Легендите на коренните жители на Австралия са съхранили точни свидетелства за повишаване на морското равнище в края на последния ледников период, преди повече от десет хиляди години.
През 70-те години на миналия век австралийският художник Дик Роузи, представител на местната народност лардил, публикува автобиографичен сборник „Луна и дъга“, в който преразказва много от легендите, предавани от поколение на поколение от неговите предци. Наред с други неща, той споменава сухопътен маршрут, свързващ сегашните острови Уелсли с континенталната част на Австралия.
Геоложки данни сочат, че те са се разделили преди повече от десет хиляди години, което означава, че древните легенди са запазили спомена за невероятно далечно минало. До този извод стигнал Патрик Нън, чиято работа е описана от пресслужбата на Университета на Съншайн Коуст.
Според съвременни оценки първите хора са пристигнали в Австралия преди около 70 хиляди години и са живели изолирано от останалия свят през по-голямата част от това време. Те не са създали писменост, но според професор Нън изолацията е осигурила идеални условия за запазване на устните предания за невероятно дълго време.
Работейки заедно с лингвисти и палеогеолози, той събира и анализира древните легенди на местните жители на континента, като ги сравнява с реални събития от миналото. По-специално учените открили описание на катастрофа – червени облаци, които покрили небето, и пукнатини, които разцепили земята – което успели да свържат с вулканично изригване, случило се преди повече от 9000 години и довело до появата на езерото Икам в съвременния щат Куинсланд.
Но най-впечатляващото свидетелство за древността на австралийските предания е споменаването на наводнения и изменения на бреговата линия, които датират от покачването на морското равнище в края на последната ледникова епоха, приключила преди около 11 хиляди години.
Една от местните легенди разказва за мъж, на когото жените му избягали, след като стигнали до остров Кенгуру по суша. Разгневен, той накарал водата да се надигне и да удави жените, които се вкаменили и образували групата от малки острови Пейджес. Учените отбелязват, че днес дълбочината на водата в този район достига 30 – 35 метра и за последен път е било възможно да се отиде на остров Кенгуру преди повече от 10 хиляди години.
Общо Нън и колегите му успели да открият около 30 такива описания, свързани с периода на края на последния ледников период. Според учените това е най-старото надеждно свидетелство за миналото, оцеляло до наши дни. Това било улеснено не само от изолацията, но и от трудните предизвикателства, свързани с оцеляването на един не особено гостоприемен континент.
„Ако искате вашите потомци да се съхранят, трябва да предадете опита на вашите предци. Така че, ако отново се случи потоп, те ще знаят как да действат“, казва професор Нън. Всичко това е изисквало доста точно предание на легенди за миналото в продължение на много стотици поколения.
В същото време други изследователи смятат историята на индианците от Новия свят за най-древните достоверни устни предания. Те описват поредица от събития, които днес се свързват с падането на фрагменти от голяма комета в Северна Америка, случило се преди 12 700 години.
