Учени от Гренландия обявиха, че са открили ДНК отпреди два милиона години - най-старата, извличана някога - в седименти от ледниковия период, отваряйки нова глава в палеогенетиката.
"Разчупваме бариерата на това, което смятахме, че можем да достигнем по отношение на генетичните изследвания", казва Микел Винтер Педерсен, съавтор на новото изследване, публикувано в научното списание Nature, предаде БГНЕС.
"Дълго време се смяташе, че един милион години е границата на оцеляване на ДНК, но сега сме два пъти по-стари" от това, каза той пред АФП. Те откриха ДНК фрагменти в седименти от най-северната част на Гренландия, известна като Кап Копенхаген, каза преподавателят от Университета в Копенхаген.
Фрагментите "произхождат от среда, която днес не срещаме никъде на Земята", добави той. Замразена в отдалечен ненаселен район, ДНК е била много добре запазена.
Новата технология позволи на учените да установят, че 41-те фрагмента са с повече от милион години по-стари от най-старата известна ДНК от сибирски мамут. Те трябвало първо да определят дали в глината и кварца има скрита ДНК, а след това да проверят дали тя може да бъде извадена от седимента, за да бъде изследвана.
Използваният метод "дава фундаментално разбиране за това защо минералите или седиментите могат да запазят ДНК", казва Карина Санд, ръководител на екипа по геобиология в Университета в Копенхаген, която е участвала в изследването. "Това е кутията на Пандора, която сме на път да отворим", добави тя.
"Реките, преминаващи през околната среда, са пренасяли минерали и органични материали в морската среда и именно там са се отлагали тези земни седименти", казва Винтер Педерсен.
След това, в някакъв момент преди около два милиона години, "тази земна маса под водата се е издигнала и е станала част от Северна Гренландия", обясни той.
Днес Кап Копенхаген е арктическа пустиня, където вече са открити различни видове седименти, включително вкаменелости на растения и насекоми, запазени в отлично състояние.
Но учените не са се опитвали да установят ДНК на вкаменелостите, а за наличието на животни по онова време се знае много малко.
Изследователският екип, започнал работата си през 2006 г., вече е дал възможност да се обрисува картина на това как е изглеждал регионът преди два милиона години.
"Имахме тази горска среда с мастодонти, северни елени и зайци, които се движеха в пейзажа заедно с много различни растителни видове." По думите му те са открили 102 различни вида растения.
Присъствието на мастодонти е особено забележително, допълва той, тъй като никога досега не са откривани толкова далеч на север. Откритието е дало на изследователите и повече информация за адаптивността на видовете.
Преди два милиона години температурата в Гренландия е била с 11 до 17 градуса по-висока от днешната, но на тази географска ширина слънцето не залязва през лятото, нито изгрява през зимата.
"Никъде другаде на Земята днес не виждаме тази среда, тази смесица от видове", казва Винтер Педерсен.
" Гъвкавостта на видовете, това как всъщност видовете са способни да се адаптират към различни видове климат, може да е различна от това, което сме смятали досега.
"И очевидно това ни кара да търсим по-нови и по-стари обекти.
"Има няколко различни обекта по света, които всъщност имат геоложки залежи, които отиват толкова далеч назад. И дори още по-назад", добави той. , АФП
