Учените от Института за еволюционна антропология Макс Планк (Германия) са решили загадката за произхода на прочутите Таримски мумии, открити в Синдзян-уйгурския автономен регион в Китай в началото на ХХ век.
Пълногеномният анализ на ДНК на човешките останки е разкрил, че древните хора са принадлежали на обособена популация, а не на мигранти, пристигнали от Южен Сибир, Северен Афганистан или планините от Централна Азия, както се смяташе по-рано. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Nature.
Таримските мумии, датирани от ранната бронзова ера, са обект на множество спорове сред научната общественост от момента на тяхното откриване. Външният вид на добре съхранените тела се отличава от всичко, с което учените са се сблъсквали по-рано.
Антропологичните характеристики сочели на европеиден и монголоиден произход, косите, често сплетени в плитки, са имали червеникав или рус оттенък. Освен това необичайни били и филцовите и вълнените дрехи, в които били облечени мумиите. Намерените артефакти показват отглеждането на говеда, овце и кози, отглеждането на пшеница, ечемик и просо и дори производството на сирене.
Изследователите са анализирали ДНК на 13 мумии, датирани от 2100-1700 г. пр.н.е., от Таримския басейн в Южен Синдзян и пет мумии от 3000-2800 г. пр.н.е. в северната част на Джунгарския басейн. Смята се, че тези мумии представляват най-ранните човешки останки, открити в Синдзян до днес. Оказва се, че джунгайските мумии са били степни овчари от планините Алтай-Саян на територията на днешния Южен Сибир, а таримските са местни. Освен това млечните протеини, открити в напели по зъбите на седемте Таримски мумии, сочат, че тази популация вероятно е разчитала на млечното животновъдство.
В съвкупност тези резултати противоречат на предишните хипотези за миграция и предполагат, че генетично таримската популация е била изолирана, макар да е поддържала тесни връзки с други пастири и фермери в региона. Те са правили сирене, използвайки млечна ферментация, което вероятно са научили от потомците на Афанасиевците. Също така са били погребвани с клони от ефедра, което се практикува от културите на Централна Азия.
Уникалните особености на таримската култура са се развили в суровите условия на пустинята Такламакан и нейните речни оазиси, заключават учените.
