Роберт Кох, който умира преди 110 години се смята за пионер в инфекциозната медицина. Но в африканските колонии той е действал безсъвестно и нареченият в негово име институт трябва да се преименува. Това смята професорът по световна история в Хамбургският университет Юрген Цимемер.
От 1884 година германската империя има колонии, най-големите от които са в Африка. Предпоставка за това са най-вече медицинските успехи в борбата с маларията. Дълго време рисковете за здравето са правели невъзможно дългото пребиваване на европейците на африканския континент, те не са могли да проникнат във вътрешните му региони. Но в последните години на XIX в. започва същинска "Гонка за Африка". Медицината е една от най-важните науки за колонизирането, а Роберт Кох - най-известният неин представител в Германия.
В този период Роберт Кох преживява зенита на своята кариера. През 1882 година той обявява откритието на възбудителя на туберкулоза, което му донася световна слава и Нобелова награда по медицина през 1905 година. През 1891 година в Берлин е създаден негов собствен изследователски център - Пруски кралски институт по инфекциозни болести, в който се обучавали медици от цял свят. Роберт Кох оглавява института, но от 1896 година повечето време прекарва в пътувания. Британските и германските колониални управления са искали съветите му и са финансирали изследванията му, пише Der Spiegel.
В Африка го привлича свободата: "Вкъщи всичко е толкова основателно проработено, а конкуренцията е толкова голяма, че там наистина няма смисъл да се занимаваш с изследвания. Тук златото на науката все още лежи на улицата. Колко ново видях и научих, когато за първи път пристигнах в Африка", пише Кох през 1903 година. Свободата от контрола, вероятно става това, което прави последното му пътуване в Източна Африка през 1906-1907 години "най-тъмната глава в биографията му", както завоалирано пише институтът "Роберт Кох" на своя сайт.
Там, по поръчение на германското колониално управление, той е трябвало да изучава сънната болест - смъртоносно заболяване, чиито жертви стават десетки хиляди души. В този проект на първо място става въпрос за запазването на африканската работна сила, като главен колониален ресурс. Независимо от съперничеството на колониалните държави в сферата на медицината, на място те често са си сътрудничели. Колонизацията е европейски проект. Така Кох и екипът му откриват огнището на заболяването, което им е било необходимо за изследването, на островите Сесе край езерото Виктория. Този път Кох не е искал само да намери възбудителя на болестта. Той е търсил медикаментозно лечение на смъртоносното заболяване. За целта той е правил изпитания, със съдържащото арсен средство атоксил, което е било много токсично във високи дози. При езерото Виктория Кох е експериментирал с много по-високи дози, отколкото в други изследвания, например в Берлин. Той очевидно си е затварял очите за тежките странични ефекти, а те са били не само крайно болезнени, но и са водели до ослепяване, а понякога и до смърт, пише германското издание. Кох се е оправдавал, считайки загубата на зрение за временна, но това, че атоксилът може да доведе до ослепяване, е могло да бъде прочетено в специализираната литература по това време и Кох е трябвало да го знае, отбелязва още историкът Цимерер.
Независимо от страничните действия и това, че не е могъл да докаже продължителността на лечебния ефект на лекарството, Кох все пак е планирал мащабна кампания за прилагането на атоксила в германските колонии в Източна Африка. Тук вече става въпрос не за лечение, а за спиране на болестта: хората, приемали атоксил, не заразявали другите.
С подобна насоченост е било и предложението на Кох за създаването на концентрационни лагери за изолация на болните. За да бъдат огнищата под контрол, Кох е предлагал в лагерите да се изолират цели села, включително и против волята на хората. Кох е смятал, че тъй като без лечение болестта е смъртоносна, след определено време живи ще останат само здравите и те ще могат да се върнат обратно. Така би могло да се спре развитието на болестта и да се запази африканската работна сила за колониалните управители. За съжаление институтът "Робърт Кох" и до днес не пояснява на своя сайт какво точно смята за "тъмна глава" в живота на Кох.
"Настъпи време да се заемем с колониалното наследство, което се крие зад личността на Роберт Кох. Уместно ли е името му през XXI век? Може ли наистина да бъде за пример, заслужил ли е да бъде този, чието име носи такъв важен институт?" Тези въпроси задава историкът Цимерер.
