Невробиолози от Лондонския университетски колеж са поставили под съмнение съществуващите модели на мозъчната дейност, отговарящи за болката. Учените са открили, че активността на невроните, която преди била свързвана с болковите усещания, се наблюдава и при пациенти, които по рождение не са способни да чувстват болка.
Резултатите от изследването са публикувани в изданието JAMA Neurology.
Авторите си поставили за цел да проверят така наречената болкова матрица – картина на мозъчната активност, наблюдавана във всички експерименти по невровизуализация на неприятни усещания и която се смята за маркер на чувството на болка.
Матрицата е използвана активно в много други изследвания, посветени на социалната изолация или умственото напрежение. Както се смята, тя обхваща амигдалата, играеща ключова роля във формирането на емоции, челния дял и таламуса, който отговаря за разпределянето на сигналите от сетивните органи.
Невробиолозите използвали функционална магнитно-резонансна томография за измерване на активността на болковите центрове на мозъка на двама души, страдащи от рядък синдром, наречен вродена сензорна невропатия – те по рождение не са способни да усещат болка.
За сравнение учените сканирали мозъците на четирима здрави хора на същата възраст. Доброволците били подлагани на болково раздразнение във вид на убождане и успоредно учените определяли какви участъци от мозъка се възбуждат в отговор.
За учудване на изследователите всички участници в експеримента демонстрирали една и съща картина на активността на централната нервна система.
Според учените резултатите поставят под съмнение общоприетия модел на болковата матрица. По-скоро наблюдаваната мозъчна активност отговаря само за възприятието на сензорните стимули, към които е обърнато вниманието на човека.
Хората, които не усещат болка, запазват всичките си видове сетива, затова активната матрица е свързана с усещането от докосването на иглата, а не с фактическата болка.
Учените подчертават необходимостта да се спазва предпазливост при провеждане на асоциации между активността на мозъка и човешкия опит.
Прибързаното определяне кое се явява причина и кое – следствие, може да доведе до разпространената логическа грешка post hoc, когато едно събитие неправомерно се определя като причина за друго.
