Причина за рязкото захлаждане, слабите реколти, чумата и глада, поразили античния свят през VI век, са били две мощни вулканични изригвания. До този извод са стигнали немски и норвежки учени, автори на статия в сп. Climatic Change.
За тези изригвания не е известно почти нищо – летописците отбелязват само "тайнствен облак", който е засенчил слънчевата светлина в Средиземноморието през 536-537 г. Дървесните пръстени от тези години говорят за спадане на реколтата.
Едва наскоро изследователите са разбрали причините за "тъмното" Слънце – в ледени ядра от 536 и 540 г., извлечени в Гренландия и Антарктика, са открити следи с вулканичен произход.
Климатолозите се опитали да моделират въздействието на изригванията от 536 и 540 г. върху климата, опирайки се на разказите на летописците и данните от ледените ядра.
Те са изчислили приблизителното местоположение на вулканите и разпространението на сярата и други замърсяващи атмосферата частици.
Според учените средната температура в Северното кълбо на планетата е спаднала с два градуса по Целзий за няколко години. Десетилетието от 536 до 546 година е било най-студеното за последните две хиляди години, отбелязват климатолозите.
Но мястото на вулканите, довели до катастрофата, все още е загадка. Учените обсъждат няколко кандидата, разположени в Централна, Северна Америка и Индонезия.
През февруари 2016 година международният колектив PAGES (Past Global Changes) е свързал глобалното застудяване от 536-660 г. с цяла редица знакови събития – от Юстиниановата чума до болезнената трансформация на Източната Римска империя.
