Почти половин век учените не могат да разкрият тайната на вълшебните кръгове в Намибия, известни още като приказни кръгове или кръгове на феите. Всичко се свеждало до две основни теории: или термитите са виновни, или растенията по някакъв начин се самоорганизират, пише ScienceBlog.
Сега изследователи от университета в Гьотинген, възползвайки се от два изключително добри валежни сезона в пустинята Намиб, показват, че тревата във вълшебните кръгове е загинала веднага след валежите, но активността на термитите не е причина за оголените петна.
Вместо това непрекъснатите измервания на влажността на почвата показали, че тревата около кръговете изчерпват водата във вътрешността на кръговете и по този начин вероятно причиняват смъртта на тревата в тях. Резултатите са публикувани в списанието Perspectives in Plant Ecology, Evolution and Systematics.
На около 80 – 140 километра от брега в Намибия има милиони вълшебни кръгове – кръгли празнини в пасищата, всяка широка няколко метра, които заедно образуват характерен модел в пейзажа и се виждат на километри. Изследователите наблюдават спорадичните валежи в няколко района на тази пустиня и изучават тревите, техните корени и издънки и потенциалните щети на корените, причинени от термити.
Термитници в Намибия (Olga Ernst / CC BY-SA 4.0)
Термитите – малки насекоми, които живеят в големи колонии по целия свят, често са обвинявани за смъртта на тревите. Изследователите са разгледали много внимателно обстоятелствата на гибелта на тревата в кръговете на феите веднага след дъжда, след който имало нов растеж на трева. Освен това учените поставили сензори за влага на почвата във и около кръговете, за да фиксират съдържанието на влага в почвата на 30-минутни интервали от сухия сезон на 2020 г. до дъждовния сезон на 2022 г.
Това позволило на изследователите да запишат точно как растежът на новопоявилите се треви около кръговете се отразява на водата в почвата във и около кръговете. Те изследвали разликите във водната инфилтрация между вътрешните и външните кръгове в десет региона на Намиб.
Данните показали, че около десетина дни след дъжда тревата в кръговете вече е започнала да умира, докато на по-голямата част от вътрешността на кръговете изобщо не расте трева. Двадесет дни след дъжда борещата се трева вътре в кръговете била напълно мъртва и жълта, докато тревата наоколо била жива и зелена.
Thorsten Becker / CC BY-SA 2.0 de
Когато изследователите изучили корените на тревата в кръговете и ги сравнили със зелената трева отвън, открили, че корените в кръговете са толкова дълги или дори по-дълги от корените отвън. Това показва, че тревите полагат усилия да пуснат корени в търсене на вода. Но изследователите не открили доказателства, че термитите се хранят с корени. Едва петдесет или шестдесет дни след дъжда щетите по корените на мъртвата трева станали по-видими.
Д-р Щефан Гьотцин от отдела за моделиране на екосистеми в Университета в Гьотинген обяснява, че „внезапната липса на трева в повечето области в кръговете не може да се обясни с термитна активност, тъй като няма биомаса, с която тези насекоми да се хранят. Но по-важното е, че можем да покажем, че термитите не са виновни, защото тревата умира веднага след дъжда без никакви признаци, че съществата се хранят с корените“.
Когато изследователите анализирали данните за колебанията в почвената влага, открили, че спадът в нивата на почвена влага във и извън кръговете е много бавен след първоначалните дъждове, когато тревите все още не са пуснали корени. Но когато околните треви били добре вкоренени, спадът на почвената влага след дъжда бил много бърз във всички области, независимо че почти нямало трева в кръговете, която да поглъща водата.
Stephan Getzin / CC BY 2.5
Гьотцин обяснява, че „в силната жега в Намиб тревите постоянно изпаряват и губят вода. Следователно те създават около своите корени почвено-влажен вакуум и водата се привлича към тях. Нашите резултати напълно се съгласуват с тези на изследователи, които са показали, че водата в почвата прониква бързо и хоризонтално в тези пясъци дори на разстояние повече от седем метра.“
Ученият добавя, че формирайки пейзажи от равномерно разположени кръгове на феите, тревите действат като екосистемни инженери и пряко се възползват от водните ресурси, осигурени от растителните празнини. Фактически ние познаваме свързани самоорганизиращи се модели на растителност от различни други сурови сухи земи по света и във всички тези случаи растенията нямат друг шанс да оцелеят, освен да растат в точно такива геометрични образувания.
Изследването има значение за разбирането на такива екосистеми, особено във връзка с изменението на климата, тъй като самоорганизацията на растенията защитава от отрицателните ефекти, причинени от повишеното засушаване.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Не в океана. Учени опровергаха основната теория за произхода на живота
