В гробище в Северна Полша млада жена била положена преди векове по заклеймяващ начин: с железен сърп, притиснат до гърлото, и катинар на крака. Нейното погребение говори за общност, потопена в страх, нетърпелива да предотврати това, което виждало като зло възкресение.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Известна сега като Зося, тя била едно от няколкото „вампирски“ погребения от онова време, всяко от които пропито от мощна смесица от местни предания и суеверия.
Откриха гроб с изпълнени ритуали против вампирясване в Перперикон
Зося никога не е трябвало да се върне от мъртвите. Полските селяни от XVII век, които наблюдавали нейното погребение, се уверили в това – или поне така си мислели.
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Nicolaus Copernicus University
Днес науката връща Зося към живот. Изследователи от университета „Николай Коперник“ в Полша, заедно с шведския археолог Оскар Нилсон, са използвали ДНК, 3D принтиране и глина за моделиране, за да възстановят лицето ѝ, като придадат известна степен на достойнство на жената, някога сочена като зла заплаха.
„Наистина е иронично – казва Нилсон пред Reuters. – Тези хора, които са я погребали… са направили всичко възможно, за да ѝ попречат да се върне от мъртвите… ние направихме всичко възможно, за да я върнем към живот.”
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Запознайте се със Зося
Изследователите смятат, че Зося е била само на 18 – 20 години, когато е починала. По времето, когато е погребана през XVII век, нейното село Пиен, подобно на много други в Европа, е обхванато от тревогата за чума, глад и война. Такива условия били благодатна почва за свръхестественото. Селяните търсели изкупителни жертви сред хора, които не били като останалите; често такива, които страдали от психични заболявания (непризнати като такива по онова време) и особени черти.
В случая на Зося скелетните аномалии в гръдната кост и черепа, разкрити чрез сканиране, предполагат, че тя може да е живяла във видим дискомфорт. Нилсън подозира, че симптоми като припадъци и тежки главоболия – заболявания, които не са добре разбрани по онова време – може да са добавили към подозренията, които са я заклеймили като „вампир“.
Самият гроб е като от филм на ужасите: железен сърп, поставен на шията ѝ, сякаш готов да я обезглави, ако посмее да се изправи, докато катинар стиска крака ѝ, заковавайки духа ѝ на място. Археолозите обясняват, че се смята, че подобни мерки „заключват“ душата на всеки, който може да бъде „опасен“. Жителите на Пиен очевидно са се надявали тези бариери да защитят живите.
„Смятало се е, че опасните хора имат две различни души, добра и лоша“, обяснява Нилсон. Според тази гледна точка силата на катинара държи „добрата душа“ под контрол, докато сърпът е готов да възпре „лошата душа“ – частта от Зося, която в местния фолклор може да се появи като злонамерен вампир .
Връщане на достойнството
През август 2022 г. изследователи от университета „Николай Коперник“ открили останките на Зося заедно с тези на малко дете, погребано с лицето надолу (може би друг „вампир“). За разлика от Зося, която била погребана с предмети, загатващи благороден произход, другите гробове носели само прости маркери. И все пак всеки носел следа от суеверие и страх.
Брюнет с кафяви очи. Учени пресъздадоха лицето на "вампир" от XVIII век (ВИДЕО)
За да „върне“ Зося към живот, Нилсон започнал с дигитален модел на нейния череп, след което направил 3D отпечатък като основа за глина. Всеки слой бил внимателно изваян, за да съответства на структурата на костите и възрастта ѝ. С прецизност Нилсон пресъздал лицевите ѝ мускули, възстановявайки нейните черти и човешка идентичност, помрачена от години на митове и легенди. Крайният резултат е изненадващо ярък.
За Нилсон да гледа как лицето ѝ се оформя, било невероятно усещане. „Емоционално е да гледаш лице, което се връща от мъртвите“, казва той, „особено когато знаеш историята за това младо момиче“. Процесът, добавя той, е „за връщането на Зося като човек, а не като това чудовище, като което е погребана“.
„Свикнал съм да реконструирам лица – добавя Нилсон, – но в този случай също очаквам с нетърпение да ѝ върна малко човешко достойнство.“
