Теорията за симулацията (известна още като хипотеза за симулацията) е теория, която предполага, че цялата реалност, включително Земята и заобикалящата я Вселена, всъщност представляват изкуствена симулация. Представете си, че ние и всичко в нашия свят е гигантска видеоигра, която се играе от неизвестни играчи, и ще започнете да разбирате в какво се състои идеята зад теорията за симулацията. Това пише в своя статия Рик Гонзалес, "Giant Freakin Robot".
Не е като с Нео в "Матрицата", защото в "Матрицата" вие сте реален човек, който се проектира във виртуален свят. В Теорията на симулацията няма реален човек, а само симулация. Вие сте по-скоро като агент Смит, отколкото като Нео. Ако четете това в момента, тогава тази симулация, подобна на агент Смит, сте вие.
Дали животът, който живеем, е истински? Звездите, планетите, Вселената и всичко останало, което можем да видим и докоснем, осезаеми ли са? Или може би сме като всички герои, които виждаме във видеоиграта - всъщност живеем в симулиран свят?
Първоначалната мисъл, че всъщност живеем в симулация, може да звучи комично за някои, но това е мисъл, която много високопоставени специалисти обсъждат от известно време. И в известен смисъл това е нещо повече от дебат. Мнозина вярват, че има реални доказателства - математически и в следствие на експерименти - че наистина живеем в симулация, пише още БГНЕС.
Привържениците на теорията за симулацията смятат, че ние не сме човечество, а всъщност "симулация".
Доказателства, че теорията на симулацията е реална
Теорията на симулацията се разглежда сериозно от много от съвременните интелектуални тежкоатлети. Основателят на PayPal, Tesla и SpaceX Илон Мъск е едно от най-големите имена в Теорията на симулацията. Той говори подробно в подкаста „The Joe Rogan Experience“, като навлезе в големи подробности за това защо смята, че има голяма вероятност да живеем в симулация.
"Ако изобщо допуснете някакъв ъпгрейд на играта, тогава тя ще достигне до ниво, в което ще бъде неразличима от реалността или цивилизацията ще приключи. Едно от тези две неща ще се случи", казва Мъск. "Следователно най-вероятно се намираме в симулация, в която съществуваме." Мъск продължи. "Мисля, че най-вероятно - става въпрос само за вероятност - съществуват много, много симулации. Може да ги наречете и реалност, а може да ги наречете и мултивселена".
Суперзвездата астрофизик Нийл деГрас Тайсън също е потенциален привърженик на теорията за симулациите. През 2016 г. той беше домакин на Дебата в памет на Айзък Азимов, който обхвана тази тема, и стигна до собствено заключение, че вероятността нашата Вселена да е симулация "може да е много голяма". Тайсън се съгласява с философите и физиците, които твърдят, че няма начин да се докаже, че живеем в симулация, но също така добавя, че не би се изненадал, ако по някакъв начин се окаже, че нашата вселена е отговорна за други. Неотдавна той определи шансовете, че живеем в симулация, на 50 на 50.
Един от най-популярните аргументи в полза на Теорията за симулацията дойде през 2003 г. от шведския философ Ник Бостром. Той нарича своя аргумент Трилемата - три основни точки, за които Бостром твърди, че поне една от тях е вярна.
Тези точки са...
Много е вероятно човешкият вид да изчезне, преди да достигне "постчовешки" етап;
Изключително малко вероятно е всяка постчовешка цивилизация да проведе значителен брой симулации на своята еволюционна история (или нейни варианти)
Почти сигурно е, че живеем в компютърна симулация.
Макар Бостром да заявява: "Лично аз приписвам на хипотезата за симулация по-малко от 50 процента вероятност - по-скоро нещо като в 20-процентовата област...", все пак той я смята за възможна.
Противопоставяне на Теорията за симулацията
Физикът Лиза Рандал стои на противоположния полюс както на Мъск, така и на ДеГрас Тайсън. Тя казва за Теорията на симулацията: "Тя просто не се основава на добре дефинирани вероятности. Ние се интересуваме най-вече от самите себе си. Не знам защо този по-висш вид би искал да ни постави в състояние на симулация".
Рандал смята, че шансовете Вселената да не е реална са толкова малки, че са "на практика нулеви".
