До три четвърти от хората, които са преживели тежка загуба, съобщават за някаква форма на комуникация с починал близък човек. Около една пета от тези преживявания са „базирани на доказателства“, тоест те могат да се разглеждат като информация, която се оказва вярна. В неотдавнашната си книга „Извънредни пробуждания“ д-р Стив Тейлър описва как загубата може да бъде катализатор за лична трансформация, обяснява самият той в Рsychology Тoday.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
След загуба не е необичайно хората да изпитват интензивна форма на посттравматичен растеж, обяснява д-р Тейлър. Те дори може да се променят толкова радикално, че да се чувстват сякаш са станали различен човек - с по-широко усещане за перспектива, ново чувство за цел и смисъл, чувство за връзка с природата и по-дълбоки взаимоотношения.
В някои случаи важен елемент от трансформацията е усещането, че опечаленият все още е в контакт с приятеля или роднината, когото е загубил. Например жена на име Лий-Ан имала близък приятел, който бил убит, докато работел като охрана в нощен клуб. Няколко месеца по-късно тя си била у дома, когато според нея изведнъж стаята се изпълнила със златиста светлина. Имала усещане за мир, което било завладяващо.
„Тогава видях Бруно в неговата човешка форма. Очите ми бяха затворени, но той стоеше там, заобиколен от сини цветове и светлина. Той ми каза: „Продължаваш да ме молиш да се върна. Не ме питай за това - това е мястото, където трябва да бъда“, разказала Лий-Ан.
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Подобни преживявания може да изглеждат странни, но са много чести, продължава Стив Тейлър. През 1971 г. уелският лекар Уилям Дюи Рийс бил заинтригуван от факта, че някои от неговите възрастни пациенти коментират, че усещат присъствието на починалия си съпруг. Той изучил 293 вдовици и вдовци в своята групова практика и установил, че почти половината (46,7%) от опечалените съпрузи са „халюцинирали“ (както той се изразява) своя съпруг.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Едно от най-интересните открития на изследването на Дюи Рийс е, че само около една четвърт от участниците в него са говорили за своя опит по-рано. Това предполага висока степен на нежелание, която може да се е разпространило дори до самото проучване на Рийс, а това означава, че цифрата от 46,7% може да е занижена.
По-късни изследвания показват, че цели три четвърти от опечалените хора са усетили присъствието на починал близък човек.
„Преживяванията се проявяват в различни форми. Освен че виждате починалия човек, може да имате силно усещане, че е наблизо, наблюдава ви или ви помага. Може да е сетивно изживяване на мирис или слух – например да помиришеш техния парфюм, да бъдеш докоснат от тях или да ги чуеш да те викат. Не така директно хората може да почувстват, че починали приятели и роднини се свързват с тях чрез животни или чрез символични средства. В много случаи преживяванията се случват редовно, така че хората да чувстват, че починалите партньори или роднини са все още с тях“, добавя специалистът.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Най-простото обяснение би било, че тези преживявания са приемане на желаното за действително, самозаблуда или халюцинации. Въпреки това някои следсмъртни съобщения са трудни за отхвърляне, тъй като включват починали хора, които предават съобщения, за които по-късно е установено, че са уместни, или информация, която по-късно е била потвърдена.
В един обзор на 1667 послесмъртни съобщения от изследователя Кен Винсент около една пета били признати за „базирани на доказателства“, в смисъл с три различни вида потвърждения.
Първо, има случаи, когато човек е усетил или видял (често насън) смъртта на човек и малко след това научил, че е починал.
Второ, някои опити предоставили доказателства, които по-късно били потвърдени. В един пример баба имала много ярък сън, в който пиела чай с другата баба на своите внуци, която наскоро била починала. Другата баба я предупредила, че внучката им е в опасност от страна на буйния си приятел. След известно вълнение тя заговорила момичето, което признало, че гаджето ѝ наистина ѝ отправило смъртни заплахи, и скоро след това се разделили.
Опитът на Лий-Ан по-горе също бил доказателство в този смисъл. След първата среща Лий-Ан чула Бруно да ѝ говори, молейки я да изпрати съобщение на брат му. Тя не искала да прави това, тъй като семейството на Бруно били мормони и не била сигурна как ще реагират. Но Бруно я убедил и ѝ продиктувал текста. Братът на Бруно ѝ се обадил незабавно и казал, че текстът отговаря на въпроси от мислите и разговорите, които имал, когато бил сам и говорел на глас на Бруно и на Бог. Той заявил, че думите са толкова конкретни, че без сянка на съмнение идвали от Бруно.
Трето, Винсент установил, че в някои случаи преживяванията се случват на повече от един човек. Той дал пример с млада жена и нейния годеник, които видели нейния мъртъв дядо.
Ако всички тези преживявания не могат да бъдат обяснени чрез самоизмама или халюцинации, какво да правим с тях?
Някои изследователи предполагат, че те могат да бъдат обяснени от гледна точка на психически способности като телепатия или ясновидство. Например в първия случай по-горе е възможно бабата подсъзнателно да е подозирала, че внучката ѝ е била малтретирана, и подсъзнанието ѝ е създало сценарий за сън, за да предаде информацията на нейния съзнателен ум.
В случая на Лий-Ан тя може да е имала телепатичен контакт с брата на Бруно, да е почувствала въпросите, които той задава, и да е създала отговора им в ума си.
„Тези обяснения обаче изглеждат незначителни и объркващи. Лий-Ан ми каза, че не знае да притежава каквито и да било никакви способности, така че изглежда малко вероятно в този изолиран случай тя да е показала изключителни способности, които биха ѝ позволили да предава изображения на съквартиранта си и да чете въпроси от ума на брата на Бруно“, казва д-р Тейлър.
Важно е да се разглеждат тези преживявания в контекста на широк спектър от други доказателства, които, изглежда, противоречат на идеята, че човешкото съзнание неизбежно свършва, когато нашите физически мозъци и тела престанат да функционират.
Д-р Стив Тейлър е старши преподавател по психология в университета Лийдс Бекет, Великобритания. Последната му книга е колекция от духовни разсъждения и медитации „Ясна светлина“. Автор е и на „Духовна наука“, „Скокът“, „Извън мрака“ и много други книги. Книгите му са публикувани на 20 езика. Изследванията му се появяват в много академични списания, включително The Journal of Transpersonal Psychology, The Journal of Consciousness Studies и The Journal of Humanistic Psychology. Той е председател на Трансперсоналната секция на Британското психологическо дружество.
