Културите на предколумбовата Южна Америка за първи път са определяни от испанците като „кървави“, но след това някои историци оспорват тази теза, позовавайки се на малкия (в сравнение с ацтеките) брой следи от жертвоприношения в тези краища. Нови находки показват, че поне културата Чиму не може да бъде заподозряна в "излишна" милост.
Културата Чиму е съществувала в Северно Перу по време на така наречения Късен междинен етап от предколумбовата хронология на Андския регион – от 1000 до 1476 г. сл.Хр. Тази култура се формира на земите, заети от цивилизацията на Мочике (Моче), и постепенно заменя своите предшественици, а държавата на Чиму се нарича Чимор.
Разкопките през 2018 г. / Gabriel Prieto et al.
През 2018 г. археолози откриха в перуанската провинция Трухильо, в района на Пампа ла Крус, гроб с останки на 140 деца и 200 лами. В изследването, описващо това откритие, се казва, че както децата, така и животните са били убити в ритуал на жертвоприношение: сърцата им са били извадени и след това положени по определен начин.
Гробът е открит близо до мястото, където някога се е намирала столицата на Чимор – Чан Чан. Радиовъглеродният анализ показал, че жертвоприношението е извършено преди около 550 години. Сравнявайки датировките с палеоклиматични данни, учените предполагат, че децата и ламите са били убити, за да спрат наводненията, причинени от Ел Ниньо, които тогава са причинили сериозни разрушения.
Сега перуански археолози съобщават, че са открили още две могили с детски погребения в същия регион. В едната могила са открити 25 гроба, а в другата – още 51 гроба. Почти всички деца са погребани легнали настрани, с краката на изток, главите на запад - така че да са обърнати с гръб към морето.
Жертвоприношенията на деца не са били еднократен акт. ANDINA/Huanchaco Archaeological Program (Pahuan)
Освен това в първата могила е изкопан гроб с останките на пет възрастни жени, седнали в кръг, глава до глава. Общо в този район досега са открити останките на 302 деца на възраст от 5 до 14 години, загинали в жертвоприношения, и почти 400 лами.
Датирането с въглерод-14 установило, че изследователите са открили следи от поне шест големи жертвоприношения, доста широко разделени във времето – от 1050 до 1500 г. от н.е. Тоест не може да се каже, че това е било еднократно действие, свързано с катастрофално събитие (наводнение).
Археологът Габриел Прието от Университета на Флорида (САЩ) смята, че най-ранното жертвоприношение в Пампа ла Крус може да е имало политическа цел. Според учения това се е случило точно по времето, когато Чиму са били завладени от народи като Ламбейеке (Сиканската култура), които са живели в долините на север. Прието смята, че жертвите може да са били жители на Ламбайеке, които са били доведени в столицата на Чиму, за да отпразнуват тези победи.
Друга възможна интерпретация е, че жертвоприношението е извършено в чест на Тайканамо – легендарния основател на държавата на Чиму, за когото се казва, че е дошъл от морето и е тръгнал на юг, за да установи столицата на Чиму – Чан Чан, около 1000 г. сл.Хр. Пампа ла Крус се издига над самото място, където се смята, че той се е появил от морето.
В този гроб са погребани пет жени. ANDINA/Huanchaco Archaeological Program (Pahuan)
През този период хората от Чиму очевидно са били доста страстни и агресивни. Те напълно изтребили носителите на културите Моче и Ламбайеке, но дори и след това непрекъснато воювали: възможно е да не са ги интересували земите на техните съседи, а онези ресурси, които можели да вземат със себе си – и разбира се, хора за жертвоприношения.
Управлението на Чиму, подобно на повечето предколумбови култури от онова време, е било теокрация. Владетелят се смятал за пряк потомък на митологичния основател и божество. Много държавни длъжности били наследствени. Съществували и администратори на завладените територии: тяхната власт на място била практически неограничена. В замяна от тях се изисквало само да доставят навреме на Чан Чан необходимите количества продоволствие или занаятчийски стоки.
Учените предполагат, че в някакъв момент повечето Чиму са били занаятчии. Те изработвали керамични изделия, обработвали метали и произвеждали тъкани. На занаятчиите било забранено да променят вида дейност – което от своя страна направило неизбежни нови агресорски войни, в противен случай било доста трудно да се получат продукти.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Древните градове на маите са били опасно замърсени с живак
През XV век Чиму се сблъскват с инките, които ги завладяват. Изкусните златни изделия на занаятчиите от Чан Чан станали украса на Храма на Слънцето в Куско, а последният владетел на Чиму се оженил за принцеса на инките.
