Италиански учени са анализирали портретите на Микеланджело Буонароти и са стигнали до извода, че той е страдал от дегенеративна артроза на китките.
Тя обаче не му е пречила да твори благодарение на това, че неговата склонност постоянно да работи е забавила разрушението на костите, става ясно от статия, публикувана в сп. Journal of the Royal Society of Medicine.
Микеланджело с право се смята за един от най-великите художници и скулптори на Ренесанса и на човечеството като цяло – за 89 години от своя живот той е създал множество велики шедьоври, определили развитието на европейската култура за десетилетия и векове напред.
Една от главните тайни на Микеланджело оставаше това, как великият художник е работил на преклонни години, ако той, по спомените на неговия племенник Леонардо Симони, е страдал от сериозни проблеми с подвижността на ставите, което повечето биографи на Буонароти смятат за следствие от развитието на подагра, казва Давид Лазари от университета на Флоренция (Италия).
Лазари и колегите му се усъмнили в това и обстоятелствено изучили как са изглеждали ръцете на майстора в последните му години, а също така повторно анализирали всички известни източници за неговия живот, включително портрети на художника, автобиографии на други съвременници и спомени на роднини и приятели.
Благодарение на портрети, изпълнени в различни периоди от живота на Микеланджело – на 60, 65 и 70 години, учените успели да разкрият от какво всъщност е страдал художникът, като съпоставили как е изглеждала на тях лявата ръка на майстора. По думите на изследователите Буонароти действително е изпитвал сериозни болки в ставите, но причината за тяхната поява не е била подагра – натрупване на кристали пикочна киселина, – а дегенеративна артроза.
В полза на това говорят деформациите в ставите на палеца, метакарпалната кост и други елементи на китката, както и липсата на видими следи от възпаление, което обикновено се асоциира с развитието на подагра. Разрушението на тези стави в резултат на дегенеративни процеси е лишило Микеланджело от възможността да пише, тъй като палецът му фактически е престанал да се сгъва.
Отчитайки, че великият художник е живял още поне 15 години след рисуването на тези портрети, възниква въпросът, как е успявал да се бори с болестта? Лазари и колегите му смятат, че стремежът на Микеланджело постоянно да работи едновременно му е пречел и помагал.
Художникът е забавил разрушението на ставите и се е приспособил към постоянното ограничение в тяхната подвижност, заключават изследователите, пише РИА Новости.
