Чудили ли сте се някога защо допълнителният ден от високосната година е 29 февруари – странна дата в средата на годината, а не в края на годината на 32 декември? Има един прост отговор и един малко по-сложен.
Да започнем с простия отговор. Няколко древни култури (включително ранните християни) вярвали, че светът е създаден през пролетта и следователно март е началото на годината. Това означава, че когато римският календар добавя допълнителен ден през февруари, те всъщност добавят ден в края на своята година. Така че простият отговор е, че поставяме високосния ден в края на февруари, защото са го правили римляните.
ОЩЕ: От кога до кога е Средновековието
Само дето това не е съвсем вярно. Римляните не са добавили допълнителен ден на 29 февруари, а на 24 февруари, откъдето започва по-сложният отговор. Римляните са поддържали календар, като са броили назад от определени часове от месеца, календите (1 март), ноните (7 март) и идите (15 март). В пиесата на Шекспир е известно, че Юлий Цезар е казал: „Пазете се от мартенските иди“, известен също като 15 март, деня на неговото убийство.
Ако римляните са започвали да броят назад от първия ден на март, който те наричали календи, тогава дните им щяха да напредват ретроспективно така: календите са 1 март, вторите календи са 28 февруари, третите календи са 27 февруари и т.н. до 24 февруари е шестият календи на март. На високосен ден те добавяли втори шести календи на март, който нарекли бисекстилен ден, тоест вторият шести ден. В по-стари писания можете да срещнете високосния ден, 29 февруари, като бисекстилния ден.
Монасите и високосният ден
Тази практика за добавяне на високосен ден през февруари продължила през Средновековието и се преподавала в монашеските килии. През XI век англосаксонският учен Биртферт от Рамзи обяснява на учениците си: „[Бисекстилният ден] се нарича така, защото bis е „два пъти“, а sextus е „шести“ и защото през тази година казваме шести мартенски календи [24 февруари] днес и на следващия ден отново казваме шести мартенски календи [25 февруари].“
Учениците на Биртферт били монаси и свещеници и трябвало да знаят за високосния ден, за да могат правилно да изчисляват религиозни празници като Великден. Великден е трудно да се изчисли, защото е в първата неделя след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие (21 март според средновековния празник, 20 март според съвременното изчисление).
Ако високосният ден не бъде включен, пролетното равноденствие ще бъде поставено в грешен ден. За Биртферт и неговите съвременници празнуването на светите празници в грешния ден е било нещо сериозно. Те вярвали, че правилното отчитане на времето се крие под самата тъкан на Вселената.
Диаграмата на Биртферт, която показва космическото съответствие между времената на годината и слънцестоенето. University of Oxford / Public Domain
Биртферт бил известен със сложни диаграми и представената тук е най-известната му. Тази диаграма показва космическото съответствие между времената от годината (представени във външната верига от астрологичните знаци) с равноденствията и слънцестоенето, разположени в ъглите.
Докато се придвижвате към вътрешната диамантена форма, виждате четирите елемента (земя, въздух, огън и вода), четирите етапа от живота на човека (младост, юношество, зрялост и старост) и четирите сезона.
Вътрешният диамант има четирите кардинални посоки на гръцки (север, юг, изток и запад), разположени по такъв начин, че изписват „Адам“, което се отнася до първия човек, но също и до човешката природа на Христос. В съвкупност тази диаграма показва как елементите на земята и небето се свързват един с друг и се поддържат в равновесие с Христос в центъра и обвързани отвън от времето, което контролира и подрежда света.
За Биртферт и много средновековни църковници като него правилното изчисляване на датите е било нещо повече от правилното спазване на религиозните празници – това е било почитане на ролята на Бог в създаването на Вселената.
ОЩЕ: "Луната потрепваше от болка и се гърчеше като ранена змия"
Монашеската класна стая на Биртферт също показва защо простият отговор „защото римляните са го правили“ не е достатъчен, за да обясни защо все още вмъкваме този високосен ден през февруари, близо 1600 години след падането на Рим.
Във всеки момент високосният ден можело да бъде променен с дата, в която има повече смисъл в съвременния календар. Но датата е останала през февруари през Средновековието – а също и до днес – така че допълнителният ден да бъде вмъкнат преди пролетното равноденствие и празненствата за Великден да продължат по план.
Източник: The Ionversation
