Представете си възможността за съществуване на форми на живот на други планети, различни от тези на Земята. Хуан Перес-Меркадер от Харвардския университет (САЩ) казва, че това е възможно, ако такива форми на живот са произлезли от различен тип химия.
"Те все още са тук": Харвардски професор заяви, че извънземни са посещавали Земята
Повече от 10 години той изучава как се създават изкуствени живи системи, без да се разчита на биохимията, която е направила живота на Земята възможен. Последното изследване на лабораторията на Перес-Меркадер, публикувано в списанието Cell Reports Physical Science, показва, че такава система също участва в това, което Чарлз Дарвин е наричал „борба за съществуване“.
Учените създали два модела (т.е. два изкуствени „вида“) и наблюдавали конкуренцията между тях, която последвала почти веднага след началото на съвместното им съществуване. Това са така наречени протоклетки, построени без земна биохимия, но все пак базирани на въглерод (въглеродът, поради неговите химични свойства, се счита за най-подходящ за формирането на живи организми). Протоклетките се състоят от самосъбиращи се полимерни структури, които възникват от еднородна смес от по-малки неживи молекули.
Перес-Мекадер и колегите му създали два нови вида протоклетки за това конкретно изследване, единият с преимущество във фоточувствителността, другият без. Ако храната се въвеждала в осветена среда, първите оцелявали, докато вторите – не.
А вие смятате ли, че те са прости едноклетъчни?
„Това е борбата за съществуване, когато в средата оцелява най-приспособеният. И за това, както се оказало, изобщо не е необходимо да има земна биохимия и дори по някакъв начин да бъде подобен на земните организми. Тоест различни вещества, попаднали някъде на повърхността на планетата при подходящи условия, могат да реагират химически, да се самоорганизират и възможно да се превърнат от много прости химически елементи в по-сложни структури, след което да влязат в Дарвиновата борба за съществуване. Ние трябва да разбираме, че извънземните живи форми може изобщо да не приличат на живота, какъвто го познаваме“, казва Перес-Меркадер.
