Някои хора са необичайно устойчиви на SARS-CoV-2 и не се заразяват дори в огнището на инфекцията. Учените предполагат, че това се дължи на силен клетъчен имунитет или на вродена резистентност към вируса.
Когато патогенът навлезе в тялото, той се посреща от Т-лимфоцитите, чиято задача е да разпозная и унищожат заразените клетки, както и да предадат информацията за чужди антигени на В-клетките, произвеждащи антитела. Понякога този първичен клетъчен имунен отговор е толкова силен, че не достига до антителата – самите Т-лимфоцити бързо унищожават вируса, припомня РИА Новости.
Човек не развива клинични симптоми, не се образуват антитела, PCR тестовете са отрицателни, но организмът бива защитен от повторно заразяване. Факт е, че сред Т-лимфоцитите има специализирани Т-клетки, които запомнят патогена. Доколко устойчив и дълготраен е такъв имунитет, не е напълно изяснено.
При първата вълна на пандемията от COVID-19 учените наблюдаваха в продължение на четири месеца медицински работници на първа линия в болница „Свети Вартоломей“ в Лондон, като им правеха кръвни изследвания и PCR тестове. Много от тях се разболяха, но при 58 души, въпреки високия риск от инфекция, нямаше симптоми, нито антитела в кръвта, нито вирусна РНК. И въпреки това при тях Т-клетъчният отговор се оказа много силен.
При 20 от тях се установи повишено ниво на Т клетки, 19 имаха протеина на имунната система IFI27, а при всичките 58 се оказа, че Т клетките разпознават и изключват клъстера от протеини на вируса SARS-CoV-2, необходим на коронавируса в най-ранните етапи на репродукция.
Според учените това предполага, че вирусът е навлязъл в тялото, но не е могъл да се захване там. Тъй като става въпрос за първата вълна на пандемията и у наблюдаваните лица не е могло да има защитна памет специално към SARS-CoV-2, се предполага, че мощният клетъчен имунитет е бил осигурен от Т-клетките, образувани по-рано, когато са се срещнали с други, по-леки коронавируси, причиняващи обикновена настинка.
Ваксини за клетъчен имунитет
Ако това е така, тогава в бъдеще е възможно да се създаде универсална панкоронавирусна ваксина, насочена към репликационно-транскрипционните комплекси (RTC), а не към протеина SARS-CoV-2, както повечето от сегашните препарати. Спайк протеините в коронавирусите са много различни и мутират силно докато репликационно-транскрипционните комплекси са сходни и не се променят. Следователно такава ваксина ще предпазва не само от SARS-CoV-2 и неговите разновидности, но и от други коронавируси, включително тези, които все още не са известни.
Затова и някои изследователи вече търсят начини за стимулиране на клетъчния имунитет. Макар и Т-клетките да не предотвратяват инфекцията, те започват да работят веднага щом вирусът навлезе в тялото и често са по-ефективни от антителата, които откриват само антигенните протеини извън клетките, но не забелязват заразените клетки, в които вирусът се възпроизвежда .
Т-клетките са по-устойчиви и на нови щамове. Проучването показа, че заразените с COVID-19, като правило, генерират Т-клетки, които разпознават 15-20 фрагмента от коронавирусни протеини, някои от които не се променят. Затова учените се надяват, че мутациите няма да повлияят на клетъчния имунен отговор. Т-клетките убийци убиват заразените с вирус клетки, преди да се разпространят от носоглътката до долните дихателни пътища и по-нататък в тялото.
Има ли генетичен имунитет?
Глобален проект за намиране на хора с генетична резистентност към коронавируса бе започнат от Международния консорциум от генетици COVID Human Genetic Effort. Това се съобщава в статия, публикувана в списание Nature Immunology. Целта е да се създаде метод за генетична корекция, който предпазва без никакви ваксини или антитела.
Членовете на консорциума предполагат, че хората, които не се заразяват с COVID-19, имат специален набор от гени. Както в случая със СПИН, един процент от човечеството има генетичната мутация CCR5, която не позволява на ХИВ да се свързва с белите кръвни клетки.
Експертите са идентифицирали няколко участъка в човешкия геном, които потенциално могат да контролират резистентността към COVID-19. По-специално, те са открили рядък вариант на ген, който намалява експресията на ангиотензин-конвертиращия ензим 2 (ACE2), рецептор на клетъчната мембрана, с който SARS-CoV-2 се свързва, за да влезе в клетките.
Друга хипотеза е, че в генома на хората, които са устойчиви на SARS-CoV-2, има мутации, които или не позволяват на вируса да се репликира, или унищожават вирусната РНК, когато вече е вътре в клетката.
За да проверят това, учените търся хора, които са били в контакт с болни от COVID-19 дълго време без самите те да се заразят. На първо място са им необходими поне 1000 двойки, при които единият от партньорите е бил болен, докато другият не се е заразил, въпреки че живеят заедно.
И още едно важно условие: в изследването не могат да участват ваксинирани срещу коронавируса!
До момента са намерени около 500 такива двойки. След цялостно проучване на техните геноми и сравнение с тези на заразените, потенциалните „гени на резистентност“ ще бъдат тествани в клетъчни и животински модели.
В исторически план лечението на инфекциозните заболявания винаги се е фокусирало предимно върху патогена. Но може би в близко бъдеще ситуацията ще се промени и хората ще могат да придобиват имунитет чрез генно инженерство.
