Очите ни са постоянно атакувани от огромно количество визуална информация – милиони форми, цветове, хаотични движения наоколо попадат в нашето зрително поле. Проследяването на всичко това не е лесна задача за мозъка. Освен това се променя не само визуалната картина, но и нашата гледна точка – заради движенията и мигането ни.
За да получите представа за „шума“ на това визуално възприятие, вдигнете телефона си до нивото на очите и запишете видеоклип, докато вървите и гледате различни неща. Смесица от различни кадри – това е, с което мозъкът ви се занимава във всеки момент от визуалното ви изживяване. Това се вижда и на видеото по-долу. Бялото кръгче вдясно показва възможните движения на очите, а размазаното петно вляво показва скокообразната визуална последователност във всеки момент от времето.
Въпреки това, вместо да възприемаме колебанията и визуалния шум, ние виждаме стабилна среда около нас - и имаме възможност да забележим това, което е необходимо. И така, как нашият мозък създава тази илюзия за стабилност? Този процес вълнува учените от векове и е един от фундаменталните въпроси в науката за зрението.
Екип учени от университета в Абърдийн и университета в Бъркли са открили нов механизъм, който, наред с други неща, може да обясни тази илюзорна стабилност. Мозъкът автоматично изглажда визуалните ни данни с течение на времето. Вместо да анализираме всяка отделна визуална „моментна снимка“, ние възприемаме в определен момент нещо средно от това, което сме видели за последните 15 секунди.
По този начин, като сближава обектите, за да изглеждат по-подобни един на друг, нашият мозък ни подмамва да възприемаме стабилна среда. Животът в "миналото" може да обясни защо не забелязваме някои от фините изменения, които настъпват с времето.
Мозъкът остава нащрек за заплахи, докато спим
С други думи, мозъкът е като машина на времето, която ни връща назад във времето, макар и само за 15 секунди. Това е като приложение, което слива визуалните ни данни в едно впечатление на всеки 15 секунди, за да можем да се справим с ежедневието. Ако мозъкът ни винаги се актуализираше в реално време, светът щеше да изглежда хаотичен с постоянни колебания на светлина, сянка и движение. През цялото време щяхме да се чувстваме така, сякаш халюцинираме.
Изследователите са създали илюзия, за да илюстрират как работи този стабилизиращ механизъм. Във видеото по-долу лицето от лявата страна бавно остарява за период от 30 секунди, но е много трудно да се забележи пълната степен на промяната на възрастта. Когато доброволци били помолени да посочат приблизителната възраст на лицето в самия край на видеото, те почти винаги съобщавали възрастта, която е била показана 15 секунди преди това.
Когато гледаме видеото, ние непрекъснато се преместваме в миналото, така че мозъкът постоянно ни връща към предишните 10-15 секунди (където лицето е било по-младо). Вместо да виждат най-новото изображение в реално време, хората всъщност виждат по-ранни версии, защото времето за опресняване на мозъка ни е около 15 секунди, обясняват учените.
Изследователите казват, че мозъкът по същество отлага. Справянето с всяка отделна визуална снимка е твърде много работа, така че мозъкът се обръща към миналото, затова предсказва добре настоящето. Основно ние обработваме информация от миналото, защото е по-ефективно, по-бързо и изисква по-малко ресурси.
Оказва се, че нашият мозък има механизми, които постоянно изместват зрителното ни възприятие към миналия ни визуален опит. Нашата зрителна система понякога жертва точността заради плавното визуално възприятие на света около нас. Това може да обясни защо например, когато гледаме филм, ние не забелязваме фините промени, които настъпват с течение на времето - такива като разликата между актьорите и техните дубльори.
Тайните на мозъка са в механиката на неговото нагъване (ВИДЕО)
За нашия мозък, работещ с това леко изоставане в обработката на визуалния свят, тук има добри и лоши новини. Забавянето е чудесно за избягване на визуалния хаос, но може да доведе и до негативни последствия, когато имаме нужда от абсолютна прецизност в наблюденията.
Например рентгенолозите преглеждат стотици рентгенови снимки една след друга. Те трябва да идентифицират всички отклонения и след това да ги класифицират. Изследователите са установили, че по време на тази задача медиците разчитат не само на текущото изображение, но и на изображения, които са видели по-рано, което може да има сериозни последици за пациентите.
Бавността на нашата зрителна система при актуализиране на картината на света може да ни направи напълно слепи за моментните промени, защото се вкопчва в първото ни впечатление и ни дърпа в миналото. Но в крайна сметка такива механизми допринасят за нашето преживяване на стабилен свят. В същото време е важно да помним, че преценките, които правим всеки ден, се основават не толкова на настоящето, колкото на нашето минало – макар и с леко изоставане.