Но не само Рандал поставя под въпрос тази теория за симулацията. Д-р Дейвид Андерсън, компютърен учен и математик от Калифорнийския университет в Бъркли, използва престоя си в къщи заради COVID, за да разсъждава върху идеята, че живеем в симулация. Той използва сина си тийнейджър като съветник. Ако наистина живеем в симулация, разсъждават двамата със сина му, тогава би било доста лесно да подобрим живота си, като направим промени в софтуерната програма, която управлява всичко. "Като програмист се замислих какво точно биха могли да включват тези промени, казва той в имейл до „Ню Йорк таймс“.
Д-р Андерсън предположил, с помощта на сина си и в крайна сметка на колегите си, че ако ставая въпрос за съществуване чрез софтуерна програма, животът ни лесно може да стане по-добър индивидуално за хората и по целия свят. Е, защо не е така?
Дали защото "съществото", което управлява тази симулация, е просто жестоко същество, което обича да вижда болка и страдание сред много хора, или просто живеем в реалността без велик надзорник, който да манипулира всеки наш ден?
Коренът на теорията на симулацията
Теорията на симулацията се корени преди векове в теза на френския философ, учен и математик Рене Декарт, известен най-вече с твърдението си: "Мисля, следователно съществувам". Декарт стига до заключението, че тъй като мисли, може да бъде сигурен, че съществува. Но под каква форма е това съществуване?
Декарт пише: "Убедих се, че в света няма абсолютно нищо - нито небе, нито земя, нито умове, нито тела." Следва ли от това, че не съществувам? Не: щом съм се убедил в нещо, значи със сигурност съществувам. Но има един измамник с върховна власт и хитрост, който умишлено и постоянно ме заблуждава. В такъв случай аз несъмнено съществувам, ако той ме заблуждава; и да ме заблуждава, колкото иска, аз никога няма да разбера за това. Аз съм нищо, докато си мисля, че съм нещо. Така че, след като обмислих всичко много внимателно, накрая стигнах до заключението, че това твърдение - аз съм, аз съществувам - е непременно вярно, когато е изказано от мен или е родено в ума ми."
Какво ако Теорията на симулацията е вярна?
Колко вероятно е това, да живеем симулиран живот? Има много случаи, на които хората се позовават, опитвайки се да докажат, че симулацията е реална.
Ефектът Мандела е един от тях. Хората твърдят, че си спомнят телевизионен репортаж, според който Нелсън Мандела е починал през 80-те години на миналия век, докато всъщност той е починал през 2013 г., откъдето идва и името Ефектът Мандела.
Друг пример за Ефекта на Мандела са хората, които си спомнят, че популярната детска книга "Мечетата Беренстайн" се изписва като "Беренщайн".
А какво да кажем за "правилата", наложени на нашата вселена? Макс Тегмарк, космолог от Масачузетския технологичен институт, казва, че възможните доказателства, че живеем в симулация, могат да се видят от строгите закони на физиката на Вселената. "Ако аз бях герой в компютърна игра, също щях да открия в крайна сметка, че правилата изглеждат напълно строги и математически".
В крайна сметка обаче възможността да се докаже, че живеем в симулация, може да се окаже трудна за доказване. Учените все още не са разбрали как да симулират вселена, но тази възможност може би не е далеч. Физиците непрекъснато се опитват да възпроизведат законите, които управляват функционирането на Вселената.
Как теорията на симулацията променя възгледите ни за живота и трябва ли? Как човек да се справя с ежедневието си, ако Теорията на симулацията е вярна? Какво се случва, когато симулацията приключи? Връщаме ли се отново като друг герой?
Приемането на Теорията на симулацията за реална може да накара човек да погледне на живота си и на всичко около себе си в различна светлина. Ще приемате ли живота по-сериозно? Ще гледаме ли на нещата с по-остро око или, което е още по-важно, ще ни позволят ли нашите контролери да гледаме на нещата с по-остро око?
Нийл деГрас Тайсън има да каже следното за най-добрия начин да живеем в свят, в който Теорията на симулацията е реална: "Ако случаят е такъв, за мен е лесно да си представя, че всичко в живота ни е просто творение на някоя друга същност за нейното забавление".
"В деня, в който научим, че това е истина, аз ще бъда може би единственият, който ще каже: "Не съм изненадан".
Мъск иска правила за изкуствения интелект: После може да е твърде късно
