Високосният ден е на 29 февруари, а не на 32 декември поради странност в римския календар

Чудили ли сте се някога защо допълнителният ден от високосната година е 29 февруари – странна дата в средата на годината, а не в края на годината на 32 декември? Има един прост отговор и един малко по-сложен.

Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта

Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята

Да започнем с простия отговор. Няколко древни култури (включително ранните християни) вярвали, че светът е създаден през пролетта и следователно март е началото на годината. Това означава, че когато римският календар добавя допълнителен ден през февруари, те всъщност добавят ден в края на своята година. Така че простият отговор е, че поставяме високосния ден в края на февруари, защото са го правили римляните.

ОЩЕ: От кога до кога е Средновековието

Само дето това не е съвсем вярно. Римляните не са добавили допълнителен ден на 29 февруари, а на 24 февруари, откъдето започва по-сложният отговор. Римляните са поддържали календар, като са броили назад от определени часове от месеца, календите (1 март), ноните (7 март) и идите (15 март). В пиесата на Шекспир е известно, че Юлий Цезар е казал: „Пазете се от мартенските иди“, известен също като 15 март, деня на неговото убийство.

Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси

Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят

Ако римляните са започвали да броят назад от първия ден на март, който те наричали календи, тогава дните им щяха да напредват ретроспективно така: календите са 1 март, вторите календи са 28 февруари, третите календи са 27 февруари и т.н. до 24 февруари е шестият календи на март. На високосен ден те добавяли втори шести календи на март, който нарекли бисекстилен ден, тоест вторият шести ден. В по-стари писания можете да срещнете ​​високосния ден, 29 февруари, като бисекстилния ден.

Монасите и високосният ден

Тази практика за добавяне на високосен ден през февруари продължила през Средновековието и се преподавала в монашеските килии. През XI век англосаксонският учен Биртферт от Рамзи обяснява на учениците си: „[Бисекстилният ден] се нарича така, защото bis е „два пъти“, а sextus е „шести“ и защото през тази година казваме шести мартенски календи [24 февруари] днес и на следващия ден отново казваме шести мартенски календи [25 февруари].“

Учениците на Биртферт били монаси и свещеници и трябвало да знаят за високосния ден, за да могат правилно да изчисляват религиозни празници като Великден. Великден е трудно да се изчисли, защото е в първата неделя след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие (21 март според средновековния празник, 20 март според съвременното изчисление).

Ако високосният ден не бъде включен, пролетното равноденствие ще бъде поставено в грешен ден. За Биртферт и неговите съвременници празнуването на светите празници в грешния ден е било нещо сериозно. Те вярвали, че правилното отчитане на времето се крие под самата тъкан на Вселената.

Още: Когато ползата стане вреда: учен говори за митовете за популярните диети

Още: Археолози откриха мистериозен древен под от кости в Нидерландия

Диаграмата на Биртферт, която показва космическото съответствие между времената на годината и слънцестоенето. University of Oxford / Public Domain

Биртферт бил известен със сложни диаграми и представената тук е най-известната му. Тази диаграма показва космическото съответствие между времената от годината (представени във външната верига от астрологичните знаци) с равноденствията и слънцестоенето, разположени в ъглите.

Докато се придвижвате към вътрешната диамантена форма, виждате четирите елемента (земя, въздух, огън и вода), четирите етапа от живота на човека (младост, юношество, зрялост и старост) и четирите сезона.

Вътрешният диамант има четирите кардинални посоки на гръцки (север, юг, изток и запад), разположени по такъв начин, че изписват „Адам“, което се отнася до първия човек, но също и до човешката природа на Христос. В съвкупност тази диаграма показва как елементите на земята и небето се свързват един с друг и се поддържат в равновесие с Христос в центъра и обвързани отвън от времето, което контролира и подрежда света.

За Биртферт и много средновековни църковници като него правилното изчисляване на датите е било нещо повече от правилното спазване на религиозните празници – това е било почитане на ролята на Бог в създаването на Вселената.

ОЩЕ: "Луната потрепваше от болка и се гърчеше като ранена змия"

Монашеската класна стая на Биртферт също показва защо простият отговор „защото римляните са го правили“ не е достатъчен, за да обясни защо все още вмъкваме този високосен ден през февруари, близо 1600 години след падането на Рим.

Във всеки момент високосният ден можело да бъде променен с дата, в която има повече смисъл в съвременния календар. Но датата е останала през февруари през Средновековието – а също и до днес – така че допълнителният ден да бъде вмъкнат преди пролетното равноденствие и празненствата за Великден да продължат по план.

Източник: The Ionversation