Ваксините срещу COVID-19, над които работят учени от цял свят се разработват над пет различни платформи. Всяка от тях има своите предимства и недостатъци. Ето кои са те:
Още: Зелената Сахара е била обитаема, но изолирана
Още: Паролите на над 1 милиард потребители в света ще се сменят с "ключове за достъп" до края на април
Видове препарати:
- субединични
- на основата на вирусоподобни частици
Още: Ново изследване: Децата на разведени родители са с цели 61 % по-висок шанс за инсулт
Още: Научно изследване определи най-красивото име в света
- РНК и ДНК ваксини
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Северна Америка "капе" в земната мантия, откриха геолози
Още: Посочен е гробът на Исус Христос: Археолози откриха неоспоримо доказателство
- векторни (реплициращи се и нереплициращи се)
- живи и инактивирани
По-голямата част от субединичните ваксини притежават "технологична безопасност", тъй като на нито една фаза от производството ѝ не се използва жив вирус, а самият препарат съдържа само вирусни белтъци. Но за формирането на пълноценен имунитет тези ваксини трябва да се прилагат няколко пъти.
Още: В древна Троя през 2500 г. пр.н.е. всички пиели вино, и то много
Още: Откриха нещо нечувано в Африка: Историята на този континент ще бъде пренаписана
Ваксините на основната на вирусоподобни частици се състоят само от вирусни белтъци, те са безопасни, но за тяхното производство за масова ваксинация има технически трудности и изисква големи финансови разходи.
Производството на ДНК и РНК ваксини е едно от най-лесните, но технологиите за осигуряването на генетичен материал вътре в клетките на организма все още не са достатъчно разработени, затова нито един препарат на основата на нуклеинови киселини не се прилага в клиничната практика.
Не малка част от разработките на прототипи на ваксини е основана на прилагането на вирусни вектори на реплициращи се (способни да се размножават) и нерециплиращи се (неспособни да се размножават). Технологията на производство на тези два вида ваксини е еднаква: в генома на вирусния вектор (друг вирус, който не предизвиква заболяване при човека - това може да бъде грипен вирус, морбили, аденовирус и др.) се вгражда ген, кодиращ целевия белтък на друг вирус. Препятствие за прилагането на такива ваксини може да бъде наличието на антитела към вирусния вектор. В този случай може да не се формира пълноценен имунен отговор.
Живите отслабени и инактивирани ваксини са класически технологични платформи и се прилагат най-дълго от всички. Инактивираният препарат съдържа нежизнеспособни вируси, затова за формирането на продължителен имунен отговор се изискват повторни прилагания. А живите отслабени ваксини изискват еднократно въвеждане, но съществува вероятност отслабеният вирус да се върне към изначалния тип и да предизвика заболяване при ваксинирането.
Припомняме, че през август Русия регистрира първата в света ваксина срещу COVID-19, която бе наречена "Спутник V". В същото време се провеждат изпитания на още четири ваксини - от център "Вектор", Център Чумаков, китайската Sinopharm и англо-шведската AstraZeneca.
Работещо лекарство срещу коронавируса в първоначална фаза - с български принос
