Египтяните имали интересна кухня. По-голямата част от менюто им се състояло от хляб и бира. А последната, както знаете, също е хляб, само че течен. Впрочем египетската версия на тази напитка може да се нарече течност с много уговорки.
Тя се правела от натрошен пшеничен или ечемичен недопечен хляб и сок от фурми и сместа се оставяла да ферментира в запечатани с гипс кани. Получената „бира“ не само се изсмуквала през сламка, но и се изяждала, като се изгребвала кашата от дъното. Пиели я всеки ден – вкъщи, докато работели на полето, и просто за храна.
Строителите на пирамидите за фараоните официално получавали част от заплащането си в бира. А в някои исторически периоди тя изобщо била смятана за валута. На децата, между другото, също не било забранено да опитат.
Стела, изобразяваща сирийски наемник, който пие бира. Египетско Ново царство, 18-а династия, Аменхотеп IV. / Neues Museum, Berlin
Таралежи за закуска
Египтяните яли по-малко месо, отколкото хляб, тъй като не било лесна задача да се отглежда добитък без големи пасища. Изследвания на останките на поданиците на фараона Ехнатон, проведени от антрополози от университета в Арканзас, показват, че повечето от жителите на Древен Египет са страдали от недостиг на протеини.
Само заможните можели да си позволят говеждо месо, а прасетата не можели да се ядат - те били свещени животни, принадлежащи на бог Сет.
Но крокодилът, въпреки че също бил свещен, било възможно да се яде. Също и хипопотами, както и щрауси. Всичко това било много вкусно и питателно.
Но за главен деликатес сред египтяните се смятали таралежите. Те били овалвани в глина и запичани. След това махали горния слой заедно с бодлите и ги консумирали с фурми и бира.
Чистене на зъби със сол и пипер
Жителите на Древен Египет винаги са имали проблеми със зъбите. В храната им имало много абразиви: пясък от воденичните камъни се смесвал с брашно при смилането, каменни частици от съдовете падали в тестото. Затова хлябът обикновено скърцал по зъбите. Естествено, дъвченето на пясък не се отразявало добре на оралното здраве.
Положението било още по-лошо за богатите египтяни, защото те употребявали много сладка храна. Всичко възможно било смесвано с мед, изяждано с фурми и заливано със сок от нар. Следователно гнилите зъби били нещо нормално.
Разбира се, египтяните не искали да се примирят с това, затова ги почиствали, както могат. Те дори изобретили паста за зъби, или по-скоро прах. Състоял се от смляна каменна сол, пипер, изсушен цвят от ирис и мента. Всичко това се напоявало със слюнка и се втривало в зъбите с пръсти или сдъвкан клон.
Австрийският зъболекар д-р Хайнц Нойман веднъж приготвил прах по египетска рецепта от академичен интерес. След като я изпробвал, той заявил, че венците му били много болезнени и кървели, но дъхът му станал по-свеж и по-чист.
Ако комбинацията от сол и пипер не ви харесва, не се притеснявайте. Има друг вариант, достигнал до нас – смес от стрити на прах копита от бик, пепел, изгорени яйчени черупки и пемза. А за освежаване на дъха - бонбон от тамян, смирна и канела, сварени в мед.
Слабително три пъти месечно
Като цяло в Древен Египет медицината била много странна. В папирус, открит от египтолога Едуин Смит, са запазени много своеобразни рецепти за различни заболявания. Според лекарите от онова време основната причина за повечето здравословни проблеми била свързана с червата. Египтяните постоянно страдали от две заболявания на този най-важен орган в човешкото тяло – запек и диария.
Папирусът на Едуин Смит е най-старият оцелял медицински документ в света. Написан с йератичен шрифт в Древен Египет около 1600 г. пр.н.е., текстът описва анатомични наблюдения, прегледи, диагнози, лечение и прогноза на 48 вида медицински проблеми с изтънчени подробности. Сред описаните лечения са зашиване на рани, предотвратяване и лечение на инфекция с мед и мухлясал хляб, спиране на кървенето със сурово месо и обездвижване при наранявания на главата и гръбначния мозък. Преведен през 1930 г., документът разкрива изтънчеността и практичността на древноегипетската медицина. Public Domain
И двете заболявания трябвало да се лекуват със слабителни. Средството се приготвяло от рициново масло. Лекарите препоръчвали на пациентите да го приемат три пъти месечно. Защо толкова често? Профилактика. За прочистване на организма.
Ако със запека всичко е ясно, тогава защо слабително е било използвано за разстройство? Очевидно египтяните са се придържали към хомеопатичния принцип: подобното се лекува с подобно.
Освен рициново масло били използвани и клизми. Според Плиний Стари египтяните ги измислили, след като наблюдавали как го върши свещената птица ибис. Не е ясно дали ибисите наистина са правили нещо подобно, но според египетската митология клизмите били любимото средство на бог Тот.
Това било не само медицинска, но и чисто хигиенна процедура. Използването на клизми е описано в медицинския Ебенс папирус. Клизмата се правела с мехур на вол, към който била свързана дървена тръба, или от кратуна. Естествено, злоупотребата с лаксативи, увлечението с клизми и ежедневното пиене на бира довели до множество проблеми с червата, но египтяните вярвали, че това е нормално.
Побой на свидетели при разпити
Древен Египет имал доста развита правоприлагаща система. Това може да се съди от оцелелите протоколи от съдебни заседания от онези времена. Но следователите тогава не се занимавали особено със спазването на всякакви човешки права.
