Смъртоносна и безпощадна болест най-накрая поддаде на лечение благодарение на доста нетрадиционен научен подход за нейното изкореняване и научна изобретателност.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Когато говорим за рак, ракът на панкреаса е една от най-тежките му разновидности. Процентът на оцеляване при него е един от най-ниските. Обикновено дори и при ранна диагностика, пациентите живеят средно не повече от три до три години и половина. Причината е, че туморите на панкреаса имат редица особености, които ги правят трудни за лечение. Но учените може би са намерили хитър начин да обърнат тези уникални свойства срещу самия рак, пише New Atlas.
Изследователи са открили, че замяната на хранително вещество, на което раковите клетки на панкреаса разчитат, за да оцелеят и растат, с негова имитация води до глад, като забавя разпространението му. Откритието отваря вратата към изцяло нов подход към лечението на този смъртоносен вид рак.
ОЩЕ: Ракът се управлява и лекува от мислите. Науката даде някои смайващи отговори (ВИДЕО)
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
В ново изследване учени от института Stanford Burnham Prebys, Калифорния, използвали уникалните свойства на туморите на панкреаса, за да спрат растежа и разпространението на рака.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
„Туморите на панкреаса се опаковат в плътна съединителна тъкан, която ги капсулира от останалата част от тялото и прекъсва доставката им на кислород – казва Козимо Комисо, автор на изследването. – В резултат на това тези ракови заболявания развиват уникални метаболитни свойства в сравнение с други тумори и това е нещо, което може да успеем да използваме с нови лечения.“
Нещо, което отличава рака на панкреаса от другите видове рак, е неговата зависимост от хранителния глутамин, който клетките му използват, за да оцелеят и да се размножават. И така, изследователите са използвали 6-диазо-5-оксо-L-норлевцин (DON) при мишки, който е структурно подобен на глутамин, но не може да се използва като източник на гориво, и са открили, че той значително забавя растежа на тумора и спира неговото разпространение.
Съзнавайки, че раковите клетки на панкреаса могат да използват други хранителни вещества, когато глутаминът не е наличен, изследователите комбинирали DON с вече съществуващо лечение на рак, за да блокират достъпа на клетките до друго важно хранително вещество – аспарагин.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
„С DON раковите клетки не могат да използват глутамин, но могат да започнат да зависят от други хранителни вещества като резервно копие, включително аспарагин – казва Комисо. – Смятахме, че ако можем да ги спрем да използват глутамин и аспарагин, туморите ще останат без възможности.“
Клетките се нуждаят от аспарагин, за да произвеждат белтъци и да създават нови клетки, а L-аспарагиназата е химиотерапевтично лекарство, което разгражда аспарагина, потискайки клетъчното делене и растеж. Изследователите отбелязват, че комбинирането на DON и L-аспарагиназа води до синергистичен ефект, помагайки за предотвратяване на разпространението на туморите на панкреаса към други органи.
ОЩЕ: Суперклетки убийци победиха рак в краен стадий
Въпреки че DON е преминал през ранни клинични изпитвания като лечение на рак на белия дроб, а L-аспарагиназата вече се използва, това е първият път, когато двете се използват заедно.
„Това е особено вълнуващо, защото по-нататъшното изследване при пациенти с рак на панкреаса може да бъде сравнително лесно, тъй като изследването съществува за други сериозни тумори – казва Комисо. – Това може да промени играта за рака на панкреаса и голяма част от предклиничната работа, необходима за рационализирането му, вече се случва.“
Изследването е публикувано в списанието Nature Cancer.
