Подводни археолози са открили товар от потънал неолитен кораб край бреговете на Италия. Това е още едно доказателство, че древните хора са прекосявали морето по-често, отколкото предполагахме.
Преди около 15 години италиански археолози започнали реконструкцията на Синята пещера (Grotta Azzurra) на остров Капри в залива на Неапол. През 27 – 37 г. от н.е. този остров е фактическа столица на Римската империя – император Тиберий установява резиденцията си на него. Той напусна Рим, защото се страхува от опит за покушение, и живее последователно в една от 12-те вили, построени за императора на Капри.
ОЩЕ: Римляните плашели зли духове със звънтящи фалоси
Снимки: Superintendency of the Metropolitan Area of Naples
Синята пещера е естествена пещера, получила името си поради яркосиния цвят на водата и особеностите на осветлението. При Тиберий там е направен императорски басейн: осигурен е удобен вход към водата, направена е зона за отдих и разбира се, пещерата е украсена с мраморни статуи. Пиедесталите на тези статуи са оцелели и до днес, но самите скулптури се озовали във водата.
Подводните археолози са ги търсили дълги години и са открили три статуи. Но в пещерата има седем пиедестала. Затова изследователите решили да разширят района на търсене. В резултат през октомври 2023 г. те открили голямо парче обсидиан близо до Синята пещера, но не съобщили за находката, опасявайки се от грабители.
Месец по-късно полицейски водолази, заедно с подводни археолози, извадили обсидиана от водата от дълбочина 30 – 40 метра. Теглото на отломката е приблизително осем килограма. Размерите – 28 на 20 на 15 сантиметра. Обсидианът е вид вулканично стъкло, което древните хора са използвали за направата на много остри инструменти.
Това не е най-достъпният материал, въпреки че се намира на някои от вулканичните острови на Италия, но не и на Капри. На парчето обсидиан археолозите открили характерни следи от отрязване: най-вероятно това е база, от която са отцепвани тънки остри люспи за остриета и други оръдия.
ОЩЕ: Археолози търсят изгубени цивилизации в Балтийско и Северно море
Все още не е направена датировка (в случай на подводна археология тя невинаги е възможна), но типологично изследователите приписват находката към периода на неолита. Следи от неолитни селища има на някои средиземноморски острови, но както и с обсидиановите жили, не и на Капри.
От това може да се направи само един извод: обсидианът е попаднал в околностите на басейна на Тиберий в резултат на корабокрушение, случило се през неолита. Възможно е отломката да е била транспортирана за търговия, но може да е използвана и като корабен запас за бързо изработване на необходими инструменти.
Останки от кораб не са открити, което не е изненадващо: запазването на дървесината във вода обикновено е рядкост. Полицейският началник на Неапол обаче казва, че подводното търсене ще продължи в по-голяма област с надеждата да се намерят повече доказателства за древното корабокрушение.
ОЩЕ: Изображение на Аякс от Троянската война е открито в потопен древногръцки град
Произходът на фрагмента от обсидиан от Синята пещера все още не е ясен, но да отбележим, че това не е първото откритие на такъв материал на значително разстояние от мястото, където е получен. Например обсидианът от остров Милос (Егейско море) е открит в пещерата Франхти на континенталната част на Гърция.
От Милос до брега на Пелопонес има около 100 километра. И някои древни моряци са преодолявали това разстояние преди около 13 – 15 хиляди години. Всичко това потвърждава, че нашите представи за примитивността на неолитните общества са много остарели. И не само неолитните.
Други древни оръдия на Милос са интерпретирани от учените като доказателство за съществуването на хоминиди мореплаватели преди около половин милион години. Каменни оръдия на остров Крит са на 130 хиляди години. Това поражда предположението, че неандерталците са дошли в Европа от Близкия изток. Нека не забравяме, че древните хора по някакъв начин са успели да „кацнат“ на Флорес в Индонезия преди почти милион години.
Има надежда, че предстоящата реставрация и анализ на находката ще помогне не само да се определи възрастта на древния фрагмент, но и да се запълнят значителни пропуски в познанията ни за неолитния Капри.
