бил по-дълъг или по-къс в сравнение с останалите.
Резултатите показали, че ако сърдечният ритъм, предхождащ звука, е бил по-кратък, той се възприемал като по-дълъг, а когато сърдечният ритъм бил по-дълъг, продължителността на последващия звук изглеждала по-кратка. В същото време, когато чували звуците, участниците в изследването фокусирали вниманието си върху тях. Тази мозъчна реакция променяла сърдечната честота, което от своя страна повлиявало на възприятието за време.
Учени обясниха защо с възрастта времето лети все по-бързо
Още: Научен пробив: Превръщат речеви мисли в изговорени думи
Още: Математиката е в кръвта ѝ: 13-годишна ученичка е с по-високо IQ от Айнщайн и Хокинг (СНИМКА)
„Сърцебиенето е ритъмът, който нашият мозък използва, за да ни даде усещане за течението на времето. И той е нелинеен – непрекъснато се свива и разширява. За части от секундата, твърде кратки за съзнанието, сърцето регулира възприятието ни за настоящето. Вероятно това е необходимо на организма, за да разпредели правилно ресурсите“, казва Андерсън.
Това означава, че за възприятието за време са отговорни биологичните процеси, помагайки на мозъка да управлява ресурсите въз основа на промените в състоянието на тялото, включително сърдечната честота. По такъв начин дори субсекундни интервали, твърде кратки за съзнателни мисли или чувства, влияят на възприятието ни за настоящето.
