Международен екип от изследователи идентифицира река с много тъмни води. Те могат да претендират, че са „най-черните“ на планетата. Водата в тази река е толкова тъмна, че няма да можете да видите ръката си, ако я потопите там.
ОЩЕ: Знаете ли кои са най-големите реки в света?
Учени от Швейцарската висша школа, Координационния център за околната среда (Република Конго) и Университета на Флорида (САЩ) изследваха водата на река Руки, ляв приток на Конго. И стигнаха до извода, че тя може да се смята за една от най-черните (или дори най-черната) на планетата. Изследователите са представили своите изводи в списанието Limnology and Oceanography.
Причината, поради която река Руки има такава черна вода, е, че съдържа голямо количество разтворена органична материя и на практика няма утайки заради ниския си наклон. Тези вещества са богати на въглерод, който попада в реката с органични остатъци от джунглата, през която тече. Освен това реката наводнява гората през дъждовния сезон, връщайки се към първоначалното си корито доста бавно. За това време Руки успява да се „нахрани“ с органичните останки от растителност.
Освен това по поречието на реката има големи торфени блата, съдържащи огромни количества неразградена органична материя, което ги прави отлични поглъщатели на въглерод. В същото време, според учените, никой не е изследвал наистина река Руки. От 30-те години на миналия век са регистрирани само сезонни колебания на нейното ниво, но няма никакви данни за химичния ѝ състав.
Изследователите са решили да поправят тази грешка и са измерили различни показатели за състава на водата в реката. Анализът на пробите потвърдил визуалните наблюдения: Руки може да се нарече река, която е изключително богата на въглерод. Водите ѝ съдържат четири пъти повече органични съединения от самата река Конго и един път и половина повече от Рио Негро в басейна на Амазонка.
ОЩЕ: Коя е най-дълбоката река в България?
Сега в реката е скрито огромно количество въглероден диоксид. Но течението на Руки е много спокойно, затова той засега навлиза бавно във въздуха. Учените обаче се опасяват, че тези резерви могат да „излязат на свобода“. Това е разбираемо, тъй като торфените блата в басейна на Конго съдържат около 29 милиарда тона въглерод, който при взаимодействие с кислорода може да се превърне във въглероден диоксид.
