Ваксините срещу COVID-19, над които работят учени от цял свят се разработват над пет различни платформи. Всяка от тях има своите предимства и недостатъци. Ето кои са те:
Още: Революционно: Учени откриха как мозъкът ни създава, съхранява и извлича спомени
Още: Създадоха 3D принтирани вегански калмари (ВИДЕО)
Видове препарати:
- субединични
- на основата на вирусоподобни частици
Още: Посочиха точния брой крачки, които трябва да правим на ден, ако работим седнали
Още: Невъзможен грамаж: Изчислиха колко месо да ядем седмично, за да не вредим на здравето си
- РНК и ДНК ваксини
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Разкриха причината за изчезването на гигантските кенгура
Още: Археологическо проучване доказа гладиаторските битки с лъвове в Римската империя (СНИМКА)
- векторни (реплициращи се и нереплициращи се)
- живи и инактивирани
По-голямата част от субединичните ваксини притежават "технологична безопасност", тъй като на нито една фаза от производството ѝ не се използва жив вирус, а самият препарат съдържа само вирусни белтъци. Но за формирането на пълноценен имунитет тези ваксини трябва да се прилагат няколко пъти.
Още: Финикийците не били предци на картагенците
Още: Експерти разкриха на каква възраст се появяват първите бели косми и защо
Ваксините на основната на вирусоподобни частици се състоят само от вирусни белтъци, те са безопасни, но за тяхното производство за масова ваксинация има технически трудности и изисква големи финансови разходи.
Производството на ДНК и РНК ваксини е едно от най-лесните, но технологиите за осигуряването на генетичен материал вътре в клетките на организма все още не са достатъчно разработени, затова нито един препарат на основата на нуклеинови киселини не се прилага в клиничната практика.
Не малка част от разработките на прототипи на ваксини е основана на прилагането на вирусни вектори на реплициращи се (способни да се размножават) и нерециплиращи се (неспособни да се размножават). Технологията на производство на тези два вида ваксини е еднаква: в генома на вирусния вектор (друг вирус, който не предизвиква заболяване при човека - това може да бъде грипен вирус, морбили, аденовирус и др.) се вгражда ген, кодиращ целевия белтък на друг вирус. Препятствие за прилагането на такива ваксини може да бъде наличието на антитела към вирусния вектор. В този случай може да не се формира пълноценен имунен отговор.
Живите отслабени и инактивирани ваксини са класически технологични платформи и се прилагат най-дълго от всички. Инактивираният препарат съдържа нежизнеспособни вируси, затова за формирането на продължителен имунен отговор се изискват повторни прилагания. А живите отслабени ваксини изискват еднократно въвеждане, но съществува вероятност отслабеният вирус да се върне към изначалния тип и да предизвика заболяване при ваксинирането.
Припомняме, че през август Русия регистрира първата в света ваксина срещу COVID-19, която бе наречена "Спутник V". В същото време се провеждат изпитания на още четири ваксини - от център "Вектор", Център Чумаков, китайската Sinopharm и англо-шведската AstraZeneca.
Работещо лекарство срещу коронавируса в първоначална фаза - с български принос
