Атбай, хиперсухата пустиня на Източен Судан, изглежда малко вероятно място за намиране на доказателства за древни скотовъдци. Но тук са открити пещерни рисунки, датиращи отпреди повече от 4000 години, изобразяващи добитък. Тук са открити 16 нови произведения на скалното изкуство, съобщава Conversation.
Почти всички тези паметници имат нещо общо: изображението на рогат добитък. Говедата се нуждаят от много вода и акри пасища и днес те бързо ще умрат в такава пълна с пясък среда. В съвременен Судан добитъкът се отглежда само на около 600 километра на юг. Тези древни пещерни рисунки са едно от най-важните доказателства за отминалата епоха на „зелената Сахара“.
Смята се, че преди 15 000 – 5000 години този регион е бил много по-влажен. Климатолозите, археолозите и геолозите наричат това време „африкански влажен период“. Тогава на континента е имало много повече летни мусонни валежи. След това в Северна Африка започнало земеделието и бил опитомен добитък. В продължение на приблизително 8000 – 7000 години местните номади са заимствали добитък от своите съседи на север, в Египет и Близкия изток.
Когато праисторическите художници са изобразявали добитък в своите скални рисунки на територията на днешен Судан, пустинята е представлявала тревиста савана. Тя била изпъстрена с реки, блата и езера, както и с типични африкански диви животни като слонове, носорози и гепарди.
Животновъдството е било повече от просто източник на месо и мляко. Кравите са били на почит, рогата им са били деформирани, украсявани са с кожа, а на шията им били окачвани висулки. Говедата дори били погребвани до хората в огромни гробища, демонстрирайки тясната връзка между човека и животното.
В края на влажния период ситуацията започнала бързо да се влошава. Езерата и реките пресъхнали, а пясъците погълнали мъртвите пасища. Учените спорят колко бързо е настъпила сушата, но, изглежда, тя е варирала значително в различните субрегиони. За онези, които напуснали Сахара и се отправили към по-влажни места, Нил бил най-доброто убежище.
Някои пустини, като пустинята Атбай, където са открити скални рисунки, са практически обезлюдели. Тези, които останали, преминали от отглеждането на крави към по-издръжливите овце и кози (камили в Северна Африка няма да има още 2000 – 3000 години).
За онези общности, които мигрирали и се заселили по Нил, добитъкът продължил да бъде свещен. Днес в Южен Судан и голяма част от Африканския рог неговото културно значение остава. Тук, както и в древна Сахара, добитъкът се украсява и жигосва, а черепи на едър рогат добитък отбелязват гробовете.