В папируси се споменава, че разпитите на заподозрени се провеждали по следния начин: субектът бил вързан за прът и удрян с пръчки по ръцете и краката, докато не разкаже всичко, което трябва да знаят честните изпълнители на волята на фараона. Присъстващият по същото време писар правел бележка в протокола: „беше бит с двойна тояга“ или „беше бит с пръчки“.
Но най-странното е, че законите позволявали по този начин да бъде наказан не само престъпникът, но и свидетелите – за всеки случай. Има записи за синове, роби и съпруги на заподозрени, които били бити, за да е сигурно, че не лъжат.
Странни закони
Египтяните не обичали да бавят разследването и разпитвали свидетелите в съда, а не преди него. Давала се клетва, която можела да варира в зависимост от времето или желанието на съдията.
Например една свидетелка се заклела така: „Ако има доказателства срещу мен, ще бъда наказана със сто удара.“ Друг мъж заявил: „Ако лъжа, всичките ми слуги и имущество ще ми бъдат отнети.“ Бедните работници, от които нямало какво да се конфискува, били принудени да кажат истината „под страх от нараняване“.
Наказание в Древен Египет. Стенопис от египетска гробница от XV век пр.н.е. Public Domain
Ако заподозреният заявял, че е невинен, дори след ударите с пръчка, той бил освобождаван. Един съдебен протокол описва мъж на име Аменхау, който бил разпитан в съда. Въпреки пръчките той продължил да настоява: „Не видях нищо! Всичко, което видях, вече сте чули от устните ми!” Аменхау бил освободен, но въпреки това до името му в папируса е оставена бележка „велик престъпник“.
Котешки тоалетни за хора
Покровителствала богинята Бастет, а тя не понасяла шеги. Можела да престане да защитава от зли духове и - най-важното - от мишки, които ще изядат реколтата. Затова котките били толкова обгрижвани, че дори получавали почит след смъртта си. А древните египтяни бръснели веждите си в знак на скръб.
Египтяните обаче явно не са мислили за тоалетни за домашните си любимци. Поне археолозите все още не са открили нищо подобно. Но самите древни египтяни са използвали хигиенни устройства, които сега бихме определили като котешки легени.
Кутиите с пясък и друго по-малко приятно съдържание се изпразвали ежедневно, а пълнителят им се сменял с чист. Богатите хора имали дървени или дори каменни седалки, монтирани над сандъка, бедните трябвало да се справят без тях. Египтяните нямали канализации с вода, които да отнасят отпадъците – първенството в това изобретение принадлежи на римляните.
Странни восъчни перуки и шапки
Много египтяни, включително жени, бръснели главите си. Причината била проста: за избягване на въшки. За жреците и жриците процедурата била задължителна, защото боговете изисквали не само морална, но и физическа чистота.
Но ходенето с плешива глава в жегата не било много приятно, затова египтяните носели голямо разнообразие от перуки. Който бил по-беден - от овча кожа и растителни влакна, а богатите си позволявали разкошни перуки от естествен косъм.
Изработването на перуки било доста доходоносна професия и те традиционно се правели от жени. Но модата за тях периодично изчезвала и хората отглеждали косата си и си правели сложни прически. Например навивали кичури на клечка, намазвали ги с тиня и ги оставяли да изсъхнат. После сваляли клечките, махали калта и получавали къдрици.
Оплешивяването и белите коси се смятали за трагедия, но Еберс папирусът дава сигурно средство срещу косопад: трябвало да се разтрие изгнил магарешки черен дроб върху главата. Срещу побеляването перфектно помагала боя от кръвта на черно теле с масло. Тя миришела, но парфюмът от лотос спасявал положението.
Картина от XIII век пр.н.е., показваща жени в церемониални облекла, като едната е с парфюмен конус. Снимка: Rama / CC BY-SA 3.0 fr
Но най-странното изобретение на египтяните били ароматните конуси. Те представлявали смес от масло, смола, мазнина или восък с уханна смирна, които били размеквани на топлина и излъчвали силен аромат. Очевидно египтяните ги слагали, за да демонстрират своя статус: носели ги приближени на фараона и жреци.
Бой с хипопотами
Тези животни били сериозен проблем за жителите на Древен Египет: те опустошавали посевите по бреговете на Нил, преобръщали рибарските лодки и убивали хората, които се опитвали да ги прогонят.
Разяреният хипопотам е чудовище, в сравнение с което крокодилите са просто дреболия. И такъв звяр можел да връхлети във всеки момент, защото той плувал, където си иска, и не можело да се построи никаква ограда срещу него. Не е изненадващо, че египтяните смятали хипопотамите за символ на хаоса и едно от най-лошите въплъщения на злия бог Сет.
Следователно ловът се смятал за особено полезен и това често се правело от богатите египтяни. Особено фараоните, защото богоподобният цар, собственоръчно унищожил символа на злото, заслужавал обожанието на своя народ.
Египтяните не са имали оръжие, което би могло да убие хипопотам от разстояние: кожата му е дебела, лъкът е малко вероятно да я пробие, а не всяка стрела можела да го уцели в окото. Затова използвали копия.
Хипопотамът трябвало да бъде ядосан, като крещели в лицето му всякакви древноегипетски проклятия и пожелания за неприятности в отвъдното. И когато той отворел паст и изревавал в отговор - хвърляли оръжието точно там.
Както разбирате, задачата не е била от лесните и ловът невинаги завършвал благополучно. Например фараонът Менес е умрял от рани, нанесени от този звяр.
Но ако все пак успеели да повалят този великан, празникът бил голям: тези същества имат много месо и мазнини. Фараоните, които не искали да ловуват хипопотами, ходели за щрауси. Но това далеч не било толкова на почит.
