През 40-те и 50-те години на миналия век предимно американски експерти създадоха оръжия за масово унищожение с непозната дотогава взривна сила. Сега изглежда че и Пхенян притежава тази технология, пише сп. "Фокус", цитирано от БГНЕС.
Германското издание накратко припомня историята на създаването на най-мощните оръжия в света.
За "баща" на атомната бомба е сочен Алберт Айнщайн, макар че тази слава всъщност не се пада само на него. Другото известно име и с по-големи заслуги е това на Робърт Опенхаймер - ръководителят на проекта "Манхатън". В Ню Мексико, на 16 юли 1945 година, е тествана първата ядрена бомба - "Тринити". За първи път ядрено оръжие е използвано при реални условия на 6 и 9 август, 1945 година, когато американски атомни бомби са хвърлени срещу японските градове Хирошима и Нагасаки.
Атомните бомби се създават или от радиоактивен плутоний, или от уран. Тяхната разрушителна сила се предизвиква от енергията, която се освобождава при деленето на атомните ядра. За да се постигне това, ядреният заряд трябва да бъде подложен на такова налягане чрез конвенционален взирв, че да започне верижна реакция. Разрушаване се постига чрез висока температура, ударна вълна и радиоактивно излъчване. За много кратко време могат да бъдат убити стотици хиляди души и големи области да бъдат превърнати в пустини. Радиоактивното излъчване причинява многобройни здравословни проблеми.
Първата водородна бомба е създадена под ръководството на Едуард Телър в САЩ и през 1952 година е взривена в атол в Тихия океан. Нейната взривна сила е 800 пъти по-голяма от тази на конвенционалната атомна бомба. Водородната бомба освобождава енергия от сливането на атомните ядра. В този синтез водородните изотопи обединяват деутерий и тритий, за да образуват хелий. За взривяването на сместа са необходими повече от 100 милиона градуса. Поради тази причина водородните бомби съдържат по една атомна, която служи като "спусък".
Заради неконтролируемото освобождаване на радиоактивно излъчване според много специалисти водородната бомба едва ли е приложима в реални условия.